че

че: Няма съмнение, че в речта тази дума се среща най-често като подчинителен или съчинителен съюз, пред който се пише запетая: 

• Той видя, че се е спасил само по едно чудо. (Ив. Вазов) 
• Едно ви халал не струвам, дето ми елхи кършехте, че ги на хурки правехте. (Нар. пес.)

От тази безспорна истина обаче се прави погрешният извод, че запетая пред че се пише винаги, в резултат на което се правят не малко пунктуационни грешки, за чието избягване е необходимо при писане да знаем и да се съобразяваме със следното:

1. Не се пише запетая непосредствено пред че тогава, когато то е част от сложни съюзи като въпреки че, макар че, при все че, освен че, така че, или когато е в състава на съединителните съюзи само че, не че - но и, не че - а и, не че - ами и, не стига че - но и, не стига че - а и, не стига че - ами и, било че - било че, напр.: 

• Не стига че си скъса нервите по теб, ами и сега искаш да я ядосваш. (П. Вежинов) 
• Остави че продавачка, ами вдовица, и то с две деца. (Ив. Петров) 
• Минавах при нея, не че не минавах, но рядко. (Ив. Петров) 
• Било че ме взеха за турчин, било че селянката със своя плач им привлече вниманието, те отминаха бърже. (Ив. Вазов)

Забел.: 1. За условията, при които между само и че, така и че, тъй и че, се пише запетая, вж. запетая [2.2.5.1; 3.1.2]. Напр.: 

• И малките се специализираха и се отракаха тъй, че не можеш и приказките им да разбереш вече. (Чудомир) 
• Боя се само, че то няма да бъде за дълго все така чисто. (Б. Райнов)

Понякога "един и същи" текст може да се оформи по два различни начина. Срв. напр. разликата между двата възможни отговора на въпроса "Ти знаеш ли колко добър човек е той?": 

• - Зная, само че неговата добрина не е като твоята. 
• - Зная само, че неговата добрина не е като твоята.

2. Спорни моменти има и спорове се водят във връзка с характера на конструкции от рода на в случай че. Според едни в случай че не съществува като сложен съюз и тази последователност от думи трябва да се третира като "...в случай, че...", при което че-изречението е подчинено определително и пред че се пише запетая, напр.: 

• - Само исках да знаеш - рече Кейл. - В случай, че си го помисли. (Дж. Стайнбек, превод) 
• Употребата на чужди думи в един език е оправдана само в случай, че в него липсва домашна дума със съответствуващо значение. (сп. Бълг. език)
• Според други обаче (вж. напр. ГСБКЕ, т. 3, 393) в случай че, при условие че са сложни условни подчинителни съюзи и пред че не се пише запетая: В случай че забравя, ще ме подсетиш. В случай че ми помогнеше, щях и аз да му се отплатя. 
• Беше готов, в случай че някой акцизен стражар го спре, да плати глобата. (Д. Ангелов) 
• Такъв човек, в случай че стане агент, е винаги агент на две разузнавания. (Б. Райнов)

За пишещия остава правото (и задължението) да преценява кое в конкретния случай се реализира в речта, кое отразява мисълта адекватно. Както е напр. в следното изречение, където запетаята трябва да бъде по-скоро пред съюза че: 

• Журналистите правят изчисленията, при условие че са разкрити над 60 000 криминални деяния. (Из печата)

Вж. също запетая [2.2.5.1].

2. Голяма е неразборията в писмената практика във връзка с употребата на запетая при изрази от типа на ето че, взе (взех) че, върви че, иди че, ела че, остави че, не стига че, добре че, ей че, ех че, все едно че. И тук конкретните затруднения твърде често се разрешават чрез безусловно прилагане на споменатото "общо правило": че пред че винаги ("и в хубаво, и в лошо време", както казва един хуморист) се пише запетая. Напр.: 

• Стои Смаил там, стиска жалона и все едно, че е от камък. (Д. Цончев) 
• И да намерят мястото, пак не могат стигна до деветте кофара, трябва да произнесат девет пъти една от тези девет думи.. Върви, че се оправяй! (К. Калчев) 
• Добре, че нямам навика да събирам спомени. (Б. Райнов) 
• Почтената приготви за вечерята каквото трябваше и ето, че оная пристигна. (Ив. Петров) 
• Иванчо свързан, Иванчо пълен лаик по женската част, дайте да му търсим обекти, а като му хвана цаката, ела, че го гледай. (Ив. Петров) 
• Взе, че дойде. (Бълг. ез. за 7. клас)

Голямата честота на грешките от този вид налага някои от изброените съчетания и тяхното пунктуационно оформяне да бъдат обяснени по-подробно:

2.1. Съчетанието ето че представлява комбинация от показателна частица ето и частица че (а не съюз че!), при което към основното показателно значение се прибавя известна усилителна отсянка. В подобни случаи основание за писане на запетая пред че няма. Напр.: 

• От пушката си той не се делеше дори насън, а ето че сега я бе изоставил. (П. Вежинов) 
• И ето че в софийската ни къща / семейството отново се завръща. (В. Петров)

2.2. Когато конструкциите взе (взех) че, върви че, иди че, ела че са употребени като част от съставно глаголно сказуемо, те представляват синтактична цялост, между компонентите на която не се пише запетая. Напр.: 

• Взех че скроих друг план. (Й. Йовков) 
• Той влезе в кафенето с дисагите в ръка и с калпака на главата. Иди че не го познай кой е и откъде е! (Ал. Константинов)

Когато съчетание от типа на върви че напр. е употребено като част от съставно глаголно сказуемо, пред че естествено не се пише запетая (Върви че го разбери какво иска!), но когато повелителната форма е пълнозначен глагол в ролята на сказуемо, пред че (подчинителен съюз за причина) се пише запетая (Върви, че хората те чакат!).

2.3. Не трябва да се пише запетая пред че, когато съчетанието не стига че е употребено в качеството му на първа част от съпоставителен съюз не стига че - но и (а и, ами и). Вж. _ точка [1]. Същото като че ли важи за съчетанието остави че в примери като: 

• Остави че и двете амортизирани, колкото си искат <...>, ами станах много зян с времето. (Ив. Петров)

2.4. Когато се твърди (в тълковния речник например), че съчетанието все едно се употребява със следващо подчинено изречение със съюз че, би трябвало да може да се отговори на въпроса какво е по вид това подчинено изречение. Такъв отговор обаче едва ли е възможен по отношение напр. на предполагаемото подчинено изречение "че свиреше на невидима свирка" в следния пример: Говедарчето сложи двете си разперени педи на носа и почна да движи пръсти, все едно, че свиреше на невидима свирка. (А. Дончев) Всъщност подчиненото в това сложно смесено изречение е "все едно че свиреше на невидима свирка" - подчинено обстоятелствено изречение за начин и сравнение, въведено от сложен съюз все едно че, равнозначен на като че ли, сякаш, сякаш че. Което обяснява защо и в случая е излишна запетаята пред че. Също и в сл. пример: Повече не се оплаквайте... Разбра ли? Все едно че никой не е идвал у вас!... (К. Калчев) Вж. също запетая [3.7.2].

2.5. Не е оправдано механичното, "по инерция" поставяне на запетая навсякъде пред че, когато то е в комбинация с междуметие или частица, напр. в съчетания като ей че, ех че, ух че, ама че и под. Срв. напр.: Еееей, че той бил умно момче, бре! _ Ей че умно момче бил наш Иванчо, бре! Необходимо е, когато пишем, "да се вслушваме" внимателно в изговора на този вид изрази и - в съответствие с фонетичния принцип за употреба на препинателните знаци - да отбелязваме със запетая паузите, които пък са в пряка зависимост от изразяваното съдържание. Напр.: 

• - Ей че бяха те нацапали! Ама ти си гледай кефа, хич да не те е еня! (Ал. Константинов) 
• - Ох че интересно! - възкликна съвсем по момчешки Пешо. (П. Вежинов) 
• Ех че мръсник беше този счетоводител! (Д. Димов) 
• Брей че хубаво нещо! Чудесни картинки! (А. Каралийчев) 
• Ама че я свърших, ама че я свърших! - завайка се дядо господ. (Ив. Петров)

Но: 

• Бре, че то голям огън, бе! (Й. Йовков) 
• Брей, че ти си бил цял поет, бе. (Ал. Константинов)

Само по отношение на употреби като тези в първия и в последните два от приведените тук [2.5] примери е вярно твърдението, че "междуметието може да бъде структурно-организиращ център на изречение, в което то изпълнява функцията на "главно" неразчленено изречение" (ГСБКЕ, т. 2, 469), и следователно трябва да се отделя от подчиненото със запетая. В останалите примери съчетанието от междуметие + че функционира като частица(!), която прибавя "нов смислов елемент към някоя част на изречението или към цялото изречение" (ГСБКЕ, т. 3, 262), и запетая между двете съставки на тази частица не се пише: Бре че си бил умен! Ама че си глупав!

2.6. Във връзка със съчетанието добре че вж. запетая [3.7.2].

3. Не се пише запетая пред съюза че, когато е в съчетание с предхождащ го съчинителен съюз, напр.: 

• Той знае, че съм тук и че го очаквам. Решили са, че съм закъснял или че изобщо няма да дойда. Той знае, че съм тук, но че го очаквам, не знае. 
• Казват, че числото седем е лошо число и че вторник е също лош ден. (Б. Райнов)