Еднородни части

Еднородни части на изречението са онези, които изпълняват еднаква синтактична служба, имат еднакво отношение към определена дума в словосъчетанието или в изречението, намират се в съчинително отношение помежду си и отговарят на един и същ въпрос. Всички части на изречението - подлог, сказуемо, допълнение, определение и обстоятелствено пояснение - може да се изпълняват от съчетания от две или повече думи със съчинителна връзка помежду им, т. е. могат да бъдат еднородни части. Например в изречението:

"Онзи ден, вчера и днес Иван и Петър непрекъснато се качваха и слизаха по старата тясна и скърцаща стълба с някакви пакети и вързопи в ръце" има:

• еднородни обстоятелствени пояснения за време (онзи ден, вчера, днес),
• еднородни подлози (Иван, Петър),
• еднородни сказуеми (се качваха и слизаха), еднородни определения (тясна, скърцаща) и
• еднородни допълнения (пакети, вързопи).

В устната реч еднородните части се отделят с пауза, която при писане се отбелязва със запетая, или се свързват чрез съюз: и, или, но, а, ала, ами, обаче, само (че), дори (и), напр.: Иван, Петър и Стоян са ученици. Те са добри, послушни и внимателни деца. Учениците слушат урока напрегнато, с интерес. 

Неточното пунктуационно отразяване на произносителните особености на съчетанията с еднородни или с нееднородни части може да доведе до изопачено писмено представяне на смисъла на устната реч. Срв. напр. разликата между следните две изречения: 

• Вчера се върнах късно следобед.
• Вчера се върнах късно, следобед.

Други примери: 

• Почваше се усилна работа. Трионът, теслата, длетото, брадвата не си почиваха по цели дни. (Ел. Пелин) 
• Той беше неугледен, тромав и прост човек, който само работеше и мълчеше. (Й. Йовков) 
• В това работно време, време на труд, на пот, на мъка и усилие - дали болни, дали полска работа да гледат. (Ел. Пелин).

Забел.: 1. Поради по-голямата му сложност въпросът за еднородните (и нееднородните, разнородните) определения трябва да бъде представен и обсъден отделно:

1.1. Към казаното за същността на еднородните части като цяло трябва да се добави, че еднородни са определенията, всяко от които пояснява общото определяемо пряко, без посредството на другоо определение.

Еднородни определения са например прилагателните добър и честен, строг и справедлив, горещ и летен в изреченията: Той е добър и честен човек. Децата уважават своя строг, но справедлив учител. Това се случи през един горещ, летен ден.

Разликата между еднородни и нееднородни определения може да се наблюдава и в следните две двойки съчетания:

• а) интересна, занимателна книга; ужасна, отвратителна гледка и
• б) българска народна песен; нова футболна топка. 

Прилагателните в първите две съчетания определят съответното съществително име (книга, гледка) по един и същи начин: пряко и независимо едно от друго; те могат да се свържат помежду си и съюзно: интересна и занимателна книга; ужасна и отвратителна гледка. Във втората двойка съчетания, които могат да бъдат представени по схемата [прил. + (прил. + същ.)], прилагателните се отнасят към съществителното, което определят, по различен начин - второто прилагателно име определя съществителното пряко и независимо от първото, а първото определя цялото съчетание от прилагателно и съществително име: [нова (футболна топка)]. Този вид определения са нееднородни.

Еднородни във всички случаи са определенията, които се отнасят до различни обекти, означени с едно и също съществително име, напр.: 

• Той се интересува от български, руски и английски автори. В библиотеката му имаше книги на български, руски и английски език.

1.2. Определенията в дадено съчетание от съществително и съгласувани с него прилагателни имена не са във всички случаи еднородни или нееднородни "по природа", по силата на собственото си лексикално съдържание. В привидно едни и същи словосъчетания определенията могат да бъдат употребени и като еднородни, и като нееднородни. И съответно могат да бъдат по различен начин пунктуационно оформени. Така например, първото и третото от съчетанията студен януарски ден и топъл януарски ден, горещ юлски ден и хладен юлски ден (в този им вид всички определения са нееднородни) могат да бъдат редактирани и по друг начин - като съчетания с еднородни определения: студен, януарски ден и горещ, юлски ден. С това се променя съдържанието, смисъла на изказването - второто прилагателно име и в двете съчетания се натоварва с пояснителна функция по отношение на първото и двете изразяват идеята, че денят е студен (горещ), тъй като е януарски (юлски). Второто и четвъртото съчетание обаче не могат да бъдат променени по същия начин, защото не е логично да се каже топъл, януарски ден; хладен, юлски ден, тъй като не е характерно за януарския ден да бъде топъл и за юлския ден да бъде хладен.

