Запетая

Запетаята (,) е разделящ или ограждащ препинателен знак, който се употребява много по-често в сравнение с останалите препинателни знаци. Вж. напр. броя на запетаите в следния кратък откъс от текст на Ив. Вазов: 

• Седнеха, например, лятна вечер, по месечина, на праговете си, гологлави, по риза и по бели гащи, обути на босо, и захващаха да си бъбрят мирно за това и за онова, за политиката, за кокошките, или за преждата, или за луната.

Правилата за употреба на запетаята са многобройни и тяхното усвояване е в пряка зависимост от доброто познаване на общите принципи, върху основата на които тези правила са формулирани, а именно:

• а) че запетаята е препинателен знак, с който се отбелязва кратка пауза в рамките на изречението, но главно такава, която е свързана със синтактичното му членение, и
• б) че със запетая се означават и местата на синтактично и смислово разчленяване на изречението, които не винаги задължително са свързани с пауза.

Обикновено конкретните правила за употреба на запетаята се разделят на четири групи:

• а) правила за употреба на запетая в рамките на простото изречение;
• б) правила за употреба на запетая в рамките на сложното изречение;
• в) условно приета употреба на запетаята като знак за графично оформяне на текста;
• г) описание на случаите, когато не се пише запетая.

1. В рамките на простото изречение употребата на запетая се подчинява на следните правила:

1.1. Със запетая се отделят безсъюзно свързаните еднородни части на изречението (вж. и там), напр.: 

• Иван, Стоян и Петър отиват на екскурзия.
• По-голямата част от децата изучават някой от следните чужди езици: руски, английски, френски или немски.
• Този човек е млад, здрав, умен и много приятен.
• Почука се и в стаята влезе приятен млад мъж с високо чело, светли очи и права руса коса.

Други примери: 

• Нейното хубавичко и мазничко лице е било почти всякога сериозно, мълчаливо, навъсено и замислено. (Л. Каравелов) 
• Мечтател, идеалист, ветреник - той искаше да вкуси от сладостта на неизвестното и новото. (Ив. Вазов) 
• Тя работеше пъргаво, мълчаливо, безропотно. (Ел. Пелин)

Забел.: 1.1.1. Запетая се пише между повторени (вид еднородни) части на изречението - когато се повтаря една и съща дума без изменение или втората е близък синоним или семантико-словообразувателен вариант на първата, напр.: 

• Алчен човек е той - на него пари, пари му дай! 
• Ходили, ходили, па седнали да си починат. 
• Чакай, чакай да ти обясня! 
• Ела, ела да ти разкажа нещо интересно! 
• Много, много ми се иска да отидем на разходка в планината. 
• Скрито нейде поплачи / и не казвай нищо, нищо... (Н. Вапцаров)

1.1.2. Когато повторено наречие се свързва без пауза в сложна дума, тя се оформя със съединителна чертица между съставящите я части, напр.: 

• Всички се изплашиха и бързо-бързо си отидоха. 
• На другия ден се събудих рано-рано. 
• Той се спусна бавно-бавно по стълбите на грамадното скеле. (Ел. Пелин) 
• Тези крилати и безполови същества дядо господ създаде в изобилие по-късно, когато не се доверяваше много-много на човеците. (Ив. Петров)

1.1.3. За пунктуацията при един по-особен случай на разширени еднородни определения вж. еднородни части [3].

1.2. Запетая се пише пред съюзите от типа на а, ами, ала, но, обаче, само (че), дори (и), с помощта на които се свързват еднородни части на изречението, напр.:

•  Той е умен, но мързелив ученик.
• Учителят ни е строг, но справедлив човек.
• В почистването на училището взеха участие ученици, учители, че дори и родители.
• Ние се нуждаем от анализ, а не от саморазправа, от вярна оценка, а не от взаимни обвинения, от консолидация, а не от раздори. (Из печата) 
• Една, че две, че три - усилни / и паметни години... (П. Яворов) 
• Хаваджиев беше умен, само че порочен и мързелив. (Г. Караславов)

1.3. Запетая се пише пред изяснителния съюз или - когато той се употребява в смисъл на 'тоест, сиреч, с други думи, иначе казано' и поставя в синонимна връзка две названия на един и същ предмет или признак, при което втората от двете еднородни части е обособено приложение, та се огражда със запетаи (или се поставя в скоби), напр.: 

• "Българският Великден, или страстите български." (Т. Жечев) 
• Първият език, който човек научава, е неговият майчин, или роден, език. 
• Изреченските структури, или структурите на изреченията, в българския език са изключително разнообразни.
• Господинът има къща на три ката, или триетажна.
• Ако това "поведение" е активно, деятелно, казваме, че глаголът (или глаголната форма) е в деятелен залог.
• Това момиче, Христана Ацова Ненова, или Тана, беше почти забравено, както много други. (Ст. Ц. Даскалов)

Вж. също или [2.2]

Срв.: Изпитваше кой е сърцат, сиреч честен, / участник да стане във подвига свят. (Ив. Вазов)

1.4. Запетая се пише пред втората (и пред всяка следваща) част на съотносителните разделителни и съпоставителни съюзи и... и, или... или, ли... ли, ни... ни, нито... нито, ту... ту, хем... хем, я... я, било... било, дали... или, ли... или, както... така и, не само... но и и под., свързващи еднородни части на изречението, напр.: 

• Двадесет хиляди са и много, и малко. (А. Гуляшки) 
• Толкова много четял, че и по пътя, и на нивата, и с биволиците на паша хората все го виждали с книга. (К. Георгиев) 
• Тия хора нямат ни срам, ни очи. (Л. Каравелов) 
• Кат лъвове тичат по страшний редут, не сещат ни жега, ни жажда, ни труд. (Ив. Вазов) 
• Подчиненото изречение може да стои и пред, и след, и вътре в главното изречение. (ГСБКЕ) 
• Всяко съществително име е или от мъжки род, или от женски род, или от среден род. (Граматика за всички)
• Дотогава я камилата, я камиларя. 

Срв. _ с [2.2.3].

Забел.: 1.4.1. Необходимо е да се прави разлика между а) повторителен съотносителен съюз и... и, и б) повторен, повторно употребен съюз и. В първия случай пред втората съставка на съотносителния съюз се пише запетая, докато пред втория (и всеки следващ) обикновен съединителен съюз запетая не се пише. Срв.: 

• Заминаха и Иван, и Петър _ Наредиха им и Иван и Петър веднага тръгнаха. 
• Сричките се делят и на твърди и меки. (П. Пашов)

С оглед на това може да се обсъжда и да се оспори основателността на запетаята пред последния съюз и в следния пример: 

• Той така беше скрил и замаскирал микромагнитофона, че и по-опитен, и по-подозрителен събеседник не би го открил. (Д. Пеев)

Такава разлика има също между повторен, повторно употребен разделителен съюз или, от една страна, и съотносителен съюз или... или, от друга. Напр.: 

• Ще купя или молив, или химикалка.
• Решил съм да купя някаква писалка или химикалка или каквото и да било за писане. 

Във втория пример вторият по ред съюз или може да се третира като присъединителен (вж. присъединяване) и тогава пред него се пише запетая. Срв. също: 

• Час или два, или три преди убийството на професора по стълбите е минал човек. (А. Гуляшки)

Присъединителна връзка отразява запетаята и в многократната последователна употреба на съюз и в следния пример: 

• Ще догоряват залези и хора, / и спомени, и чувства, и мечти. (П. Пенев)

Обаче обикновеното повтаряне на обикновения съединителен съюз и не е основание да се пише запетая пред втория и следващите повторени, напр.: 

• Иван и Петър и Стоян са ученици. 

Както и в следните примери: 

• Аз съм пътят и истината и животът.
• И е жълто и тихо, с оня мирис на есен, такъв влажен и гнил и приятен и пресен! (В. Петров) 
• Винаги трябва да оставиш нещо, чрез което да бъдеш опознаван още и още и още. (Из печата)

1.4.2. Не се пише запетая пред втория от два последователно употребени съюза и, когато първият е присъединителен, а вторият е обикновен съединителен съчинителен съюз, напр.: Събрахме се много хора; и Иван и Петър дойдоха. С оглед на тези особености може да се обсъжда въпросът за характера на двата съюза и и за пунктуацията в следния пример: 

• Другарко, сещам аз последний час настава, / час сбогом и от теб и от света да взема. (П. П. Славейков)

1.4.3. С оглед на изложеното дотук интерес представлява пунктуационното оформяне - отразяващо характера на съюзите - в следното изречение: Каквото излезе - такова. Все едно дали ти или Йозо, или пък двамата ще отговаряте за убийството. (Д. Цончев) В случая въпросителната частица дали образува съотносителен разделителен съюз с втория от двата разделителни съюзи или и затова пред него се пише запетая. Функцията на първия от двата разделителни съюза е само да свързва думите от двете си страни, той няма отношение към частицата дали и затова пред него не се пише запетая.

