Комбинираната (съчетана) употреба на препинателни знаци в текста е функция на тяхната специфика, следствие от различните области на тяхното действие в един и същ текст. Напр.: И все пак следва да си отговорим на въпроса "Що е език?". Това изречение (от учебник по психология за 10. клас) завършва с комбинация от три препинателни знака: първият от тях отбелязва въпросителния характер на израза "що е език" (това е неговата област на действие); вторият е част от чифтния препинателен знак кавички, чиято област на действие включва и въпросителния знак; третият знак - точката - има за област на действие целия цитиран текст и отбелязва характера му на завършено съобщително изречение. А ето и още един текст за наблюдение върху комбинираната употреба на препинателни знаци и тяхната област на действие:
- У него не липсват и родолюбиви чувства на възхищение от красотата на българската природа ("Какво? Швейцария ли?!..."). (Св. Игов)
По-често срещаните комбинации от препинателни знаци са:
1. Удвоена или утроена употреба на удивителната за отбелязване на силно учудване, недоумение, възхищение, възмущение и под., напр.:
- Като има келепир, и бай ти Ганю знай да обича. Тъй ли се посреща българин? Българин!!... (Ал. Константинов)
- Няколко стълби надолу, една каменна полукръгла ограда... и Ниагарският водопад! Ето го!!... (Ал. Константинов)
2. С комбинация от въпросителна и удивителна (по-рядко в обратния ред) в края на самостоятелно въпрос. изречение или след вметнат израз се означава, че въпросът е свързан и със силно учудване, с чувство на възмущение, обида и под.
- Да ти кажа правичката, бай Ганю, аз пак си оставам на мойта мисъл: да отворим един руски трактир. - Какво?! (Ал. Константинов)
- - Кое къде е, Маринчо? - <...> - Софрата къде е бе! Как така "кое къде е"!? И какво значи това "Маринчо"? (Д. Цончев)
- - Поласкан?! О, Боже. Аз никак не се чувствам комфортно от това, което се случва в България. (Из печата) - На всичкото отгоре ме обвинява, че жена му ми била любовница, представяш ли си?!?! (Ст. Стратиев)
3. С комбинация от заградено в скоби многоточие се отбелязва изпускането (пропускането) на част от текст (част от изречение или цяло изречение, дори пасаж) при цитиране, обикн. в научни съчинения, при отпечатване на архивни материали и под. Напр.:
Ето как Вазов вижда "тия бедни и пренебрегнати сега поборници": "Румъния им даваше гостоприемство, но гостоприемство, което дава пустият бряг на изхвърлените от бурите мореходци, разломени и съсипани. Бяха сред общество, но бяха в пустиня. (...) Живееха само с подаяния на други, почти като тях бедни. (...) Прочее, гладът и бедността простираха отвсякъде ръце към тия нещастници." (Лит. анализи)
Забел.: Официалната препоръка за използване в такива случаи на оградено в квадратни скоби многоточие почти не се изпълнява. Най-често с такава цел се употребява обикновеното многоточие, което обаче при определени условия може да се възприема като знак за незавършеност на изказването. Понякога за означаване на пропуснат текст се използват (по специална уговорка) две хоризонтално разположени точки, отделени от двете страни с шпация. По-целесъобразно е вместо квадратни скоби със същата цел да се използват ъглести скоби - <...>. Неограденото в скоби многоточие може да се използва за означаване на пропуснат текст главно в началото на цитат или на друг текст изобщо - където няма опасност да се възприеме като знак за "недоизказана или прекъсната мисъл". Вж. също многоточие [Забел.]; скоби [2.2]; пропуснат текст.
4. С оградени в скоби въпросителна, удивителна или въпросителна и удивителна (или в обратния ред) пишещият отбелязва отношението си на съмнение, недоумение, учудване или неразбиране към съдържанието на думата, израза или изречението, след които са поставени описаните комбинации от знаци, напр.:
- Техният митничар пък ми заяви съвсем ясно, че ще ме накара да заплатя гаранция <...> от 1000 DM (!?!). (Из печата)
- Не съм подозирал, че сред човешкия род може да има такива изроди като този човек(?!), който отговарял по въпросите на младежта и за безопасността.
