Залог

Залогът е граматическа категория, показваща отношението на глаголното лице към изразяваното от глагола действие, което може да бъде активно (деятелно) и пасивно (недеятелно). В основата на опозицията деятелен залог – страдателен залог (актив – пасив) е противопоставянето между:

а) глаголните форми, при които глаголното лице съвпада с вършителя на действието и не съвпада с неговия получател, напр. Всички прочетоха книгата (деятелен залог), и
б) глаголните форми, при които глаголното лице съвпада с получателя на действието, напр. Книгата се прочете от всички (страдателен залог):

1. Когато граматически изразеното в окончанието на глагола глаголно лице съвпада с вършителя на действието (глаголното лице е вършител на действието), тогава говорим за деятелен (активен) залог, напр.: (аз) говоря, (ти) пишеш, (човекът) мисли, (хората) се радват.

1.1. Деятелният залог има в състава си различни по начин на образуване форми:

1.1.1. Форми, образувани от глаголи с проста (синтетична) структура в основната си форма, напр.:

Аз пиша писмо. Кой е написал тази книга?

1.1.2. Сложни, аналитично оформени структури със се или си като словообразуващи или формообразуващи частици, напр.:

Той се гордее със сина си.
Облечи се бързо. Всички си отидоха.
Купих си книги.

1.2. Деятелният залог се отличава и със семантична нееднородност, която се определя от различното отношение на глаголното лице към получателя на действието:

1.2.1. Когато глаголното лице е вършител, но не е свързано с получателя на действието (вж. 1.2.2), деятелните глаголи се разделят на:

1.2.1.1. Преходни деятелни глаголи, напр.: пиша писмо, чета книга, създавам блага.

1.2.1.2. Непреходни деятелни глаголи, които нямат формален показател за непреходност, напр.: ходя, скитам, спя.

1.2.1.3. Непреходни деятелни глаголи, образувани с частица се (която няма възвратно значение, а е показател за непреходност), напр.: безпокоя се, движа се, отчайвам се, радвам се, стряскам се. Тук спадат и малък брой глаголи, образувани с първа съставна част само– + се, напр.: самозабравям се, саморазправям се (вж. _ 1.2.2.3). Като непреходни деятелни са представени в третата част на речника всички глаголи с такава словообразувателна структура.

1.2.1.4. Преходни и непреходни деятелни глаголи, в състава на които влиза словообразувателната частица си, напр.: въобразявам си, отивам си, отяждам си.

1.2.1.5. Непреходни глаголи, образувани от глаголна форма в 3 л. + ме, ми, ми се, напр.: боли ме, досмешава ме, мързи ме, призлява ми, доспива ми се и пр. Енклитичните местоименни форми в случая изпълняват функциите на лични окончания, носители на граматично значение за лице, число и за род на вършителя на действието: бол|и ме '(аз) изпитвам болка', бол|и те '(ти) изпитваш болка', бол|и я '(тя) изпитва болка', бол|и ни '(ние) изпитваме болка' и т.н.

1.2.2. Когато глаголното лице е вършител и същевременно съвпада с получателя на действието (срв. с 1.2.1), тогава е налице възвратен вариант на деятелния залог, при който се обособяват няколко групи:

1.2.2.1. Собственовъзвратни глаголни форми, образувани от деятелни глаголи с формообразуващата частица се (или с местоименната форма си), която показва, че действието се възвръща към глаголното лице като негов пряк (или непряк) обект, напр.: обличам се, мия се, бръсна се, купувам си, шия си.

1.2.2.2. Взаимновъзвратни (или взаимни) глаголни форми с дефективна парадигма (употребяват се само в мн. число), означаващи едновременно извършващи се еднакви действия от двама или повече вършители, всеки от които е и получател на действието на другия (другите), напр.: Те двамата много се мразят.

1.2.2.3. Собственовъзвратни глаголи (както ги определят повечето автори), образувани с първа съставна част само– и частицата се, напр.: самоизтезавам се, самоизключвам се, самоконтролирам се, самоубивам се. Със същата структра се срещат непреходни деятелни глаголи като самозабравям се, саморазправям се (вж. _ 1.2.1.3).

