Съкращения
Съкращенията се делят на два основни вида: графически и лексикални:
1. Графическите съкращения са факт на писмената реч - присъщи само на писмото условни знаци (букви или комбинации от букви), заместващи пълните названия. (При четене се изговарят пълните названия, а не съкращенията.) Съкращава се обикновено на съгласна (с изключения при собствените имена и някои титли) и съкращението в повечето случаи се отбелязва с точка.
Забел.: 1.1. Не се пише точка при съкращенията от названия на измерителните единици в случаите, когато с тях се означава брой, количество. Напр.:
- Извървяхме близо 8 км за един час.
- Точно 1 ч 50 мин и 30 сек трае този експеримент.
1.2. Във всички останали случаи съответните названия се употребяват без съкращаване или съкращенията, които ги представят, се третират наравно с другите съкращения и след тях се пише точка, напр.:
- Българите започнаха да атакуват опасно в 10-ата мин. и спечелиха три ъглови удара.
- Експериментът започна точно в 1 ч. 50 мин. и 30 сек. на следния ден.
(Вж. и Приложение № 1)
Най-често срещаните графически съкращения, символи на пълните названия на измерителни единици, са представени в следната таблица:
А = ампер
В = волт
Вб = вебер
Р = рентген
Ф = фарад
Хц = херц
ар = ар
дка = декар
ха = хектар
м = метър
см = сантиметър
мм = милиметър
км = километър
кв.м = квадратен метър
куб.м = кубичен метър
ч = час
м = минута
сек = секунда
м/сек = метра в секунда
г = грам
мг = милиграм
дг = дециграм
кг = килограм
т = тон
ц = центнер
л = литър
мл = милилитър
об = оборот
атм = атмосфера
1.1. Собствените имена се представят съкратено чрез началната си главна буква или чрез комбинация от начална главна и една или повече от следващите малки, напр.: П. Р. Славейков, Хр. Ботев, Ив. Вазов, П. К. Яворов, Ел. Багряна, Бл. Димитрова, Здр. Петров, В. Търново, Д. Дъбник и т.н.
Забел.: В по-специални случаи съкращенията на някои собствени имена се образуват по модела на съкращенията от _ [1.2.3], напр. Сф (София), Вн (Варна), Пл (Плевен) Пд (Пловдив) и под.
1.2. Графическите съкращения от нарицателни съществителни имена, прилагателни имена, наречия, глаголи, предлози и цели словосъчетания се образуват по следните начини:
1.2.1. С една или няколко букви от началото на думата, напр.: арх. (архитект), б. р. (бележка на редактора), в. (век), вм. (вместо), г. (година), бълг. ез. (български език), ед. ч. (единствено число), и др. (и други), и т. н. (и така нататък), напр. (например), п.к. (пощенска кутия), р. (река), с. (село), с. или стр. (страница), св. (свет|и), тел. (телефон), хил. (хиляди) и др.
1.2.2. Чрез изпускане на букви от вътрешната част на думите, което се отбелязва с дефис (съединителна чертица) или с наклонена черта, напр.: г-н (господин), г-жа (госпожа), у-ще (училище), в/у (върху), с/у (срещу), с/ка (сметка) и под.
1.2.3. Чрез комбиниране на началните букви на думата с някои от вътрешните съгласни, отличаващи се с по-висока информативност, напр.: вж. (виж), лв. (лева), млн. (милион), млрд. (милиард), срв. (сравни), стб. (старобългарски (език), и под. Вж. също забележката към _ [1.1].
1.2.4. С комбиниране на елементи от [1.2.1] и [1.2.2] - чрез свързване с дефис на съкратените части на сложни думи (или със запазване на дефиса от изходните сложни думи) от типа на зам.-дир. (заместник-директор), чл.-кор. (член-кореспондент), ст.-бълг. (старобългарски), лит.-худ. (литературнохудожествен), сел.-стоп. (селскостопански), Ж.-Ж. Русо и др. В някои случаи се съкращава само първата част на сложната дума, напр. зам.-директор. Вж. също полуслято писане [2.2.1].
Забел.: Съкращенията, образувани от нарицателни съществителни имена (за разлика от съкращенията на съществителните собствени) се пишат с малка буква.
2. Лексикалните съкращения представляват съкратени сответствия на изходните съставни названия и имат собствено произношение. Обща за всички е близостта им до цялостно оформените лексикални единици.
2.1. Лексикалните съкращения се разделят на инициални, групови и смесени:
2.1.1. Инициални се наричат съкращенията, които от графична гледна точка са образувани чрез свързване на първите букви от пълнозначните думи на изходното съставно название. За разлика от графичните те имат собствено произношение и според него се делят на:
2.1.1.1. Буквени - чийто звуков състав е сбор от изговора на имената на съставящите ги букви, напр.: БДЖ /бе-де-же/ - Български държавни железници; НДК /ен-де-ка/ - Национален дворец на културата; жп /же-пе/ - железопътен; тв /те-ве/ или /ти-ви/ - телевизионен; и. д. /и-де/ - изпълняващ длъжността.