1.5. Запетая се пише пред съюзната дума отколкото, която въвежда подчинени обстоятелствени изречения за количество и степен (често елиптични, съдържащи понякога само обекта на сравнението), напр.: 

• Лепо по-лесно ще влезе в гроба, отколкото да се раздели с нея. (Ел. Пелин) 
• Този ми харесва повече, отколкото другия.
• Днес всичко ми изглежда по-трудно, отколкото вчера. 
• Учениците се интересуват повече от футбол, отколкото от уроците си.

1.6. Със запетаи се отделят обособените части (вж. обособяване) в простото изречение - определения, приложения, обстоятелствени пояснения, сказуемни определения и сравнения. В устната реч те се отделят с пауза и се изговарят с по-особена интонация. Напр.: 

• Госпожа Петрова, нашата нова учителка, е добър и сърдечен човек.
• Уморен от дългия път, човекът легна да поспи.
• Хората, потресени от станалото, не знаеха какво да правят.
• Той не очакваше, че сега, към края на учебния час, може да го изпитат. 
• Действието се разви точно там, по средата на улицата.

Други примери: 

• Калуда, циганката, продаваше дребни неща. (Й. Йовков) 
• Пъргав и трудолюбив, той бе работил през целия си живот и бе сполучил да удвои и утрои имотите, останали от баща му. (Ел. Пелин) 
• Едното заптие, стар и дебел турчин, плесна с бича си и ги изпсува. (Ив. Вазов) 
• Забързани, възторжени и живи, / засмени, неизмислени, красиви, ний влизаме във класната си стая... (П. Дубарова)

Забел.: 1.6.1. Обстоятелствените пояснения, изразени с деепричастие (вж. там), имат характер на обособена част в изречението и винаги се отделят със запетая: 

• Влизайки в стаята, човекът се препъна на прага.
• Повечето ученици, очаквайки да бъдат изпитани, се бяха подготвили добре. 

Вж. и _ [1.6.4].

1.6.1.1. За обособяването на обстоятелствено пояснение, което уточнява, конкретизира друго, предходно обстоятелствено пояснение, вж. обособяване [Забел. 1].

1.6.2. По-силното интонационно изтъкване на обособяването в устната реч при писане се отразява чрез ограждане на обособената част (главно обособено определение или приложение) с тирета или със скоби, напр.: 

• С нашите близки (родители, роднини, съученици, приятели) общуваме неофициално.

Други примери: 

• Мечтател, идеалист, ветреник - той искаше да вкуси от сладостите на неизвестното и новото. (Ив. Вазов) 
• Цели четиридесет години - от млада булка до старица - тя се движеше в кръчмата между мъже усмихната, жизнерадостна. (Ел. Пелин) 
• И вече чезнат зад рътлината / ведно с угасващия ден, / и тя - по-ниска от двамината - по-първа скрива се за мен. (В. Петров) 
• Работници - жени, мъже, деца - се разщракваха нагоре-надолу и се отправяха на дружини към полето. Дядо Йордан ги изпращаше до портата и като гледаше на изток - ясен, побелял от предвестни зори, говореше възхитено. (Ел. Пелин)

(В последния пример тирето пред обособената част се комбинира със запетая накрая - вж. също комбинирана употреба на препинателни знаци [10.3].)

1.6.3. Трябва да се прави разлика - и с оглед на пунктуацията - между обособено определение към допълнението, от една страна, и сказуемно определение към допълнението, от друга. Обособеното определение се отделя от допълнението, към което се отнася, със запетая (Влязох в класната стая и видях нашия учител, застанал прав до катедрата, да обяснява урока), докато между допълнението и сказуемното определение към него не се пише никакъв знак (Запомнил съм нашия учител застанал прав до катедрата да обяснява поредния урок). Изключително тънката смислова разлика между два текста, оформени по единия или по другия начин, е описана (В. Попова) и илюстрирана с един хубав и твърде показателен пример, представен тук в съкратен и изчистен вид: Скулпторът е изобразил майката на поета, седнала пред къщния праг. _ Скулпторът е изобразил майката на поета седнала пред къщния праг. Съдържателно и формално възможни и правилни са и двата варианта, но само вторият (който е адекватен с оригинала) отразява по-точно мисълта на автора.

1.6.4. Не се разделят със запетая неударен едносричен съюз и следваща обособена част, започваща с причастие или с деепричастие, напр.: 

• В същата секунда левият кон се изправи на задните си крака и уплашенот машината, скочи върху другия. (Ем. Станев) 

• Ева скочи на крака и пламнала от щастие, се завъртя на всички страни. (Ив. Петров) 
• Той знаеше, че уплашен от звъна, крадецът навън щеше да хукне по стълбите. (П. Вежинов) 
• След половин час аз съм готов и гледайки в бележника си, аз си спомних, че днес съм щастлив. (Хр. Смирненски)

Вж. също _ [3.8].

1.6.5. Когато се обособяват, обстоятелствените пояснения и допълненията с предлог вместо, въпреки, за разлика от, освен, наред с, независимо от, с изключение на и под. (вж. _ [3.9)] се ограждат със запетаи, скоби или се отделят с тирета, срв.: 

• Въпреки неуспеха аз съм доволен. Аз съм доволен въпреки неуспеха. 
• Въпреки неуспеха, аз съм доволен. Аз, въпреки неуспеха, съм доволен.

Други примери: 

• Едва ли други хора на света, освен двамата до него, край масата, знаеха толкова точно и добре кога този бъдещ архитект е доволен от своите думи. (Д. Цончев)

Срв.: 

• От тая страна на вагона няма нищо за гледане освен вода и небе. (Б. Райнов) 
• Лелята бе поласкана и освен снимките |и предостави още няколко папки с бележки и писма. (Ив. Петров) 
• В момента на убийството тук сте седели всички с изключение на доктор Беровски. (А. Гуляшки) 
• За разлика от своето "мамино детенце" бъдещият писател се труди на различни поприща. (Лит. за 7. клас)

Вж. също обособяване [4].

1.6.6. Със запетая се отделя (или се огражда) втората част от дублиран подлог, когато има обособен характер, напр.: 

• Тя, случката, станала в село Могила. (Н. Вапцаров) 
• Бедната Лалка, тя трябва да е много нещастна. (Ив. Вазов)

1.6.7. В зависимост от мястото на обособената част в изречението, запетая се поставя преди, след или от двете |и страни. Една от най-често срещаните пунктуационни грешки е изпускането на втората, "затварящата" запетая.

1.7. Със запетая се отделят (ограждат) вметнати думи и изрази (вж. там) в простото изречение, както и вметнати изречения в състава на простото или сложното, напр.: 

• Вие всички, без съмнение, сте си научили урока.
• Професорът, както ти е известно, не търпи такива неща.
• Днес, струва ми се, времето ще бъде хубаво.

Други примери: 

• Не става дума, разбира се, за ония смъртни, които сами са се обявили за богове. (Ив. Петров) 
• По тези земи, значи, ще си основат държава един ден българите. (Ив. Петров) 
• Вие сте, както се изрази моята секретарка, един противник, разбира се, пак в теоретичен аспект. (Б. Райнов) 
• Борбата е безмилостно жестока. / Борбата, както казват, е епична. (Н. Вапцаров) 
• В скоби казано, Борислав от доста време насам се мъчи да не пуши. (Б. Райнов) Освен ако, разбира се, не е сбъркал неволно. (в. Труд)

Забел.: 1.7.1. Вметнатите думи и изрази или цели изречения може да се отделят също с тирета или да се ограждат в скоби, с което по-силно се подчертава качеството им на страничен елемент в потока на речта (вж. вметнати думи и изрази [4]).

1.7.2. Думи и изрази като вероятно, впрочем, всъщност, значи, изглежда, като че ли, може би, навярно, например, наистина, обаче, очевидно, по всяка вероятност, следователно, според мене, сякаш, които поради характера на значението си се употребяват преди всичко като вметнати, обикновено не се ограждат със запетаи, освен ако не е необходимо да се подчертае, да се изтъкне вметнатият им характер. Срв. напр.: 

• Значи ти не искаш да ми помогнеш? 
• Ти, значи, не искаш да ми помогнеш?
• Ти не искаш да ми помогнеш, значи?

 Вж. също вметнати думи и изрази [Забел. 1].