5. Когато с кавички се огражда цяло изречение или по-голям текст, в кавичките се включват и препинателните знаци, които стоят в края на изречението (текста), поради което се получават комбинации от точка и кавички, въпросителна и кавички, удивителна и кавички, въпросителна и удивителна (или в обратния ред) плюс кавички, многоточие и кавички, напр.:
- И Вазов тъжно заключава: "Героите бяха сега кокошари." Единствено носталгията по отечеството крепи духа им, подхранва у тях човешкия им облик: "И те ходеха често на брега на Дунава и гледаха зелените хълми на България. Н|а, тя е там, усмихва им се, <...>, показва им огнищата им, възпоминанията им, мечтите им..." За да възкликне накрая Вазов: "О, Българийо, никога не си тъй мила, както кога сме вън от тебе! Никога не си тъй необходима, както когато те изгубим безнадеждно...!" (Лит. анализи)
- За него "тъмните петна" на западната цивилизация са повод за хуманистична тревога: "Ох, хич не ми сгряваше сърцето туй "и в Америка е същото!"..." - възкликва Алеко. (Св. Игов)
Забел.: 5.1. Когато съобщително изречение е цитирано в рамките на друго изречение и е оградено в кавички, точка в края на цитираното изречение не се пише, напр.:
- Така учениците казват "Утре имаме български език" или "Утре имаме граматика, а вдругиден литература". (Грам. за всички)
5.2. Когато заграденото в кавички изречение е вмъкнато в състава на друго изречение, към комбинацията от краен препинателен знак и кавички може да се добави и разделителен знак запетая, напр.:
- Любовта е първото слово божие и когато той [Бог] казал "Да бъде светлина!", родила се любовта. (Д. Кирков)
6. Когато с кавички се огражда не цялото изречение, а само негова крайна част, кавичките не обхващат препинателните знаци за край на изречението (текста). Следователно в този случай се получават комбинации от: а) препинателния знак (ако има такъв), с който завършва заградената с кавички част от изречението; б) заграждащите кавички; в) крайния препинателен знак на изречението - точка, въпросителна, удивителна, въпросителна и удивителна (или в обратен ред), многоточие, напр.:
- Над сто души скандираха близо час "Не на фашизма!" и "Господа магистрати, спрете!". (Из печата)
- Когато всички системи преминат на автоматично следене, светва сигнал "Огън!". (Из печата)
- Колко несретен е животът им, колко мъки изпитват те "по тази тежка чужбина"! (Преразказ...)
- Всички знаеха, че Вазов е автор на стихотворението "Де е България?". Научихте ли наизуст Вазовото стихотворение "Там!"? Научете наизуст стихотворението на Вазов "Де е България?"!
Забел.: 6.1. Препинателният знак след кавичките, който се обуславя от характера на цялото изречение, се пише задължително тогава, когато е различен от препинателния знак непосредствено преди кавичките. Напр.:
- Попитаха ни кой е авторът на стихотворението "Де е България?".
- Поставиха ни задача за следващия път да научим наизуст стихотворението на Вазов "Там!".
- За какво свидетелстват размислите на баба Илийца и възклицанието "Боже Господи!"? (Преразказ...)
6.2. Когато оградената с кавички крайна част на изречението завършва с въпросителна или удивителна, повтаряне на същия препинателен знак след кавичките не се допуска. Пише се напр.:
- Кой е автор на стихотворението "Де е България?"
- Научете наизуст стихотворението на Вазов "Там!"
Но не:
- Кой е автор на стихотворението "Де е България?"?
- Научете наизуст стихотворението на Вазов "Там!"!
6.3. Комбинация от точка + кавички + точка (.".) или точка + скоба + точка се получава в края на изречението тогава, когато точката преди кавичките или преди заграждащата скоба е знак за съкращение, напр.:
- В учебника е казано, че "съобщението може да бъде обява, покана, телеграма и др.". Казаното се отнася за съобщението и неговите видове (обява, покана, телеграма и др.).
