Частици

Частиците са част на речта, клас от неизменяеми несамостойни думи, като напр.: а, ама, ами, бе, бре, да, даже, дори, ей, ей че, ето, ето че, ли, май, мари, не, нима, нито, пък, хе, хей, чак, че и др. В състава на изречението по-голямата част от тях (частиците със служебна функция в изречението) се свързват смислово с определена дума или словосъчетание.

Пунктуационното оформяне на текста във връзка с употребените в него частици се подчинява главно на фонетичния принцип (вж. там) - със запетая се отбелязват паузите, с които са отделени частиците в устната реч (вж. също запетая [1.9]). Добър пример за това е частицата ами, която - произнесена по различни начини - може да бъде както утвърдителна, така и отрицателна, може да изразява както потвърждение и съгласие, така и възражение или несъгласие. В зависимост от това тя се отделя или не се отделя със запетая. Срв. различните отговори на въпроса "дали нашият познат ще дойде навреме на уговорената среща" и съответното раздлично пунктуационно оформяне на текста: 

• - Ами ще дойде, нали обеща! _ - Ами, ще дойде... Той сигурно се е успал! 

Срв. също: 

• - Друг пипал ли е след това колата? - Ами, ще пипа. Та нали Ангел ще му счупи ръцете. (Д. Пеев) * - Ами ще я пипа, нали все някой трябва да я оправи!

Други примери: 

• Ето, вашият приятел пристигна. _ Ето какво направи вашият приятел!
• Той нали също обеща да дойде? _ Той, нали, също обеща да дойде.
• * Хе де чака каруцата. С нея ще я закарат. (Й. Йовков) _ Горе, хе, под градището, <...> се бяха събрали тримата козари. (Чудомир) 
• - Че отде познаваш бе, вуйчо? (Чудомир) 
• - Кмете бе, истина ли не чува тоя дявол, или си преструва? - запита ухилен лесничеят (Чудомир)

Забел.: За частиците, употребени като обръщение или при обръщение вж. там.