Други примери: 

• Мразя го и досега - този човек с бяла престилка, който всъщност се бе грижил за мене. (Д. Цончев) 
• За моите ордени навярно сте чували. (Г. Стоев) 
• Впрочем говореше той, а те го слушаха разсеяно. (Ив. Петров) 
• Очевидно, разказът се отнасяше до боевете и приключенията на въстаниците, що бяха нахлули в България преди три години. (Ив. Вазов) 
• Изглежда, и други истински неща трудно могат да бъдат заличени. (К. Донков)
• Един ще запали плевника, значи, двама ще пазят отстрани. (Чудомир) 
• Аз не ще ви послушам, естествено, / но това е отделен проблем. (В. Петров) 
• Впрочем, всичко у него беше някак едро, тромаво, неподвижно. (Г. Райчев) 
• Присъствието |и тук е нелепо, както, впрочем, и моето. (Ст. Гечев)

1.7.3. Задължително се отделят със запетая вметнати изрази с характер на подчинено изречение, които са въведени с подчинителен съюз, напр.: 

• Бог да я прости и царство небесно да |и даде, до дясното си коляно да я тури, що има една реч, та барем там добре да |и е. (Ел. Пелин)
•  - Аз, дето рекъл онзи, сега съм сам като кукувица. (Чудомир)

Неотбелязването с препинателни знаци на вметнатия израз в следващия пример поставя читателя пред невъзможността да реши къде е мястото на наречието днес - към основното изречение или към вметнатата част: 

• Това революционно перчене както се вижда днес ни струва доста скъпо. (Из печата)

1.7.4. Показателни във връзка с възможността за различно тълкуване и различно пунктуационно оформяне на даден израз са следните две редакции (в два различни източника) на един и същ текст от Ив. Вазов, при които смисълът съществено се изменя: Хаджи Смион естествено беше твърде миролюбив и никой не помни <...> да се е карал с някого. _ Хаджи Смион, естествено, беше твърде миролюбив и никой не помни <...> да се е карал с някого. В първата редакция се съобщава, че Хаджи Смион естествено, т. е. природно, по своята природа е миролюбив човек (такова е и тълкуването на този израз в един от речниците на българския език), докато с втората редакция - чрез подчертаване на вметнатия характер на наречието - се изтъква отношението на автора към съобщението. Подобно нееднозначно тълкуване е възможно и при следния пример от Ив. Петров: Прекарваха времето си рамо до рамо с изключение на ония часове, когато Адам отиваше на лов или да изпълнява пъдарските си задължения. Между другото той се грижеше и за домакинството. Изразът между другото може да се разбира и като част на изречението - обстоятелствено пояснение със значение 'наред, заедно с другите неща', и като вметнат израз за уточняване, като странично, допълнително съображение на говорещия, на автора. В такива случаи пунктуационното отбелязване на вметнатия характер на даден израз е задължително.

Същото се отнася за наречията наистина, действително, за съчетанието по този (по такъв) начин и др.: те могат да се употребяват както вметнато, така и като част на изречението, върху която пада логическото ударение. Срв.: 

• Математиката наистина ли е толкова труден предмет? _ Да, математиката наистина е много труден предмет, но без нея не може. _ Математиката, наистина, е много труден предмет, но и много интересен. 
• По този начин учениците няма да разберат нищо. _ Учениците, по този начин, няма да разберат нищо. 
• Тя се държи естествено, без преструвки. _ Тя се държи, естествено, без преструвки. _ Тя, естествено, се държи без преструвки.

1.7.5. Правилното, точно използване на препинателните знаци при записване, графично представяне на устната реч - в конкретния случай по отношение на вметнатите думи и изрази - е необходимо условие и предпоставка за точното |и възпроизвеждане при четене. Така например, в изречението от Ив. Петров Навярно го взе за друг вид мечка, кой знае защо, обезкосмена и поради това смешна и безпомощна с голотата си вметнатият израз (при такова писмено оформяне на изречението!) изразява отношението на говорещия към съдържанието на сказуемото или на непрякото допълнение в изречението. А всъщност авторът по-вероятно е искал да изкаже недоумението си по отношение на признака "обезкосменост", означен с обособеното определение. И в такъв случай след вметнатата част не би имало пауза, следователно не трябва да се пише и запетая: Навярно го взе за друг вид мечка, кой знае защо обезкосмена и поради това смешна и безпомощна с голотата си. Срв. също възможностите за различен изговор и съответно за различна пунктуация, отразяващи повече или по-малко различно съдържание, в следния случай: 

• Премерих го - седем педи, кажи-речи, колкото едно дванайсетгодишно момче. (Ив. Петров)
• Премерих го - кажи-речи седем педи, колкото едно дванайсетгодишно момче.
• Премерих го - седем педи кажи-речи, колкото едно дванайсетгодишно момче.
•  Премерих го - седем педи, кажи-речи колкото едно дванайсетгодишно момче.

1.8. Задължително се отделят със запетая обръщенията, които са особен вид вметнати думи в изречението, напр.: 

• - Мамо, мамо, какво ти е? - Тате, ела да обядваме. - Как си, татко, добре ли си? 
• - Мълчи, сине, мълчи! - Момчета, ставайте! 
• - Деца, свободни сте.
• - Господин учителю, обръщам се към вас с молба за помощ.
• - Уважаеми господин Директор, моля да ми бъде разрешено...

Една случайна пунктуационна грешка при цитиране на откъс от стихотворение на Хр. Ботев, свързана с употребата на запетая при обръщението, променя формата и смисъла на цитирания текст, което е добър пример изобщо за важността на точната употреба на препинателните знаци.

Срв.: "пък... каквото сабя покаже / и честта, майко, юнашка" (у Ботев) и "пък каквото сабя покаже / и честта, майко юнашка" (в помагало за самоподготовка на ученика по българска литература). В обръщение към майката Ботев говори за "честта юнашка", докато в цитата става дума за честта изобщо, а обръщението е към "майката юнашка".

Забел.: 1.8.1. Когато обръщението е в началото на речта, но се изговаря с висок глас или е емоционално натоварено и се отличава с интонационна завършеност, самостоятелност, след него се поставя удивителна, напр.: 

• Братя! - каза Бръчков с пламенен поглед и с разтупани гърди. - Войната се почева и нашата гореща надежда се изпълни. (Ив. Вазов) 
• "Стефанеее! - викаше той дебело. - Да не гониш кошутата брей!" (Й. Йовков)

1.8.2. Личните местоимения не изпълняват функция на обръщение и отделянето им със запетая - както в следващия пример - не е оправдано: 

• Я стани, ти момченце, от последния чин! (К. Георгиев) вм. правилното Я стани ти, момченце, от последния чин! Срв. също: Кажи ти, приятелю!, а не: ^*Кажи, ти приятелю! 

Вж. също при обръщение.

1.9. Пунктуационното оформяне на текста във връзка с употребените в него частици (вж. също там) се подчинява главно на фонетичния принцип (вж. при пунктуация): със запетая се отбелязват паузите, с които са отделени частиците в устната реч. Срв. напр.: 

• Ето, вашият приятел пристигна. _ Ето какво направи вашият приятел. 
•  Я виж кой е дошъл! _ Няма да се караме, я!
• Хе де чака каруцата. С нея ще я закарат. (Й. Йовков) 
•  Горе, хе, под градището, <...> се бяха събрали тримата козари. (Чудомир).
•  - Де, де хапни си! (Й. Йовков)
•  - Кмете бе, истина ли не чува тоя дявол, или си преструва? - запита ухилен лесничеят. (Чудомир)
•  - Стой бе, господин началник, думам, грешка, думам, е станало. (Г. Караславов)

Забел.: С оглед на употребата на запетая трябва да се държи сметка за разликата между частица и междуметие: 

• Я погледни тая книга! _ Я, погледни каква книга! 
• Я виж кой е дошъл. _ Я, виж кой е дошъл!
• Ха да видим как ще се оправяте сега. _ Ха, какво става тука?

1.9.1. Със запетая се отделят частиците ей, хей, бе, бре, ма, мари и под., когато се употребяват сами като обръщение, напр.: 

• Каква си, ма... бяла, бяла... каква си хубава... (Й. Йовков)
• Ела, бре! Рожбата на сина си да видиш! - молела му се баба. (К. Георгиев) 
• - Къде зяпаш, че не гледаш в краката си, мари? - креснал дядо. (К. Георгиев) - Какво искаш, мари? - попита дебелият по български. (Ив. Вазов)

1.9.2. Когато са употребени заедно с именно обръщение, тези частици (с изключение на частицата мари) се отделят от обръщението със запетая само ако стоят преди него.

