Вметнати думи и изрази

Вметнати се наричат такива думи и изрази (словосъчетания или цели изречения), характерни преди всичко за непринудената разговорна реч и за художествения стил, които говорещият (или пишещият) вмъква, "вмята" в основното съобщение като страничен коментар, пояснение или допълнителна информация към цялото или към отделна негова част. С вметнатите думи и изрази говорещият или пишещият изказва своето или чуждо мнение или отношение, изразява увереност или съмнение, изказва предположение или заключение във връзка с основното съобщение, прави уточнения за източника или за автора на съобщението, за място или време, за ред, последователност на мисли или събития. В научни съчинения и в официално-деловия стил вметнати думи и изрази се използват преди всичко за означаване на последователност, за подчертаване на логическо следствие, заключение и под. Като вметнати се употребяват най-често думи и изрази като без съмнение, безспорно, вероятно, види се, все пак, всъщност, да кажем, за жалост, за щастие, значи, изглежда, както е известно, както казват, както се знае, като че ли, между другото, може би, навярно, наистина, от една страна, от друга страна, очевидно, по всяка вероятност, право да си кажа, прочее, разбира се, с една дума, сигурно, следователно, нали така, така да се каже, то се знае, първо, второ, трето, едно, друго и под.

Вметнатите думи и изрази не са елемент, част от синтактичната структура на изречението, в рамките на което са употребени. В устната реч те обикновено (но не винаги!) се отделят интонационно, с паузи, което при писане се отразява, маркира се чрез препинателни знаци: вметнатите думи и изрази (когато в устната реч са отделени интонационно!) се ограждат със запетаи или скоби или се отделят с тирета. Напр.: 

• Вашето мнение по въпроса, както се казва, не ме интересува.
• Този човек, следователно, не може да бъде мой приятел.
• В днешно време, за съжаление, никой не се интересува от тези неща. 
• Сега очевидно не е време за такива разговори.

Други примери: 

• Борбата, както казват, е епична. (Н. Вапцаров) 
• Не става дума, разбира се, за ония смъртни, които сами са се обявили за богове. (Ив. Петров) 
• В тая къща винаги всичко има, дявол да го вземе, обаче едно нещо никога няма. (Д. Цончев) 
• Всички мъже са отвратителни и, уви, необходими. (Б. Райнов) 
• Някак си не ти идва желание да започнеш тъй с него. Първо, той нямаше червени бузи. Второ, гласът му беше чисто нормален. Трето (много важно!), беше от непукистите като нас. (Д. Цончев) 
• Прощавай, Ниагара! Много е кратък животът, за да имам надежда още веднъж да те видя!... (Абе не се знае! Здраве да е, па и берекет... Ами!) Изпищя влакът, потегли тренът. (Ал. Константинов) 
• Килията - ако можеше така да се нарече тясната и тъмна стаичка, приспособена за временно запиране на арестанти - имаше само едно прозорче към задния двор. (Ем. Станев)

Забел.: 1. Думи и изрази като вероятно, всъщност, значи, като че ли, може би, навярно, например, наистина, обаче, очевидно, по всяка вероятност, следователно, според мене, сякаш, явно, които в съответствие с характера на значението си се употребяват преди всичко като вметнати, обикновено не се ограждат със запетаи, освен ако не е необходимо изрично да се подчертае, да се изтъкне вметнатият им характер. В най-висока степен това важи за думите например и обаче, които могат да бъдат само вметнати и поради това пунктуационното им маркиране като такива би могло да се смята за излишно, напр.: Той обаче не е прав. _ Той, обаче, не е прав. Вж. също _ [2].

В някои случаи при употребата на думи като обаче (вметната дума или съюз) се изисква по-голямо внимание и верен усет за словореда, за да не се пише напр. така: Едно подчинено изречение, въведено с че, обаче може да изпълнява и друга функция (вместо Едно подчинено изречение обаче, въведено с че, може да изпълнява и друга функция).

Друго е положението при наистина и естествено, които задължително не се ограждат със запетаи "само когато не са вметнати думи" (М. Янакиев), напр.: Хората наистина не знаят какво става у нас. Когато обаче са вметнати, наистина и естествено може да са оградени (когато имат собствено логическо ударение), но може и да не са оградени със запетаи, напр.: Хората, наистина, не знаят какво става у нас. _ Хората не знаят наистина какво става у нас.

Други примери: 

• Мразя го и досега - този човек с бяла престилка, който всъщност се бе грижил за мене. (Д. Цончев) 
• За моите ордени навярно сте чували. (Г. Стоев) 
• Дядо господ бе забравил, изглежда, да |и каже как се ядат тези плодове и тя ги ядеше с корите. (Ив. Петров).

Вж. също запетая [1.7.2].

2. Запетая се пише задължително пред значи, като че, като че ли, обаче, очевидно, следователно, сякаш и под. тогава, когато те са употребени като съюзни думи и въвеждат обособени части или подчинени изречения, напр.: Детето се разплака, обаче никой не му обърна внимание. * Не знае урока, следователно вчера не го е прочел. 

Важно и абсолютно задължително е внимателно да се отчита значението и синтактичната функция на думите, за да не се допуска механично използване на запетаята, което може да изопачи смисъла на изказването или да обезсмисли написаното, както е в следния пример (из печата): Тези, които имат, обаче не искат, а тези, които още не са натрупали - не могат. Трябвало е да бъде така: Тези, които имат обаче, не искат, а тези, които още не са натрупали - не могат. Или още по-добре: Тези обаче, които имат, не искат, а тези, които още не са натрупали - не могат.