6.4. Една нерядко срещана грешка при пунктуационното оформяне на текстове с цитати произтича от невнимателното и неточно разчитане на препоръките, отразени _ в точки [5] и [6]. Напр.:
- Предпазливо почуква на вратата и на въпроса "Кой е" отговаря: "Твой син!".
- Трогват я нещастният му вид и отчаяните му думи: "Бабо, хляб! Умирам от глад!...".
Погрешното в тези примери е употребата на точка в самия край на текста: тук, в първия от примерите, ролята на крайни препинателни знаци играят двоеточието (по отношение на цялата първа част, на първото изречение) и удивителната (по отношение на втората част от текста). Целият текст не представлява синтактично единство, не е единно изречение, по отношение на което точката може да бъде краен препинателен знак, и поради това тя е излишна. Правилно (без точка накрая) - в съгласие с изложеното - е оформен следният текст:
- Уважение и обич към него бликат от възгласите: "Да живее Странджата, храбрият наш знаменосец!"
Аналогично с предходната грешка е неоправданото изнасяне на точката извън кавичките в примери като следния: От два дни шумни потери сноват и издирват "подозрителни лица", "мъжкото население" е "нащрек", срещат се само жени, а за тях писателят казва:
- "Повечето слабо знаеха какво става, някои нехаеха". (Лит. анализи)
- Още като го вижда между дърветата, тя се досеща: "От ония е, дето ги гонят сега". (Лит. анализи)
И в двата случая областта на действие на точката като краен препинателен знак е заграденото в кавички изречение и следователно мястото |и е преди затварящите кавички. Срв. с правилно поставената точка при друг, напълно аналогичен случай от същия източник: Страшно прозвучават думите на Вазов: "Отец Евтимий пръждосваше." По същата логика излишен е крайният въпросителен знак в следния пример: Защо Македонски се обръща към баба Тонка с думите: "Твой син!"? (Рос. Попова)
Добър пример, който чудесно илюстрира логиката на наличие или отсъствие на точка след кавичките, представлява следният откъс от разказ на Д. Цончев: - Значи виждаш го и му извикваш: "Стой!" Ама той бяга. И ти стреляш, а, татко? - Стреляш, моето момче. Има даже зони и случаи, в които стреляш, без да му извикваш "Стой!". В първата си употреба "Стой!" е самостоятелно изречение (въведено от думи на автора), в което краен препинателен знак е удивителната; същата речева единица по-нататък е употребена като цитат в рамките на по-голямо съобщително изречение, по отношение на което краен препинателен знак е точката извън кавичките.
Малко по-сложно е, но заслужава да се вникне в логиката, по силата на която удивителната в следния пример изпълнява ролята на краен препинателен знак:
- Обичта му към тях се слива с любовта му към народа и прераства в едно голямо свято чувство, което го вдъхновява да се бие "за мило, за драго", "пък каквото сабя покаже, / и честта, майко, юнашка!" (Лит. анализи)
7. При графично означаване на известна недоизказаност и на пауза, съчетани с интонация за израз на въпрос или учудване, недоумение, възмущение, възникват комбинации от многоточие след въпросителна, удивителна или въпросителна и удивителна (по-рядко в обратен ред), напр.:
- Не намирате ли, че тук е много шумно... и страшно душно?... По добре да минем оттатък. (Б. Райнов)
- - А, ето те и тебе!... - промърморва без особено учудване шефът. (Б. Райнов)
- Трогват я нещастният му вид и отчаяните му думи: "Бабо, хляб! Умирам от глад!..." (Лит. анализи)
Забел.: Поради своите графични особености и произтичащата от тях невъзможност за ясно осъзнаване и идентифициране, не се прилага комбинацията от многоточие и точка.
8. Комбинация от краен препинателен знак (точка, въпросителна, удивителна, въпросителна и удивителна или многоточие) и дясна (затваряща) скоба се получава в случаите, когато със скоби се загражда самостойно изречение, вметнато в състава на общия текст, напр.:
- Ще му напиша препоръка, разбира се. Ще настоявам за него - където мога и когато мога. (Всъщност дали това, което пиша в момента, не е една още по-истинска препоръка?)