Срв. напр.: Кажи бе, Иване, какво правиш тука? _ Иване бе, какво правиш тука?

Други примери: 

• - Ти ли си клисарят? Добро утро бре, човек. (Д. Талев) 
• - Иване бре, ела сам. (Л. Каравелов) - Тошко, Тошко бе! Я мини отзад през дренака. (Чудомир)
•  - Че отде познаваш бе, вуйчо? (Чудомир) 
•  - Лало мари, що става у бай Марка? (Ив. Вазов)
• - Върви, мари Калино, върви си виж изгорника! (П. Ю. Тодоров)

1.9.3. Утвърдителната частица да и отрицателната частица не се отделят със запетая (или удивителна), когато функционират относително самостоятелно в рамките на израза, напр.: 

• Да, знам, че всичко е наред. 
• - Ще дойдеш ли с нас? - Не, искам да си ходя. 
• - Съжаляваш ли, че дойде? - Не, съжалявам, че трябва да си тръгна.

Изпускането на запетаята променя смисъла на съобщението. Срв. следните редакции с горните примери: 

• Да знам, че всичко е наред. Не искам да си ходя. Не съжалявам, че трябва да си тръгна.

Други примери: 

• Като гангрена, не, като проказа тя раснеше, разкапваше душата. (Н. Вапцаров) 
• Някой би въздъхнал: "Не очаквам..." Не! Очаквам! Чака ме светът. (Н. Вапцаров)

1.9.4. Частицата нали се отделя със запетая, когато е в края на изречението, срв.: 

• Нали урокът е лесен? _ Урокът е лесен, нали? 
• Нали ще ми помогнеш? _ Ще ми помогнеш, нали?

1.10. Със запетая се отделят междуметията (възклицателни и подбудителни), които са или непосредствен израз на болка, уплаха, изненада, възмущение, възторг, възхищение и др. (ах, е, ех, их, о, ох, ой, уф, фу, пфу, тюх, ха, ха-ха-ха, хей, хъм, я, майчице, боже и под.), или са емоционална оценка на проява, действие, състояние (браво!, глупости!), или изразяват заповед, подкана, предупреждение (ало, ей, хей, варда, марш, вън и под.) и се употребяват като странични думи в изречението, а не функционират като самостойни, обособени изказвания, напр.: -

• Ах, Станке, да видиш какво стана!... (Ел. Пелин) 
• "Браво, старче, ти удържа!..." (Д. Димов) Их, каква си! (К. Петканов) 
• Ех, то не може на всички да се угоди (Т. Г. Влайков) 
• - Леле, колко си срамлив! (Ив. Петров)

Забел.: 1.10.1. Не е оправдана употребата на запетая след думи като ей, брей и под. в примери от рода на: 

• Ще стана артист! - Ей, че го каза! (Т. Касабова) 
• - Брей, че хубаво нещо! Чудесни картинки! (А. Каралийчив)

В тези и подобните на тях изрази съчетанията от рода на ама че, ей че, брей че се употребяват като цяло с функцията на междуметие и не следва да се разделят със запетая, напр.: 

• Ей чеси проза!(Ал. Константинов) 
• - Ама чеден, ама чечудо - мърмореше си той. (Г. Караславов)

Вж. също: че [2.5].

1.10.2. За междуметията, употребени като отделни изречения, самостоятелни изказвания вж. при удивителна.

1.11. Пред сложния съюз както и задължително се пише запетая. В зависимост от степента на "вметнатост, обособеност" на израза и от характера на връзката му (начина на съгласуване) със следващата част на изречението, след вметнатата част може да се пише или да не се пише запетая. Срв. напр.: 

• Иван, както и Петър, е отличен ученик. 
• Иван, както и Петър са отлични ученици.

1.12. Запетая се пише пред присъединена част в рамките на изречението (вж. присъединяване). Напр.: 

• Той биде предаден, и от един поп.(Ив. Вазов) 
• Приеха я в Агрономическия факултет. Завърши го, и то с добър.(Ив. Петров) 
• - Право е, и аз така мислех- кимна Пешо.(П. Вежинов) 
• Имаше остро лице, красиво и остро.(Дж. Стайнбек, превод)

2. В рамките на сложното изречение запетаята служи за отделяне на съставящите го прости изречения. Употребата |и се подчинява на следните правила:

2.1. Безсъюзно свързаните прости изречения в състава на сложните съчинени, както и безсъюзно свързаните прости изречения със съчинително отношение помежду им в състава на сложното смесено изречение, се отделят със запетая. Напр.: 

• Коминът и месецът продължаваха да разговарят, сенките си стояха по местата, пързалката лъщеше като огледало, по заледената пъртина припкаха кучета от махалата. Къде ли ходят, защо ли скитат, какво ли търсят?(К. Калчев) 
• Слънцето напече, от горите идваше горещ полъх с мирис на завехнала шума, сянката от лявата страна на прохода пълзеше насреща. (Ем. Станев) 

Има рози черни, те са рози вечни, защото никога не прецъфтяват. (Ел. Пелин)

• Тичайте, вълк! Отвлече детето!(Ч. Айтматов, превод)

Забел.: Когато между простите изречения съществува пояснително, причинно-следствено или някакъв друг вид смислово отношение, не изразено със съюз, те се разделят с тире или с двоеточие вместо със запетая, напр.: 

• Още от заранта казармата се изпразни: ротите излязоха за учение на плаца до реката. (К. Константинов) 
• Щастието прилича на мъничка птичка - лесно може да се уплаши. (Ел. Пелин) 
• Отвънка иде миризма на дим - деца горят купчинките от шума. (В. Петров)

2.2. Съюзно свързаните прости изречения в състава на сложното се отделят със запетая (рядко с друг препинателен знак). Запетая се пише в следните случаи:

2.2.1. Пред съчинителните (съединителни, противопоставителни и пояснителни) съюзи а, ала, ама, ами, но, че, пък, обаче, па, та, само да, само че, камо ли, тоест, сиреч, а именно, напр.: 

• Те не знаеха какво бе станало, но страданието на дяда им бе ги поразило. (Ел. Пелин) 
• Пак го внесохме, ама не беше вече пиано като хората. (В. Петров) 
• Шаякът стана, ама пък ние шивач нямаме, та требеше да ходя в съседното село. (Й. Радичков) 
• Албена си беше същата Албена, само че не се смееше.(Й. Йовков) 
• - Затова я остави, та се допиля чак тука!...(Ел. Пелин)

Забел.: За пунктуационното оформяне на простите изречения в състава на сложното, свързани със съюза и, вж. там.

2.2.2. Пред второто и пред всяко следващо от две или повече прости изречения в състава на сложното, свързани с някой от съотносителните съчинителни съюзи с еднакви съставки, като: и... и, или... или, ни... ни, нито... нито, бе... бе, бре... бре, кое... кое, ха... ха, хем... хем, било (че)... било (че) и под., напр.: 

• Воденицата ту спираше, ту тръгваше, и пред нея дъгата или се изгубваше, или се появяваше отново. (Й. Йовков) 
• Било че ме взеха за турчин, било че селянката със своя плач им привлече вниманието, те отминаха бърже и препуснаха пак. (Ив. Вазов) 
• Хем него на ум ще науча, хем да ви покажа един пример, та да не кръшкате друг път.(Ел. Пелин)

Забел.: Грешка е да се пише запетая пред че, когато то е част от съотносителен съюз, както е напр. в следното изречение: 

• Било, ченастоящето му се вижда тежко и безславно, било, чечувствуваше охтиката в гърдите си, <...>, той се сърдеше от най-малката невярност в разказа на другаря си. (Ив. Вазов).

Вж. също че [1].