2. Когато граматически изразеното в окончанието на глагола глаголно лице не съвпада с вършителя (не е вършител) на действието, а изпитва върху себе си действието на друго лице или предмет, тогава залогът е страдателен (пасивен), напр.: Урокът се учи (от учениците). От кого се пише домашната работа? Вратата беше отворена (от вятъра). Залогът е морфологична категория от формообразувателен (словоизменителен) тип и следователно формите за страдателен залог не са самостоятелни глаголи, а заедно с формите на деятелния залог образуват една и съща лексема, при което деятелният залог се приема за основен и неговите форми се дават като заглавки в речниците. Страдателнозалоговите глаголни форми са образувани от деятелните форми на преходни глаголи, от които се различават граматически, но не и по лексикалното си значение. За изразяване на страдателно значение в българския език се използват следните форми:

2.1. Страдателни форми, образувани от преходните деятелни глаголи с частица се (по произход от възвратното местоимение се, поради което се наричат и възвратноместоименни). Възвратноместоименните страдателни форми се образуват от съответните изявителни форми на деветте глаголни времена с прибавяне на частицата се, напр.:

Ученикът чете урока - Урокът се чете от ученика;
Ученикът четеше урока - Урокът се четеше от ученика;
Ученикът ще чете урока - Урокът ще се чете от ученика;
Ученикът щеше да чете урока - Урокът щеше да се чете от ученика, и т.н.

2.2. Форми, образувани от спомагателния глагол съм (б|ъда, б|ивам) + мин. страд. причастие на спрегаемия глагол (поради което се наричат и причастнострадателни), напр.: урокът беше научен от учениците, домашното ще бъде написано от всички, задачите никога не биват решавани лесно. Причастнострадателните форми на отделните времена се образуват както следва:

2.2.1. За сег. време - чрез свързване на формите за сег. време на спомагателния глагол съм (по-рядко бивам) и страдателното прич. на спрегаемия глагол, напр.: обл|ечен (-а, -о) / обл|ичан (-а, -о) съм; б|ивам обл|ечен (-а, -о) / обл|ичан (-а, -о).

Забел.: Същите форми се употребяват и в минало неопред. време.

2.2.2. За минало несв. време - чрез свързване на формите за мин. несв. време на спомагателния глагол съм (по-рядко бивам) и страдателното прич. на спрегаемия глагол, напр.: бях обл|ечен (-а, -о) / обл|ичан (-а, -о); б|ивах обл|ечен (-а, -о) / обл|ичан (-а, -о).

Забел.: Същите форми се употребяват и в мин. св. и мин. предварит. време.

2.2.3. За минало св. време - както при мин. несв. време, но без формите, които се образуват със спомагателния глагол бивам (чрез свързване на формите за мин. несв. време на спомагателния глагол съм и страдателното прич. на спрегаемия глагол), напр.: бях обл|ечен (-а, -о) / обл|ичан (-а, -о). Употребява се, макар и рядко, и архаизираната форма, образувана с миналото св. време на спомагателния глагол: бид|ох (бид|е и т.н.) обл|ечен (-а, -о). Напр.: Той биде предаден,... (Ив. Вазов) Отрицателните форми се образуват с частицата не.

2.2.4. За минало неопред. време - както при сег. време.

2.2.5. За минало предварит. време - както при мин. несв. време.

2.2.6. За бъдеще време - чрез свързване на формите за бъд. време на спомагателния глагол съм или б|ъда и страдателното прич. на спрегаемия глагол, напр.: ще съм (бъда) обл|ечен (-а, -о) / обл|ичан (-а, -о). Причастнострадателни форми се образуват и със спомагателния глагол б|ивам: ще б|ивам обл|ечен (-а, -о) / обл|ичан (-а, -о).

Освен с частицата не отрицателни причастнострадателни форми се образуват и с н|яма (+ да): н|яма да съм (бъда) обл|ечен (-а, -о) / обл|ичан (-а, -о).

2.2.7. За бъдеще предварително време - както при бъд. време.

Забел.: Преизказните причастнострадателни форми за бъдеще време в миналото се образуват както съответните форми на бъд. време (вж. там).

2.2.9. За бъдеще предварително време в миналото - както при бъд. време в миналото.

2.3. Съществува и т. нар. безличен пасив или безличен вариант на страдателния залог, при който реален вършител на действието не е означен, тъй като не е известен или е без значение, но в семантиката на съответните форми не е включена и представата за глаголно лице като граматичен подлог, който да е реален обект на прякообектно въздействие, напр.: В стаята е влизано. В чантата ми е ровено. По тревата е стъпвано. Не трябва да се съжалява за нищо.

2.4. За повелителните страдателни форми вж. повелително наклонение (при наклонение [2.6]).

2.5. За условните страдателни форми вж. условно наклонение (при наклонение [3.3]).

Към Предговора

Залог

Европейски контекст и финансова подкрепа