- То е естествено. <...> Тоест бях си аз - на неговия хал преди двайсетина години - през нежния облак на суха носталгия. (Защо ли "суха"? Не знам, но тъй го чувствувам.)
- И тъй, тази вечер ще изляза . (Д. Цончев)
9. Комбинация от краен препинателен знак + дясна (затваряща) скоба + краен препинателен знак (точка, въпросителна, удивителна, въпросителна и удивителна или многоточие) се получава в случаите, когато със скоби се загражда разположена в края на изречението вметната част, чийто краен препинателен знак не може да изпълнява ролята на краен препинателен знак по отношение на цялото, напр.:
- Те са готови на величава саможертва в оня сюблимен момент от сражението, когато свършват боеприпасите и идва часът на жертвоприношението ("Няма веч оръжье! Има хекатомба!"). (Преразказ...)
- Ще падне в боя една светла личност, посветила силите си на Отечеството, един безкористен патриот и герой, чиято гибел ще донесе горчива мъка и на майката, и на либето ("...и две щат сълзи да капнат / на стари гърди и млади..."). (Преразказ...)
10. Комбинация от запетая и тире (тире и запетая) в състава на изречението възниква при следните условия:
10.1. Когато на мястото, където в изречението е разположена оградена с тирета обособена или вметната част, би трябвало да има запетая, обусловена не от въпросната обособена или вметната част, а от синтактичната структура на цялото изречение, тази запетая се пише пред второто тире. Напр.:
- Учителят зададе нов въпрос - по-лесен от предишния, - но пак не получи отговор.
Други примери:
- Той знаеше, разбира се - този умен човек, - че във всичко има голяма заблуда. (Д. Цончев)
- Остана зазяпан нататък, представи си момичето от камък - тъй, изправено до чешмата, - видя великолепна скулптурна фигура. (Д. Цончев)
Забел.: Не се пише запетаята в края на ограден с тирета обособен или вметнат израз, обусловена от синтактичната структура на самия този израз, а не от характера на цялото изречение. Напр.:
- Учителят продиктува нова задача - подобна на тази, която току-що беше обяснил - и зачака отговор.
10.2. Когато авторската реч се вмъква в състава на просто изречение от пряката реч на място, където при други условия би имало запетая, тя (запетаята) се пише непосредствено след авторската реч, преди второто тире, напр.:
- - Цеко - рече Минчо на варджията, - я иди вземи оттатък една дъска. (Д. Цончев)
Вж. също пряка реч [2.4.2].
10.3. Своеобразна комбинация от тире и запетая възниква тогава, когато обособената част е отделена в началото с тире, а в края се огражда със запетая:
- Дядо Йордан ги изпращаше до портата и като гледаше на изток - ясен, побелял от предвестни зори, говореше възхитено. (Ел. Пелин)
Забел.: Известно пунктуационно претрупване на текста възниква при ограждането с тире и запетая на вметнатата дума в примери като следния: "Лактис" - Монтана, продала на пазара стотици тонове сирене. По-целесъобразно е този вид вметнати думи да се ограждат в скоби ("Лактис" (Монтана) продала на пазара стотици тонове сирене) или да се свързват с предходното име чрез дефис в качеството им на част от сложно название, напр.: "Лактис"-Монтана продала на пазара стотици тонове сирене. Срв.: Въоръжен грабеж бе разкрит при акция на криминалисти от РДВР-София вчера. (Из печата)
11. Подобно на комбинацията от запетая и тире, описана _ в [10.1], съществува и комбинация от дясна (затваряща) скоба и запетая: когато ограденият в скоби вметнат израз се вмъква на място в изречението, където има запетая, запетаята заема място след затварящата скоба, напр.:
- Варлаам Копринарката, който също знаеше едно-що от учение (той някога се беше готвил за дякон в Глодженския манастир), упорстваше... (Ив. Вазов)
- Разгневен от старческата си небрежност (дали не ме е налегнала вече склерозата), той извика със страшен глас. (Ив. Петров)