Пунктуация

Пунктуация (от лат. punctum 'точка') наричаме системата от правила за употреба на препинателните знаци (вж. _) или самата съвкупност от препинателни знаци в дадена графична система. Основна функция на пунктуацията е да отразява синтактичното и интонационно разчленяване на текста с оглед на неговото по-лесно и вярно, адекватно възприемане, разбиране при четене.

Приема се, че в българското писмо правилата за употреба на препинателните знаци се подчиняват на синтактичния принцип, докато фонетичният (или смислово-фонетичният) принцип има подчинена, второстепенна роля. Което означава, че правилната, точна употреба на препинателните знаци е в пряка зависимост както от доброто познаване на синтаксиса, на синтактичния строеж на речта, така и от усета за смисъла и за фонетичното (интонационно) членение на текста.

Не бива да се забравя - както от пришещите, така и от ония, които по един или друг повод контролират или оценяват написаното, - че ако в повечето случаи можем да бъдем сигурни в строгите правила за употреба на даден препинателен знак при определени условия, то съвсем не са малко и онези интересни, но понякога и твърде затруднителни изключения, които доказват, че не всички правила за употреба на препинателните знаци са еднакво строги и категорични.

Част от употребата на препинателните знаци се подчинява на строги правила, задължителни за всеки, който иска да пише правилно, но има и такива, които дават възможност за проява на личен избор и предпочитание от страна на пишещия в стремежа му към изразяване на тънки смислови и стилистични отсенки.