Удивителна

Удивителната е препинателен знак (!), който се пише в края на възклицателни изречения (в които говорещият наред със съдържанието на мисълта изразява и определено чувство) или в края на повелителни изречения (с които се изказва заповед, подбуда, пожелание или клетва), напр: 

• Юнаци! Да живей храбрият Странджа! - Да живей! - извикаха всички. (Ив. Вазов) 
• - Наздраве! Да пукне Мидхад паша! Долу чорбаджиите! (Ив. Вазов) 
• Ах, ето ви, значи, къде сте били! (В. Петров) 
• - Седма рота, стани! - командува Варенов. - По местата си! (Й. Йовков) 
• Как бяха скръбни мойте детски дни! О, колко много сълзи спотаени! (Д. Дебелянов)

Забел.: 1. Удивителна се пише и след междуметията, употребени като отделни изречения (самостоятелни изказвания) или за да се подчертае интонационната им обособеност вътре в изречението, както и след оградени в скоби или с тирета вметнати думи и изрази с характер на възклицание, напр.: 

• "Стоп! - кажете ми. - Почнал е залеза. Всички стихове вече да спрат!" (В. Петров) 
• - Ууух! Знам ги аз тези, ами не ми ги разправяй. (Чудомир) 
• - Аха! - каза разбиращо майка ми. - Моят син пак е препускал нанякъде. (Ст. Стратиев) 
• А можехме, родино свидна, ний можехме с докраен жар да водим бой - съдба завидна! - край твоя свят олтар. (П. Яворов)

2. Удивителна (наред с въпросителна или точка) се пише и след реторичен въпрос - въпросително по форма изречение с функция на възклицателно, напр.: 

• Кой би повярвал! Никой не подозираше такъв страшен убиец, скрит под сетрето на тоя кротък Вангел. (Ив. Вазов)

3. При определени условия е възможна комбинирана употреба на удивителна и въпросителна - когато в съдържанието на израза се съчетават въпрос и възклицание, напр.: 

• Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?!... (Ив. Вазов) "Какво, Швейцария ли?!" (пътепис от Ал. Константинов)

4. Удивителна с идеографска (йероглифна) функция може да бъде употребена - обикновено в скоби и в комбинация с въпросителна - след която и да е дума в изречението, в ролята на неизказан с думи вметнат израз, съдържащ някакво изтъкване, предупреждение, заповед или учудване, недоумение, съмнение и под., напр.: 

• Урокът започва утре точно(!) в седем часа. 
• Във въпросния пасквил аз преброих единайсет(!) пасажа, които са чиста лъжа. (Из печата) 
• * Десетки пъти в своите творби Пенчо е изживявал и своите(!), и чужди смърти. (Св. Игов) 
• Техният митничар пък ми заяви <...>, че ще ме накара да заплатя гаранция <..> от 1000 DM (!?!). (Из печата)

5. След подбудително или възклицателно изречение, употребено като заглавие, удивителна може и да не се пише, освен ако авторът не иска да се подчертае подбудителният характер или емоционалността на израза. Срв.: 

• Стани, стани, юнак балкански (Д. Чинтулов) 
• Недей ме пита (П. Яворов) 
• Да работим! (Ив. Вазов) 
• Ела! (П. Яворов) 
• Българийо, мила майко! (Д. Чинтулов)