2.2.3. Пред второто от две прости изречения в състава на сложното, свързани със съотносителен съчинителен съюз с различни съставки, като: ли... или, дали... или, не само... но и, не че... а, напр.: 

• Кмете бе, истина ли не чува тоя дявол, или се преструва? - запита ухилен лесничеят. (Чудомир) 
• Зададе се облак темен / откъм гора, от Балкана, / дали ще е дъждец дребен, / или ще е буря страшна?(Хр. Ботев)

Срв._ с [1.4]. При някои по-сложни синтактични конструкции с повече от един съюз или е необходимо внимателно да се преценява кой от тях е част от съотносителния съчинителен съюз дали... или, пред която трябва да се пише запетая, напр.: Тя се чудеше дали да си облече бялата или синята рокля, или да намъкне някой панталон. Защото не са редки случаите, когато правилото се прилага механично - в качеството на съотносителен съюз се възприемат напълно независими една от друга синтактични единици (каквито са ли и или в следващия пример) и се появяват излишни, погрешно използвани запетаи: 

• Има ли опасност от надценяване, илиподценяване на лева?(Из печата)

2.2.4. Преди, след или от двете страни на подчиненото просто изречение (в състава на сложното съставно), въведено със съюзи и съюзни думи, като ако, ако и да, без да, вместо да, въпреки че, да не би да, даже (и), дано, дето, докато, дори да, за да, защото, и да, като, като че (ли), ли, макар (и) да, макар че, освен да, освен че, откак, понеже, преди да, след като, сякаш, така че, тъй като, че, щом, щом като, в случай че, с цел да, поради това че, благодарение на това че, при положение че, при условие че, и др., напр.: 

• Каточу стъпките й, Калмука поотвори очите си и веднага пак ги затвори.(Й. Йовков) 
• Ти сбърка, детоне послуша шефа.(Б. Райнов) 
• Без даим каже сбогом, без даги погледне даже, тя ги остави и тръгна с посрещача. (Ел. Пелин) 
• Той не смееше да погледне жена си в очите, защотов тях горяха дълбоки, скръбни и печални мисли, чиятотайна го плашеше. (Ел. Пелин) 
• Тоя мой Андро би могъл, катопорасте, да стане истински хипнотизатор.(Д. Цончев) 
• - Боев е трябвало да се измъкне, преди дасложат ръка на него.(Б. Райнов) 
• Главният прокурор се бръсна, маза и парфюмира, като че лищеше да излиза на сцена.(Г. Караславов)

Забел.: 2.2.4.1. Когато простите изречения в състава на сложното се свързват чрез сложни съюзи, като а пък, но пък, ако и да, без да, за да, въпреки че, след като, само че, само и само да, така че, тъй като, тъй както, тъй че, дори и да, в случай че, с цел да, поради това че, благодарение на това че, при положение че, при условие че, при все че и под., запетая се пише само пред първата съставка на съответния съюз, напр.: 

• Напиха се, макар ченикога през живота си не бяха пили вино. (Й. Йовков) 
• Селяните, въпреки чедобре познават чокоина, <...> решават да го помолят.(Г. Белев) 
• Длъжен съм да узная какво точно е станало, да помогна на Тодоров, в случай чеоще е в състояние да приеме някаква помощ.(Б. Райнов) 
• Той ще успее, при условие чечете много. (Грам. за всички) 
• Записвай го просто и честно, тъй кактого пее народът. (Н. Вапцаров) 
• В тези пътни бележки аз излагам моите непосредствени лични впечатления, тъй кактосъм ги възприел в момента. (Ал. Константинов).

Последното изречение би могло да бъде оформено и по друг начин – със запетая след местоименното наречие тъй, ако то се възприема като част от главното изречение (вж. _ [2.5.5.2]).

2.2.4.1.1. При други синтактични условия конструкциите от съществително име и съюз че може да бъдат част от сложно съставно изречение с подчинено определително, при което запетая се пише пред съюза че. Води се спор (очевидно безпредметен!) за същността на съчетанията от типа на в случай че, при условие че. Според едни това са сложни подчинителни съюзи за условие (и следователно пред че не се пише запетая - вж. примерите по-горе), а според други конструкциите "...в случай, че...", "...при условие, че..." са част от сложно съставно изречение, в което съюзът че въвежда подчинено определително и пред него се пише запетая, напр.: 

• У нас има ориенталски вкус към външността на жената, в смисъл, чевидим ли някоя п|о така, все си мислим, че не е способна за сериозна професия. (Ив. Петров)
• - Само исках да знаеш - рече Кейл. - В случай, чеси го помисли.(Дж. Стайнбек, превод) 
• Употребата на чужди думи в един език е оправдана само в случай, чев него липсва домашна дума със съответствуващо значение.(сп. Бълг. език)

Отговорът е, че възможно е и едното, и другото в зависимост от конкретните условия на всеки отделен случай. Вж. също при че.

2.2.4.2. Когато местоименните наречия така, тъй не са част от съставен съюз, а са употребени като обстоятелствено пояснение в състава на главното изречение, запетаята се пише след тях. Срв.: 

• Дано всичко стане тъй, кактосе уговорихме.
• Застани така, чеда не те вижда никой.
• Заспа и захърка така, чене ти трябва да слушаш рева на Атлаския лев.(Ал. Константинов) 
• И този крясък стана сплав, с която бронирахме живота си така, чесложиш ли му прът във колелата - ще счупиш своята ръка...(Н. Вапцаров) 
• И малките се специализираха и се отракаха тъй, чене можеш и приказките им да разбереш вече.(Чудомир)

Показателен за възможните пунктуационни грешки при подобни обстоятелства (и усложнен словоред!) е следният пример с неточно поставена запетая пред че (вместо пред съществителното шум): 

• Орачът хваща ралото, оре на свойта нива, / но чува шум, ченад селото се извива.(М. Петканова)

Защото всъщност подчиненото изречение тук е "(че) шум над селото се извива" и мястото на запетаята е преди съществителното шум.

2.2.4.2. Необходимо е върху основата на внимателно вникване в синтактичната структура на конкретния израз да се предпазваме от автоматично, по инерция писане на запетая във всички случаи пред изброените _ в [2.2.4] съюзи, както е напр. с следното изречение: Това, ако не е престъпление към данъкоплатците, здраве му кажи. (Из печата) Запетаята тук е излишна, защото това и ако са еднакво част от подчиненото изречение, което става ясно при следната размяна на местата им: Ако това не е престъпление към данъкоплатците, здраве му кажи.

2.2.5. Преди, след или от двете страни на подчинените прости изречения, въведени с относителните местоимения и местоименни наречия който, какъвто, чийто, дето, що, щото, както, когато, където, накъдето, колкото, доколкото и пр., напр.: 

• Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира.(Хр. Ботев) 
• Момата донесе виното, което бяхме поръчали.(Й. Йовков) 
• А дядо Йордан, когото подкрепяха няколко души селяни, се теглеше из ръцете им и викаше. (Ел. Пелин) 
• Където изкачвам се днеска, / кварталът е някак си друг.(В. Петров) 
• Който пее, зло не мисли.(Послов.) 
• Който не работи, не трябва да яде. (Послов.)

2.2.5.1. Когато подчиненото изречение започва не със съюзната връзка, а с друга дума от своя състав, запетаята се поставя в самото начало, преди тази дума (или думи), напр.: Преминаваме към следващия урок, основната тема в който е въпросът за частите на изречението. (Тъкмо това правило не е спазено в цитирания по-горе пример от М. Патканова.)

Други примери: 

• Четох една статия, заглавието на коятоне помня. (Граматика за всички) 
• Ти тичаш на училището в двора, / другарите тидето се тълпят.(Н. Фурнаджиев)

2.2.5.2. Автоматичната употреба на запетая пред относителните местоимения може да има за резултат явни грешки или твърде спорни решения, напр.: При подобен вариант, който и да дойде на власт, би могъл да гарантира, че техните права <...> няма да бъдат нарушавани. (Из печата) Запетаята пред който е поставена погрешно, тъй като думите преди нея са част от подчиненото изречение.

2.2.5.3. Не се пише запетая пред относителното местоимение за признак какъвто, каквато и т.н. или пред местоименното наречие както, когато те образуват сложен съюз в съчетание със съответното относително местоимение (местоименно наречие), напр.: 

• Не мога да си представя поезията ни от последния половин век, такава какватоя знаем, без влиянието на неговия стих.(сп. Летописи) 
• Не бих предположил, че в мене има толкова сила, така кактоне бих предположил, че господин инспекторът ще изпитва такава тревога.(Бох. Храбал, превод)

Срв. обаче: Тя си е такава, каквато я знаем от по-рано.

2.2.6. Не е задължително да се пише запетая пред подчинените определителни изречения с характер на въпрос (които се свързват с главното чрез въпросителна частица или с местоимение), когато те поясняват показателното местоимение това или съществително име в главното изречение, напр.: 

• И все пак остава въпросът далив този случай трябва да се пише запетая.
• Не ме занимава това койще поеме вината за извършеното престъпление.

Срв. обаче: След цитираното изречение точка не се пише независимо от това, дали то е поствено в кавички, или е отделено шрифтово. (ПР'95, 60).

2.2.6.1. Задължително се пише обаче запетая в случаите, когатопред поясняваното съществително име в главното изречение стои показателно местоимение, напр.: 

• Хората са заети само с този въпрос,как ще преживеят зимата.

2.2.6.2. Задължително се пише запетая тогава, когато подчиненото определително изречение от този вид стои пред главното или се вмъква между частите на главното изречение, напр.: 

• Въпросът, дали в този случай трябва да се пише запетая, остава нерешен.
• Кой е виновен, това ще решат други хора.
• Това, дали съм доволен от вашия отговор, не е най-важно в момента.

