И (съюз)

Съюзът и е преди всичко съединителен съчинителен съюз. В пунктуационно отношение съюзът и е свързан със следните особености:

1. Основното и най-често цитирано правило е, че пред съюза и не се пише запетая, когато той е употребен еднократно (за изключенията вж. _ [2]), напр.: 

• Иван и Петър са добри момчета.
• Момичето наведе глава и заплака.

Забел.: 1.1. Когато съюзът и е употребен повече от един път в дадено изречение (просто или сложно), но всяка от тези употреби не е съотносителна с останалите; когато повтарящите се употреби не са равнопоставени, еднородни, тогава всяка от тях е всъщност еднократна, единствена по своя вид и пред втората и следващите употреби също не се пише запетая, напр.: 

• Учителят влезе в класната стая и нареди на Иван и Петър да си вземат книгите и тетрадките и да напуснат училището. 
• Блестящо си служи народът в пословици и поговорки, за да се изкаже лаконично и изразително и да внуши своя опит и мъдрост. (Речн. на антонимите)

Други примери: 

• Частицата е неизменяема несамостойна дума, която допълва и уточнява и дори изменя смисъла на словосъчетанието и изречението. (Речник по бълг. език) 
• Леглото е огромно и меко и естествено образцово чисто и аз с наслада се отпускам в него. (Б. Райнов) 
• После престанаха да говорят и това и повече не се занимаваха с него. (Й. Йовков) 
• Върбите наоколо бяха поизкастрени и дворът между шосето и ханчето беше чист и посипан с жълт пясък. (Ел. Пелин)

1.2. При обикновеното повтаряне на съединителния съчинителен съюз и също не се пише запетая (вж. запетая [Забел.: 1.4.1]), напр.: Аз съм пътят и истината и животът. Освен ако в подобни случаи не се реализира присъединителна синтактична връзка (вж. там).

2. Пред еднократно употребен съюз и може да има запетая в следните случаи:

2.1. Когато съюзът и осъществява съчинителна синтактична връзка не с непосредствено предходното подчинено изречение или с предходната вметната или обособена част, напр.: 

• Вкъщи ме бяха предупредили, че ще вечеряме в осем, и аз се върнах точно навреме. (Ив. Петров) 
• Той знаеше, че си отива, и се тревожеше за неиздадените си ръкописи. (сп. Везни) 
• Знаци имаше! - каза дядо Гено, малко възгордян от хвалбата, и смръкна емфе. (Й. Йовков)

Срв.: 

• Вкъщи ме бяха предупредили, че ще вечеряме в осем и не трябва да закъснявам. 
• - Бяхме се уговорили! - каза той, малко ядосан от закъснението ми и очевидно доста нетърпелив.

2.2. Когато съюзът и въвежда присъединена част или цяло изречение, напр.: 

• Още няколко секунди, и аз усещах, че не ще мога да издържа пред тая загадка. (Ем. Станев) 
• Викам й: "Шинке, какво има?" А тя само "Олеле!" та "Олеле!", и не мърда. (Д. Пеев) 
• Един ден в пощата се получи съобщение от София, че в нашия градец пристига някакъв французин, и той специалист по нещо си. (Ив. Петров) 
• - Право е, и аз така мислех - кимна Пешо. (П. Вежинов)

С отбелязване на присъединително синтактично отношение (а не просто с повторната употреба) може да се обясни употребата на запетая и в следните примери: 

• Тъй ги виждаше сега и дядо Щерю, и нему се струваше, че са две. (Й. Йовков) 
• Вървяхме и пеехме, и се смеехме. (Граматика за всички)

Вж. също присъединяване; повторителни съюзи.