1.3. Важно е - от правоговорна и правописна гледна точка - да се знае, че:

1.3.1. В българския език съчетанията от този вид, когато съгласуваните определения са в ед. число, се оформят с определяемо съществително име също в ед. число, напр.: В магазина продават прясно и кисело мляко. Вземи си стария и новия панталон. Възможно е в примери като цитирания по-горе определяемото съществително име да се употреби и в мн. число - "български, руски и английски езици", но е прието и по-естествено звучи, когато прилагателните се свързват със съществително име в ед. число (както то е употребено в изходните съчетания: български език, руски език, английски език). Срв. също: 

• Главното и подчиненото изречение в състава на сложното изречение се отделят със запетая. (Речник по бълг. език)
• Българските държавници не проявиха прозорливост нито през Първата, нито през Втората световни войни. (сп. Везни)

Вж. също определителен член [2.4]

1.3.2. Определеността на означаваните предмети (или единичен предмет) се изразява чрез членуване на всяко от еднородните определения, напр.: Прясното и киселото мляко са еднакво полезни за здравето. Хубавата, топлата пролет радваше душата му. Вземи новата, кафявата чанта. (Срв. със съответните изрази, в които определенията не са еднородни: Хубавата топла пролет радваше душата му. Вземи новата кафява чанта. Или с изразите, в които съюзно свързаните еднородни определения поясняват един предмет: Младите се радваха на спокойната и тиха нощ.)

Недопустимо е да се членува само едното от съюзно свързаните еднородни определения към съществително име в ед. число, с което се означават различни предмети, както е напр. в следното изречение: *Документът е адресиран към българската и световна общественост (вм. правилното Документът е адресиран към българската и световната общественост.).

2. Особен вид еднородни части са повторените думи или части на изречението, които се отделят помежду си със запетая, напр.: 

• Деца, вие трябва още много, много да учите. 
• Моканина дълго, дълго гледал след каруцата.
• Доволен, пленникът престана да се кланя, седна и отправи умилени и пълни с религиозно съзерцание очи към Земята, която бавно, бавно се издигаше на небето. (Ел. Пелин)

Трябва да се отчита разликата (изговорна и правописна) между този вид еднородни части и сложните наречия от типа на бавно-бавно, бързо-бързо, важно-важно, едва-едва и под. Едните се отделят със запетая, а другите се пишат полуслято, напр.: Тя много, много го обича. _ Тя много-много не го обича. Вж. също запетая [1.1.1]; повторени части.

3. В изречения като: Той изпитваше особена благодарност към тези слаби, миришещи на йод и риванол ръце. Той изяде набързо претоплената, останала от предишния ден супа (ПР'95, с. 67) определенията - слаби, миришещи на йод и риванол (ръце) и претоплената, останала от предишния ден (супа) - са еднородни; второто от тях е разширено, но не е обособено, поради което няма основание за ограждането му от двете страни със запетая. Обособяване на определението, което се огражда със запетая, има при друга синтактична организация на израза, напр.: 

• Към тези ръце, слаби, миришещи на йод и риванол, той изпитваше особена благодарност.
• Към тези слаби ръце, миришещи на йод и риванол, той изпитваше особена благодарност. 

Срв. също: 

• ...когато рогата на бика разкъсват корема на някой нещастен, облечен в злато и коприна тореро. (Д. Димов) 
• ...особено дамите: облечени с бели, чисти, по най-последната мода летни костюми,... (Ал. Константинов)

4. Когато преди или след поредица от еднородни части има друга, обобщаваща еднородна част, тя се отделя от останалите с доеточие или с тире: когато обобщаващата част е в началото, след нея се пише двоеточие или тире (Аз обикновено съм си у дома и там можеш да ме търсиш по всяко време: и сутрин, и на обед, и вечер); когато обобщаващата част е в края, преди нея се пише само тире (Нито майка му, нито баща му, нито учителите - никой не можа да го убеди). Вж. също двоеточие [1.3].

5. Въпросът за съществуването на еднородни сказуеми е спорен в българската граматика. Тук приемаме, че за еднородни сказуеми може да се говори тогава, когато "сказуемите, отнасящи се към един и същ подлог, или нямат свои пояснения, или пък имат общи пояснения" (П. Пашов). Напр.: 

• Отидохме и се върнахме само за един час.  
• - Мисли и говори каквото искаш и както искаш.