2.2.7. За оформянето без запетая на някои подчинени изречения, въведени с относителни местоимения или наречия, вж. _ [3.6.4].

2.3. За ограждането със запетая на вметнати изречения в състава на сложното вж. _ [1.7].

3. Не се пише запетая:

3.1. Не се пише запетая пред подчинителната съюзна връзка (съюз, относително местоимение или относително наречие) тогава, когато по отношение на нея е употребено уточняващо наречие като даже, дори, едва, именно, още, почти, само, тъкмо, чак и под. или отрицателната частица не, напр.: 

• Влязох в час тъкмо когатоучителят започваше новия урок.
• Там ми е добре дори когатовремето е лошо.
• Върнах се не защототук ми е приятно, а защото така трябваше.

При смяна на мястото на отрицателната частица, но със запазване на общия смисъл на изречението, пред съюза пак не се пише запетая: 

• Не се върнах тук защотоми е приятно, а защото така трябваше.

Други примери: 

• Имам дори чувството, че са ми прекъснали отдиха край морето само за даме изпратят на планина.(Б. Райнов) 
• На вас мисленето ви служи не за даразбирате нещата, а за да ги унищожавате.(Б. Райнов) 
• Хората измислиха околовръстните пътища тъкмо за даотстранят шума от градовете. (Ив. Петров)
• Веднага щомстанаха, Клара се залови с хубостта си.(Д. Димов)

Следователно излишна е запетаята в следния пример: А можа да стане такъв изразителен културен водач, именно защото беше ярък критически дух.

Забел.: 3.1.1. Не се пише запетая между уточняващото наречие и подчинителния съюз и тогава, когато те са в началото на самостоятелно изречение - реплика или присъединена конструкция, напр.:

• Но за какво тогава той е ходил и при зъболекаря? <...> - Навярно за даскрие следите си - отвърна замислено Пешо.(П. Вежинов)

Неправилна е употребата на запетая пред защото в следния пример: 

• Трябваше да отговори на въпросите, които го занимаваха. И сам, без колегите си. Не толкова, защотоне биваше да посвещава Пухи в служебните им проблеми, а защото бе свикнал сам да носи отговорността.(Д. Пеев)

3.1.2. Не се пише запетая между сложния съюз след като и предходен обстоятелствен израз, който показва какъв е интервалът между последователните действия, изразени в главното и подчиненото обстоятелствено изречение, напр.: 

• Два дена след катобе депозирал рецензията, Стоев те срещна в коридора.(Б. Райнов) 
• Събранието започна броени минути след катохората се събраха.

3.1.3. Когато наречие от вида на описаните в [3.1.2] е употребено като второстепенна част, обстоятелствено пояснение в главното изречение, между него и подчинителния съюз се пише запетая, напр.: 

• Боя се само, чето няма да бъде за дълго все така чисто.(Б. Райнов) 
• Сега ще отбележа само, чепонякога тя изглеждаше решена да ми разкрие плановете.(Ив. Петров) 
• Нищо не ми трябва... Само, акое възможно, нека ми носят чая топличък.(К. Константинов) 
• Ходила съм при нея винаги, когатоми е било трудно или е трябвало да реша важен въпрос.

Срв. разликата в значението на следните два израза и връзката на това с мястото на запетаята: Боя се само, че това няма да трае дълго. _ Боя се, само че това няма да трае дълго.

3.1.4. Запетая се пише пред подчинителния съюз за цел само и само да: 

• Децата се глезят, правят пакости, преструват се на болни, вършат какво ли не, само и само да ги забележат.(Из печата)

3.1.5. Натрупването на уточняващи наречия и общата промяна на интонационния контур на сложното изречение може да обуслови необходимостта от отделяне на подчиненото изречение със запетая, напр.:

• Отдавна е трябвало да помисля за това, дори само защотобяха прегазили дядо ми.(Бох. Храбал, превод)

3.1.6. Когато в състава на главното изречение има обстоятелствено пояснение, изразено с наречие, пред уточняващото наречие в подчиненото изречение може да се пише запетая в зависимост от общия смисъл на сложното изречение, срв.: 

• Той паквлезе в стаята, тъкмо когатоучителката се канеше да започне новия урок. 
• Той паквлезе в стаята тъкмо когатоучителката се канеше да започне новия урок.

3.1.7. Съчетанията от типа на особено ако, още повече ако, още повече че, още повече когато и под. функционират в качеството на сложен съюз и между съставните им части запетая не се пише, напр.: 

• В този случай той беше подведен, още повече чегръцката страна не предявява претенции.(Из печата) 
• Утре ще прекараме чудесно, особено акои времето е хубаво.

3.2. Не се пише запетая пред еднократно употребените съюзи и, или (както в простото, така и в състава на сложното изречение), напр.: 

• В чантата му има учебници и тетрадки. В момента той учи по история или пише домашната си работа по математика.

Забел.: 3.2.1. Когато съюзът и (вж. също там) е употребен повече от един път в дадено изречение (просто или сложно), но всяка от употребите му е несъотносителна с останалите, т. е. повтарящите се съюзи са неравнозначни, нееднородни, пред втория и следващите не се пише запетая, напр. 

• Излязох на улицата и срещнах Иван и Петър и ги поздравих.
• Той престана да говори и да си тананика и се размисли. (Ел. Пелин)
• После той се опомни и мъчително раздвоение го хвърли в нова и непозната треска. (Г. Караславов)

3.2.2. Пред еднократно употребен съюз и се пише запетая, когато с него се въвежда присъединена част (вж. присъединяване). Напр.: 

• Той биде предаден, и от един поп.(Ив. Вазов) 
• Приеха я в Агрономическия факултет. Завърши го, и то с добър. (Ив. Петров) 
• Право е, и аз така мислех- кимна Пешо.(П. Вежинов)

3.2.3. За употребата на запетая пред изяснителен съюз или вж. _ [1.3].

3.3. Не се пише запетая пред втория от два употребени един до друг съчинителни съюза (а и, а пък, но и, но пък и пр.), между съчинителен и подчинителен съюз (или относително местоимение или наречие), напр. и за да, но щом, но когато, и който, сякаш за да и пр., както и между подчинителни съюзни връзки, първата от които е едносричен неударен съюз, напр.: 

• Дресиран и мирен бе нашият пес, но какточетях си, ухапа ме днес. (В. Петров) 
• В очите |и се показаха сълзи и за дане гледа как ще заплаче, Марев стана и отиде да се измие. (Ем. Станев) 
• Тъкмо това си мислеше почтената и макар дасе разтапяше от любезност, лицето |и приличаше на портокалова кора. (Ив. Петров) 
• Това за мене означава да харча излишни пари и коетое по-важно, да наруша възприетата програма за действие. (Б. Райнов) 
• По два, три пъти в годината взема безплатен отпуск и отива някъде да твори. И слава богу, че катое тук, бичи по цели нощи и не ме оставя да спя.(Ив. Петров) 
• Казах й, че тъкмо защотоне разбирам изкуството, за мен то е някаква магия. (Ив. Петров)

Забел.: 3.3.1. Не се пише запетая между съюзните думи както и когато, въвеждащи (подобно на сложен съюз) подчинено обстоятелствено изречение за сравнение, напр.: 

• Две големи лапи го опипаха грубо, но набързо, както когатосе търси оръжие.(Б. Райнов)

3.3.2. Отстъплението от синтактичния пунктуационен принцип в полза на фонетичния (вж. пунктуация) постепенно се разширява и започва да се проявява и между подчинителни съюзни връзки, първата от които е (ударен) многосричен съюз. Това се наблюдава главно при комбинация от относително местоимение или относително наречие защото и следващ съюз ако (по силата на правилото, че не се пише запетая "между условен съюз и съчинителен или подчинителен съюз, който стои пред него". Напр.: 

• Под ръка той има хора, които аконе идейно, то поне по бизнеслиния са му приближени повече.(Из печата) 
• <...> Защото акоБСП не започне да произвежда политика, за нея ще влезе в сила евангелското правило:...(Из печата) 
• Всяко добиваше свой нрав, макар че когатоиграеха помежду си, ушите им отново клепваха като на кутрета.(Ч. Айтматов, превод) 
• Шумът около филма на Форман може да остане неразбран. Защото когатов България подгонят порномагнат, той емигрира в Щатите. (Из печата) 
• Никой не одобри дългоочакваното действие, което вместо даразчисти мрачните сенки на миналото, сключи странна сделка с неговото наследство.(Из печата)

Срв. обаче: 

• Защото, аконямаш самочувствието, че можеш да постигнеш нещо, просто няма да го постигнеш.(Из печата) 
• Те изскимтяха и, акоимаха опашки, щяха да ги завъртят.(М. Вешим)

Практиката очевидно налага два варианта и възможност за избор (да се пише или да не се пише запетая между съюзите, които тук са обект на вниманието ни) в зависимост от степента на интонационна обособеност на подчиненото изречение.