2.1.1.2. Звукови - чийто звуков състав е сбор от звуковата стойност на съставящите ги букви, напр.: БАН /бан/ - Българска академия на науките; БОК - Български олимпийски комитет; ВУЗ /вуз/ - Висше учебно заведение; КАТ - Контрол на автомобилния транспорт; ИСУЛ - Институт за специализация и усъвършенствуване на лекарите; СПИН /спин/ - Синдром на придобита имунна недостатъчност; НАТО /нато/ (транслитерация на чуждото съкращение NATO) - Северноатлантически съюз.
2.1.1.3. Звуково-буквени - които са съчетание от първите два вида, напр.: ВМЕИ /ве-ме-и/ - Висш машинно-електротехнически институт; ЦСКА /це-се-ка/- Централен спортен клуб на армията.
Забел.: В много редки случаи, по изключение в състава на тези съкращения (от групите 2.1.1.2. и 2.1.1.3.) се включват и елементи от предлози и съюзи, напр. в широко разпространеното ВиК /ве-и-ка/ - Водопровод и канализация; самолети МиГ.
2.1.2. Групови се наричат съкращенията, образувани по следните начини:
2.1.2.1. чрез свързване на начални части от думите на изходното съставно название, напр.: детмаг (от детски магазин); елка (електронен калкулатор);
2.1.2.2. чрез свързване на начална част (части) от една или повече думи и цяла дума от изходното съставно название, напр.: промкомбинат (промишлен комбинат), редколегия (редакционна колегия); физкултура (физическа култура);
2.1.2.3. чрез свързване на началната част от първия компонент и крайната част от втория компонент от изходното съставно название, напр.: мотел (от 'моторист' и 'хотел').
2.1.3. Смесените съкращения се образуват по модела на инициалните и груповите едновременно, напр.: ТАНЮГ (Телеграфна агенция на нова Югославия).
2.2. С лексикалните съкращения са свързани следните правоговорни и правописни особености:
2.2.1. При изговора на буквените съкращения в отделни случаи (под чуждо влияние или в съкращения от чужд произход) буквата к се свързва с гласен звук /а/ вместо /е/, а при буквите л, м, н, р, ф съпровождащият гласен звук се изговаря преди съгласната, напр.: НДК /ен-де-ка/ - Национален дворец на културата; ПТС /пе-те-ес/ - Подвижна телевизионна станция; СССР /ес-ес-ес-ер/. Характер на заемки или чуждици имат съкращения или произношения от рода на: СОС /ес-о-ес/ от английското SOS - Save our souls 'Спасете нашите души' (сигнал за бедствие, вик за помощ); /ти-ви/ за тв (телевизия, телевизионен); Би Би Си.
2.2.2. Инициалните и смесените съкращения се пишат преди всичко с главни букви и в много редки случаи, като изключение (при някои често употребявани съкращения) - с малки букви (или с комбинация от главни и малки), като напр. жп - железопътен, жк (но и ЖК) - жилищен комплекс, птт - поща-телеграф-телефон, тв - телевизионен, МВнР - Министерство на външните работи.
2.2.3. Поради изначалната им близост с думата, с цялостно оформените лексикални единици, някои инициални съкращения в системата на разговорната реч нерядко се превръщат в същински нарицателни съществителни имена. В писмената реч обаче те често запазват формата си на съкращения, а словоизменителните морфеми се свързват с тях чрез дефис, напр.: Завършил е ПТУ-то. Парното не работи поради повреда в ТЕЦ-а. За следващата стъпка в развитието им вж. _ [2.2.4].
2.2.4. Съществителните нарицателни имена, получени от някои широко разпространени и често употребявани инициални и (по-рядко) групови съкращения, се пишат с малки букви, а членната морфема и окончанията за мн. число не се отделят от основата с дефис. Напр.: Ние работим като бенебето - главно купуваме. (Д. Пеев) Студентите от всички вузове са във ваканция. Родителите му работеха в текезесето. Ще отида до селкоопа за захар.
2.2.5. Групови лексикални съкращения, които се употребяват като индивидуални названия (собствени имена), се пишат с начална главна буква, напр.: Булгарплод, Главпроект, Софстрой.
2.2.6. Съчетания от съществително име и подчинена част инициално съкращение с функция на прилагателно име (определение) в съчетанието е прието да се пишат разделно, напр.: жп линия, тв програма. За някои по-нови тенденции в практиката вж. полуслято писане [2.1.8].
2.2.7. Инициалните съкращения не се разделят на части за пренасяне на нов ред, освен в случаите, когато имат характер на многосрични думи, като напр. ЮНЕСКО, УНИЦЕФ, ФИФА, АСЕАН и под.
