Обръщение

Обръщението е дума или съчетание от думи, назоваващи лицето (или предмета), към които е насочена речта. Обръщението е вид вметната дума или израз и не е в граматическа (синтактична) връзка с частите на изречението. От тях то се отделя със запетая (или с удивителна - в случаите, когато е емоционално натоварено и се отличава с интонационна завършеност). Напр.: 

• А бе, Малишко, ти ли си, или... (Ив. Петров) 
• - Андрей, ти засега си свободен. (Д. Цончев) 
• - Братя! - каза Бръчков с пламенен поглед и с разтупани гърди. - Войната се почева и нашата гореща надежда се изпълни. (Ив. Вазов) 
• - А, Бръчков! Що дириш тука? (Ив. Вазов)

Забел.: 1. Когато обръщението е не отделна дума, а съчетание от думи, препинателните знаци между тях се определят от общите правила на пунктуацията. Напр.: 

• Аз, бедни мой Странджа, п|о бих желал да те видя всред Стара планина, със знамето. (Ив. Вазов) 
• Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?... (Ив. Вазов) 
• О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш? (Хр. Ботев)

Добър повод и основа за наблюдения и размисъл върху точната употреба на запетаята при обръщение и в границите на самото обръщение може да бъде първият стих от стихотворението на Чинтулов - "Къде си, вярна ти любов народна?", особено в съпоставка с пунктуационно погрешния вариант "Къде си, вярна, ти любов, народна?" (с две излишни запетаи), използван като заглавие в столичен вестник; или в друг, също във вестникарски материал и също толкова несъстоятелен в пунктуационно отношение вариант: Къде си вярна, ти, любов народна? В ролята на обръщение в случая е съществителното любов заедно със своите съгласувани определения (Къде си ти, вярна народна любов?), но поради инверсиите в състава му се включва и местоимението ти - без основание и без възможност за неговото интонационно и пунктуационно обособяване, в резултат на което се получава познатият и единствено верен вариант на стиха, цитиран в началото.

2. Когато изпълняват функция на подлог в изречението, а не на обръщение, личните местоимения не се отделят от сказуемото със запетая, напр.: Ти кажи. Я кажете вие, господине. Уважаема госпожо, вие кажете. 

Срв. също: Я ни заведи ти, момче, да сръбнем по една бирица, както е дал господ. (Ал. Константинов) Къде блестиш ти, искра любородна? Д. Чинтулов

3. Когато обръщението се съпровожда от частица за обръщение, главно бе, бре, между двете (между частицата и същинското обръщение) се пише запетая тогава, когато частицата е пред обръщението. Срв. следните два примера от Чудомир: - Че отде познаваш бе, вуйчо? _ - Тошко, Тошко бе! Я мини отзад през дренака.

4. В официални писма, молби и под. след обръщението обикновено се пише запетая, а не удивителна.

5. Когато име в звателна форма е част от идиоматизиран израз с междуметен характер, то не се възприема като същинско обръщение и не се огражда със запетаи, както напр. в изразите дай боже 'дано', пази боже 'дано не стане' и под. В съответствие с това нормално е заглавието на разказа от Ал. Константинов да се пише без запетаи - "Пази боже сляпо да прогледа", макар че понякога се търси друга интерпретация, та се оформя и по следния начин: "Пази, боже, сляпо да прогледа!" 

Срв. също: Пази боже да те надушат, изидат ти душицата! (Ел. Пелин) Вж. също запетая [3.7].