3.4. Не се пише запетая непосредствено пред че, когато то е съставна част от сложни съюзи, като въпреки че, само че, така че, в случай че, поради това че, при все че, при условие че и под., напр.: 

• Ще му помогнем, въпреки четой не заслужава.
• Така чевсъщност аз работих за този шанс - да замина за Англия. (Из печата) 
• Какво невъзможно има за едно предварително уговаряне например еди-кой си да позвъни точно в еди-колко си часа? При условие четози "еди-кой си" е доверен човек.(А. Гуляшки) 
• Новобрачните си живееха спокойно и безсловесно, в смисъл чемного рядко си разменяха по някоя дума или звук.(Ив. Петров)

Забел.: За условията, при които пред съюза че в изрази, привидно еднакви с горните, се пише запетая, вж. _ [Забел. 2.2.5.1; 2.2.5.2]; вж. също при че. Примери: 

• Речникът е редактиран от трите авторки така, чевсяка от тях е проверила частите, на които не е авторка.
• Употребата на чужди думи в един език е оправдана само в случай, чев него липсва домашна дума със същото или близко значение.

3.5. Не се пише запетая пред да (съюз или частица, вж. също там), въвеждащо подчинено изречение, което се намира след главното, или когато е част от съставно глаголно сказуемо, напр.: 

• Това за мене означава дахарча излишни пари. (Б. Райнов) 
• Но все пак ще чувствам приятния гъдел дагледам как горе небето синее. (Н. Вапцаров) 
• Може би искате дая сразите моята вяра във дните честити. (Н. Вапцаров) 
• За днешния човек е полезно дасе оглежда от време на време в огледалото.(Хипокрит) 
• Хванаха го да краде ябълки в градината.
• Част от публиката взе данапуска салона.
• Забел.:5.1. За употребата на запетая (или друг разделителен знак) пред съюз да, въвеждащ подчинено определително изречение, вж. да[Забел. 1.2]. Примери: 
• Тази мисъл, да зарежа всичко и да тръгна да пътешествам,никога не ме е напускала.
• Странно ми е, че това съобщение, да тръгнем веднага,идва чак сега.
• На пръв поглед няма нищо по-лесно от това, дададеш някому една чанта с пари.(Б. Райнов) 
• Така че всъщност аз работих за този шанс - дазамина за Англия. (Из печата)

3.5.2. Когато съюзът да въвежда подчинено изречение за условие или за отстъпка, разположено преди главното изречение, или е употребен в смисъл на за да (и въвежда подчинено обстоятелствено изречение за цел), след или преди него (подчиненото изречение) се пише запетая, напр.: 

• Да съм като него,сега бих си отишъл, вярвайте бога - рече полуподигравателно Благолажът.(Ел. Пелин) 
• Само това да беше,бе достатъчно, за да остане името му като на един от най-крупните духовни водачи в българската литература.(Св. Игов) 
• Кожата да ти одере звярът и кръвта да ти змии изпият,на бога само ти се надявай.(Хр. Ботев) 
• Старецът излезе предпазливо, да не го усетят кучетата.(Ем. Станев) 
• Аз нарочно му казах, да го изплаша.(К. Калчев)

3.5.3. Отделя се със запетая подчиненото подложно изречение, което е пред главното и се въвежда със съюз да, напр.:

• Да го подозираме в неумение и леност,едва ли е основателно. (Б. Райнов) 
• Да се връщаме в бара,нямаше как, та решихме да си допием у дома.(Ив. Петров) 
• Да чака тук,|и се видя неудобно.(П.Вежинов)

3.5.4. Със запетая се отделят съподчинените да-изречения, не свързани помежду си с друг съюз, напр.: 

• Длъжен съм даузная какво точно е станало, дапомогна на Тодоров. (Б. Райнов)

Срв. обаче с привидно подобно изречение, в което съюзът свързва последователно подчинени изречения: 

• Длъжен съм даму помогна даразбере важността на задачата.

3.6. Не се пише запетая пред въпросително по форма подчинено допълн. изречение (косвен въпрос), когато то е след главното, напр.: 

• Той знае какво прави.(Граматика за всички) 
• Ясно е какво трябва да правим.(Граматика за всички) 
• Ти помниш ли как някак много бързо ни хванаха в капана на живота?(Н. Вапцаров) 
• Важното е само да знаеш къде свършва ливадата и откъде почва тресавището.(Б. Райнов) 
• Чудно |и беше защо Ганаила не се гордееше с хубостта си.(Й. Йовков)

Забел.: Към това правило трябва да се направят следните уточнения:

3.6.1. Когато косвеният въпрос е пред главното изречение, след него се пише запетая, срв.: 

• Какво правиш, ти не знаеш.(Граматика за всички) 
• Как ги правеше Сали Яшар, един господ знаеше.(Й. Йовков) 
• Къде им е гробът, днес никой не знай. (Пенчо Славейков)

3.6.2. Когато косвеният въпрос е подчинено определително изречение (т. е. когато пояснява съществително име или показателното местоимение това в състава на главното изречение), пред него се допуска (но не е задължително!) да се пише запетая. Напр.: 

• Петокласници споделят мисли за това, коее най-голямото богатство.(Бълг. език за 5. клас) 
• В зависимост от това, каке оформена чуждата реч граматически и интонационно, различаваме пряка, непряка и полупряка реч.(П. Пашов) 
• На въпроса, защов такъв случай поема тоя риск, той отвърна само, че тук нямало вече за него перспективи. (Б. Райнов) 
• Тук се поставя преди всичко въпросът, каквое мия се: синтактична конструкция или морфологична форма?(сп. Бълг. ез.) 
• Експедиторът стискаше телефона и по това колкобеше пребледнял, се уверих, че идва нашият строго охраняван влак.(Бох. Храбал, превод)

3.6.3. Когато показателното местоимение е част от устойчиви (идиоматизирани) съчетания от рода на какво от това и подчиненото изречение не е определително, то не се отделя със запетая, напр.: 

• И какво от това дали съм ги постигнал, или не съм?(Б. Райнов)

3.6.4. Съществува правило (ГСБКЕ, т. 3, 346), според което не се пише запетая пред съобщително подчинено допълн. изречение, когато то започва с относително местоимение или местоименно наречие, напр.: Прави каквото ти казвам. Понякога правилото се разширява, за да включи подчинени допълнителни изречения, въведени с относителното наречие където (П. Пашов, ПБГ, 396), но без да се посочва конкретен пример; тук се включват и подчинените изречения с колкото, които се превръщат в разширена част на главното изречение. А писмената практика прокарва своя закономерност: не се отделят със запетая подчинени изречения, които имат характер на устойчиви съчетания, идиоматизирани изрази от типа на както трябва, както ми хрумне, когато и да било, кой то и да е с функция на същинска второстепенна част в главното изречение (примерите са взети главно от РБЕ): 

• Бурята разпръсна цялата компания. Всички се изпокриха кой където свари. (Ел. Пелин) 
• Войниците спят както завърнатвърху мократа слама.(Л. Стоянов) 
• Ти стой както трябва, че нека ти думат каквото не трябва.(Погов.) 
• Мога да пътувам когато си искам и както си искам.(Из печата)

Други примери: 

• На този въпрос човек може да даде какъвто си искаотговор.
• Ще го продам на каквато и да ецена.
• Хитър е колкото си иска.
• Тя се отправи към една маса в ъгъла, сякаш искаше да се скрие колкото можеше по-добре от хората.(Д. Димов) 
• Дърта глупачка съм аз - започна да се укорява тя, - приказвам си каквото ми дойде на ума.(К. Калчев) 
• Знанията, които биват усвоявани както трябва, непременно се превръщат в качество.(А. Гуляшки) 
• А бе на човека веднъж да му вземеш страха, па после прави с него каквото си искаш. (Ив. Петров) 
• Сега всеки простак може да лае каквото си иска.(Из печата)

3.7. Не се пише запетая между частите на някои устойчиви съчетания и идиоматизирани конструкции, при които изходните синтактични отношения между съставящите ги елементи са загубили своята актуалност (напр. олеле боже, пази боже, боже опази, не дай боже (недай боже), и така и така), напр.: 

• Пази божесляпо да прогледа!
• Обещали са им нещо и те сега четат ли четат.

