Точка

Точката (.) е препинателен знак, условен знак за графично оформяне или знак с идеографска функция:

1. Точката като препинателен знак се пише:

1.1. В края на завършени прости или сложни съобщителни изречения, напр.: Той отива на училище. Тя още не ходи на училище. Тя не ходи на училище, защото е още малка. Ученикът е научил добре урока си. Не стана ясно защо той не е научил урока си добре.

Забел.: Точка се пише в края на съобщителни изречения, в чийто състав се включва като крайна част друга синтактична единица, завършваща с въпросителна или удивителна и оградена в кавички, напр.: И все пак следва да си отговорим на въпроса "Що е език?". (Псих. за 10. клас) Вж. също комбинирана употреба на препинателни знаци.

1.2. В края на повелителни или въпросителни по форма изречения, когато те са изказани спокойно и нямат характер на строга заповед или на въпрос, напр.: Ела и ми помогни да свършим тази работа. Кажи му да не се безпокои. * Ех и ти, все с Женда се залавяш. Какво е крива Женда. Имало глава да пати и туй то. (Й. Йовков)

1.3. В края на сложно изречение, което завършва с косвен въпрос, освен в случаите, когато и главното изречение е въпросително. Срв.: Никой не знаеше какво ще стане по-нататък. _ Знаеше ли някой какво ще стане по-нататък?

2. Като графичен знак или знак с идеографска функция точката се употребява:

2.1. При съкращения: за означаване, че написаното е част от съкратена, ненаписана изцяло дума или израз, напр.: в. (век), г. (година), проф. (професор), и т. н. (и така нататък), и др. (и други), П. П. Славейков (Пенчо Петков Славейков). Вж. също съкращения.

2.2. След цифри и букви, оформящи рубрики при изброяване и класификация (вж. рубрика).

2.3. След арабски цифри - за означаване, че цифрата е представител на редно (а не бройно) числително име, напр.: Български език за 5. клас. Точка обаче се пише задължително тогава, когато контекстът не е достатъчен, за да отстрани опасността от двусмислие. Срв. обаче: Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България реши:... Поради това и в граматичните съчинения след цифрите 1, 2, 3 в съчетания от типа на 1 л. ед. ч. по-често не се пише точка - и без нея е ясно, че става дума за първо (второ, трето) лице. Вж. също при числителни имена.

2.4. При означаване на дати - когато всички елементи се изписват с цифри, точка се пише след всяка от цифрите, означаващи ден и месец, напр.: 3. III. 1878 г. или 03. 03. 1996 г. Срв. обаче: 3 март 1878 г.

3. Не се пише точка в следните случаи:

3.1. В края на изречение или след безглаголна конструкция със съобщителна интонация, употребени като заглавие:

Дядо Йоцо гледа

*

Образът на Ангелинка - мечта и реалност, сън или истина

3.2. В края на съобщително изречение, когато то е цитирано в рамките на друго изречение и е оградено в кавички или е отделено шрифтово, напр.: В изречението Който се учи, той ще сполучи първото просто изречение е подчинено определително. * Учениците казват "Утре имаме български език" или "Утре имаме граматика, а вдругиден литература". (Граматика за всички) Вж. също комбинирана употреба на препинателни знаци [5].

3.3. В края на съобщително изречение пряка реч, отделено с тире от следващата го авторова реч, напр.: - Иван пръв реши задачите - обяви учителят. * - Не зная къде е книгата - каза той. - Не мога да я намеря.

3.4. След цифри, означаващи числителни редни имена, когато те са названия на година, на пореден ден от месеца (при определени условия) или номер на страница, напр.: България е освободена на 3 март през 1878 година. Въпросният текст е на 10 страница. Срв. _ с [2.4]. Вж. също при числителни имена.

3.5. След графични, буквени съкращения (вж. по-подробно там), означаващи измерителни единици - в случаите, когато с тях се означава брой, количество. Напр.: Извървяхме близо 10 км за един час.

3.6. Между елементите на съкращения, образувани от първите букви на думите от дадено сложно название, напр.: БАН - Българска академия на науките; БТА - Българска телеграфна агенция; ЦУМ - Централен универсален магазин.