Други примери: 

• На гърдите му имаше китка, значи заминаваше. (Й. Йовков) 
• Тя все викаше, като че щеше да заплаче. (А. Дончев) 
• Неблагодарни са жените, блажени вярващи, следователно не бива да им прощаваме прелюбодеянията! (Ив. Петров) 
• Полето, сякаш се смалило, безнадеждно и пусто лежеше под изцъкленото небе. (Ем. Станев)

3. Задължително се отделят със запетая вметнати изрази или цели изречения, които са въведени с подчинителен съюз или са вмъкнати между частите на сложен съюз, напр.: 

• Учебната година започна, както се казва, с голям ентусиазъм. 
• Бог да я прости и царство небесно да |и даде, до дясното си коляно да я тури, що има една реч, та барем там добре да |и е. (Ел. Пелин) 
• Това изявление министър Стоилов направи, без, според собствените му думи, да се е запознал с действителното състояние на централата. (в. Капитал) 
• Повече от един не мога да изпия, освен, разбира се, ако човек не иска именно да го свали. (превод)

4. Със скоби и тирета вметнатите думи и изрази се ограждат, когато са по-силно обособени и по силата на собственото си значение изискват след тях да се пише въпросителна или удивителна, напр.: 

• Тогава тя остави детето на пясъка - тя бе съвсем забравила детето! - и се наведе да отвърже синджира на лодката от големия кол. (Ив. Вазов) 
• Краят на Пазвантоглу Видински би бил равен на още едно (за кой ли вече път!) разорение на България. (В. Мутафчиева) 
• Той се свиваше от неувереност - какво сам да прави и говори нататък? - и от страх, че ей сега ще сгреши нещо непоправимо. (Д. Кирков) 
• Юлика забелязала някакви кафяви петна сред тревата, за миг трепнала - да не са мечки?!, - но веднага се успокоила. (Д. Кирков) И го изпълняваше стриктно - за разлика от полковник Цветанов, който не признаваше работното време ("То е за чиновниците!") в смисъл, че идваше колкото е възможно по-рано. (Д. Пеев) 
• Ето - аз дишам, работя, живея и стихове пиша (тъй както умея). (Н. Вапцаров) 
• Твърде късно - уви! - се разбира / колко сладко било да си млад. (В. Петров) 
• Само националният пазар е в състояние да смекчи очертаващите се неразрешими (sic!) конфликти на прехода. (Из печата)

[Латинската дума sic 'тъй' се вмята, оградена в скоби и с удивителна след нея, за да се посочи, че дадена изненадваща или странна, парадоксална дума, израз или факт са възпроизведени точно и трябва да се приемат така, както са представени.]

5. Вметнати думи и изрази, с които се дават допълнителни, странични пояснения за място, време, принадлежност, авторство на цитат и пр., се ограждат в скоби, напр.: 

• Елин Пелин (1877-1949) е роден в с. Байлово. * Според едни бай Ганю е обобщение на "всичко отрицателно в българщината" (Божан Ангелов), според други - това са качества, присъщи на "всеки некултурен народ" (Б. Пенев). (Св. Игов) 
• Безспорно явлението, което заслужава най-голямо внимание, е възникването на Одриското царство (около началото на V в. пр. р. Хр.). (История на България) * "Къртицата на историята" (по определението на Хегел) започва да подкопава феодалното общество, наложено от турските бейове и спахии. (Здр. Петров)

Забел.: В случаите, когато смислово и произносително вметнатата дума се слива с предходната част и двете образуват сложно название, може да се препоръча наложилото се вече в писмената практика свързване с дефис, както в следния пример: Въоръжен грабеж бе разкрит при акция на криминалисти от РДВР-София вчера. (Из печата) Вж. също Забел. към [10.3] при комбинирана употреба на препинателни знаци.

6. Когато еднородната част, която се въвежда със съюз както и, има характер на вметнат израз и се обособява, запетая се пише и след нея. Понякога това е свързано и с начина на съгласуване със следващата част на изречението. Срв. напр.: Иван, както и Петър, е отличен ученик. _ Иван, както и Петър са отлични ученици.

Други примери: 

• Огнянов, както и Кондов, пръв път любеше. (Ив. Вазов) Много често в подчинените изречения от този вид, както и в изреченията от горната група, се изпуска глаголната лексема. (ГСБКЕ, т. 3, 367) 
• Тук поставеният проблем, както и произтичащите от него въпроси се изясняват цялостно, в логическа връзка. (Рос. Попова)

7. Вметнатите думи за изброяване (първо, второ, трето) или за съпоставяне (едно, друго) се отделят от двете страни със запетая, напр.: 

• Зараждането на българския туризъм се дължи, първо, на чуждото влияние и, второ, на чисто вътрешни подтици. (по П. Делирадев) 
• Спрях се, едно, да си отдъхна и, друго, да огледам местността. (по П. Пашов)

Когато в непринудена реч интонационната обособеност на този вид вметнати думи значително отслабва, при писане те може и да не се ограждат със запетаи: 

• Към тяхната помощ прибягва голяма част от народа. Това се обяснява едно с невежеството, друго с ниските такси. (Г. Белев)

8. Нямат вметнат характер и не се отделят със запетая някои от думите, изброени _ в [Забел. 1], когато са употребени в безподложно изречение, напр.: - Какво ти е? - Изглежда съм се простудил. Следователно неправилно със запетая след 'изглежда' е оформен (по инерция!) следният текст: - В безсъзнание е - и като помисли малко, добави: - Да, изглежда, е хеморагичен, със скъсване на кръвоносен съд. (Д. Пеев)