Други примери: 

• Олеле боже, загинахме!(П. Пашов) 
• Да си служим с езика както и да е, значи да мислим както и да е: неточно, приблизително, невярно.(Лев Толстой) 
• Край. Било каквото било.Отиваш на съд за убийство.(Д. Цончев)

Забел.: 3.7.1. Това правило твърде често се пренебрегва, тъй като не се отчита идиоматичният характер на изразите, и пунктуацията се подчинява изцяло на синтактичното членение на изходното свободно съчетание, напр.: 

• Ако пък, не дай, боже, узнае, че у нас е тарапана от мои кандидатки, не само че няма да стъпи тук, ами направо ще ме зареже. (Ив. Петров) 
• Прости, чужденецо - рече ми Елица, - че не те посрещнахме, както подобава.(А. Дончев) 
• Дай Боже,да се върна отново, този път за по-дълго.(Из печата)

Ако в последния пример наистина имаше обръщение (което се предполага от главната буква и запетаята след "Боже"), то запетая би трябвало да има и преди обръщението; а ако няма обръщение, тогава и главната буква, и въпросната употребена запетая са излишни.

3.7.2. Различните пунктуационни решения в писмената практика по отношение на конструкции като добре че, вярно че, все едно че (със или без запетая пред че) отразяват непоследователността в разбирането за езиковата природа на изразите от този вид. Срв. напр. следните два различно оформени примера от един и същи брой на столичен всекидневник: - Добре че отпаднахме - отговаря другата. * - Добре, че бяхме заснели всичко на видео. Възниква проблемът за определяне същността на въпросното съчетание: като съкратен вариант на добре е, че... или като идиоматизиран израз добре че - за изразяване на задоволство, удовлетворение от осъществяването на дадено действие или състояние. Очевидната липса на пауза пред съюза отразява идиоматичния характер на израза, което дава предимство на фонетичния пунктуационен принцип и мотивира оформянето на съчетанието без запетая: 

• Той стига дотам, че продава фрака си на Народния театър, добре че Николай Лилиев го купува.(Из печата)

Аналогичен проблем възниква при съчетанието все едно (че) - и то се употребява като наречие за логическо уточняване в простото изречение или в ролята на съюз, напр.:

• Все едноне е било - радва се господинът. (сп. Везни) 
• Закатерихме се по стръмно стълбище и влязохме в дюкянче тясно, но за сметка на това превисоко, все едно чене се бяхме качили на тавана на сградата.(Из печата) 
• При глаголите, които образуват минало свършено време с -ох, основната гласна се променя в -е-(все едно чевземаме като изходна формата за 3 л. ед. ч. на минало свършено време). (П. Пашов)

Неправилно, по инерция със запетая пред че е оформено следното изречение: 

• Ситуацията в България се повтаря все едно, чеполитиците ни са хванати от гората.(Из печата)

Вж. също при че.

3.7.3. Подобно е обяснението и на излишно употребената запетая пред че в следните примери: 

• Едва сега си обясних поведението на Маймуната и Магдалена. Остави, чеи двете амортизирани, колкото си искат, ами станах много зян с времето.(Ив. Петров) 
• Иди, че|и отговори на въпроса.(Ив. Петров)

Вж. _ [3.10]; вж. също че [2.2].

3.8. Не се разделят със запетая неударен едносричен съюз и следваща обособена част, започваща с причастие или с деепричастие, напр.: Ева скочи на крака и пламнала от щастие, се завъртя на всички страни. (Ив. Петров) Повече примери вж. _ [1.6.4].

3.9. Не е задължително да се отделят със запетая непреките допълнения и разширени обстоятелствени пояснения с предлози като вместо, въпреки, за разлика от, наред с, независимо от, освен, с изключение на и под. Напр.: 

• Реших задачите въпрекиизключителната им трудност.
• Реших всички задачи освеннай-трудните.
• Никой няма да свърши тая работа вместотебе.

Само когато се обособяват (което е въпрос на словоред и на свободен избор на говорещия, съответно на пишещия!), обстоятелствените пояснения и допълненията от този вид се ограждат със запетаи, със скоби или се отделят с тирета, срв.: 

• Въпреки неуспеха аз съм доволен.
• Въпреки неуспеха, аз съм доволен.
• Аз, въпреки неуспеха, съм доволен.

Други примери: 

• След цитираното изречение точка не се пише независимо оттова дали то е поставено в кавички, или е отделено шрифтово.(ПР'95) 
• Едва ли други хора на света, освен двамата до него, край масата,знаеха толкова точно и добре кога този бъдещ архитект е доволен от своите думи. (Д. Цончев) 
• За разлика от своето "мамино детенце"бъдещият писател се труди на различни поприща.(Лит. за 7. клас) 
• От тая страна на вагона няма нищо за гледане освен вода и небе.(Б. Райнов) 
• Самата дума (или форма) бягамсъдържа в себе си, освен значението на съответното действие,още и представа за действащото лице (аз) и за времето. (П. Пашов)

Забел.: 3.9.1. Задължително е да се прави разлика между функцията на думи от типа на вместо, въпреки, освен, независимо и под. като предлози и като съюзи (или в състава на съюзи). Във втория случай те въвеждат подчинени изречения и пред тях се пише запетая. Срв.: 

• Нека да си пожелаем успех независимо отвсички трудности.
• Нека да си пожелаем успех, независимокакви трудности ще срещнем.

3.9.2. Обособените части на изречението - обособени определения или обособени обстоятелствени пояснения за отстъпка, въведени със съюз макар и, ако и, се отделят със запетая, напр.: 

• Макар и доста голямо, жилището не беше удобно.
• Жилището беше удобно, макар и не много голямо.
• Задачата, макар и трудна, беше решена от всички.
• Резултатите от активните мероприятия действително са сериозни, но понеже сме демокрация, ако и несъвършена,са и нееднозначни.(Из печата) 
• Тук той ще работи и ще спечели пари, макар и по-трудно.(Д. Талев)

Понякога обособеният характер на определението или на обстоятелственото пояснение изчезва и тогава те не се отделят със запетая: 

• И най-тънко прикрито престъпление все оставя след себе си някаква макар и минималнаследа.(П. Вежинов)

3.10. Няма основание да се пише запетая пред съюзите че и та, когато са употребени в рамките на съставно глаголно сказуемо, образувано с вземам/взема, ида, ела в ролята на формални глаголи, които само подчертават значението на основния глагол, изтъкват неочакваността на означеното от него действие или изразяват подкана за осъществяването, извършването му, напр.: 

• Взех ческроих друг план.(Й. Йовков) 
• Бае Ноно Колев <...> взе чесе ожени повторно.(Елин Пелин) 
• Намерил си бях едно момиче и тъкмо да направим сватбата, взеха таме арестуваха.(М. Грубешлиева)
• На дяда ти Нистора парлива ракията, като циганска целувка, па иди таслуживечерня. (Ив. Вазов) 
• Че като казаха онези ми ти коне: ще бягаме - иди чеги спри.(Й. Йовков)

Забел.: Твърде често обаче в правописната практика характерът на тези глаголи (и на съюзите че и та) като елементи на съставно глаголно сказуемо не се отчита, поради което съвършено неоснователно и погрешно пред тези съюзи се пише запетая: 

• Изплува някой ден из неизвестността ръкопис или картина и вземе, таомагьоса човечеството. (К. Донков) 
• И не щеш ли, точно по това време взех, чесе влюбих. (Ив. Петров) 
• Щом смяташ, че парите не са всичко на тоя свят, вземи, чеприбери ти младите при себе си и ги гледай!(Св. Минков) 
• На цяло село ергените търчаха по щерка му, а той взе, чея даде чак в Еново.(Г. Караславов)

4. Като условен знак за графично оформяне на текста или с идеографска функция запетаята се използва в следните случаи:

4.1. Между основните части, елементи на кратките бележки за мястото и времето на написване или подписване на някакво съчинение или документ (научно или художествено произведение, заявление, молба, разписка, писмо и под.), напр.: София, 1 март 1996 г. * София, ноември 1926 г. * София - Бояна, Тодоровден, 18 март 1978 * София, 1 ноември 1994 г., в Деня на народните будители.

4.2. С функция на десетичен знак, напр.: 1,2 (едно цяло и две десети); 8,05 (осем цяло и пет стотни).

4.3. За разделяне на цифрите, с които са означени часове, минути, секунди (при означаване на момент във времето): 12,30 ч. (дванайсет час|а и трийсет минути). Във връзка с употребата на точка след съкращенията ч (час), мин (минута) и сек (секунда) вж. точка [3.5]; съкращения [Забел. 1.1].