В пунктуационно отношение съюзът или е свързан със следните особености:
1. Не се пише запетая пред еднократно употребен разделителен съюз или, свързващ еднородни части на изречението или равноправни прости изречения в състава на сложното, напр.:
- Това може да се прочете в учебника или в някоя граматика.
- Денем стоеше в кръчмата или ходеше по полска работа. (Ел. Пелин)
Забел.: 1.1. В съчетание с усилителната частица пък съюзът или запазва разделителния си характер, поради което и в този случай запетая пред него не се пише:
- Това може да се прочете в учебника или пък в някоя граматика.
- Денем стоеше в кръчмата или пък ходеше по полска работа.
1.2. Същото обаче може да се оформи и като присъединителна синтактична връзка, т. е. с пауза пред съюза или, която се отбелязва със запетая (или с точка):
- Това може да се прочете в учебника, или пък в някоя граматика.
- Това може да се прочете в учебника. Или пък в някоя граматика.
2. Запетая (или друг препинателен знак) при съюз или се употребява при следните условия:
2.1. Запетая пред или се пише, когато то е втора част от разделителните съчинителни съюзи или - или, дали - или, ли - или, които свързват еднородни части на простото изречение или равноправни прости изречения в състава на сложното при изброяване на взаимно изключващи се възможности, напр.:
- Този човек е максималист: той иска или всичко, или нищо!
- Ти или ще се държиш прилично, или веднага ще напуснеш събранието.
- Ще свършиш ли тази работа, или да се захващаме ние?
- Всичко красноречиво говореше, че туморът е или много надълбоко, или е злокачествен. (Л. Дилов)
- Тук има или любов, или мъст, или ревност, или друга полуда на човешката душа. (Ив. Вазов)
- Зададе се облак темен / откъм гора, откъм Балкана: / дали ще е дъждец дребен, / или ще е буря страшна? (Хр. Ботев)
2.2. Запетая се пише пред еднократно употребен съюз или с изяснително значение (в смисъл на тоест, сиреч, с други думи, иначе казано), с който се въвеждат обособени части или се присъединяват цели изречения, които уточняват, изясняват значението на предходната част или по нов начин именуват, назовават означения вече с нея предмет, явление или действие, напр.:
- Ученикът е написал четири страници преразказ и три страници отговор на литературен въпрос, или всичко седем страници.
- Баба Гана, или моята втора майка, беше твърде добра жена. (Л. Каравелов)
- Залата, или по-добре широкият пруст, <...>, беше вече осветена. (Ив. Вазов)
- Той се подчини на волята на баба си и реши се да направи това, което тя го съветваше, или, по-добре, което му заповядваше. (Т. Г. Влайков)
- Това момиче, Христана Ацова Ненова, или Тана, беше почти забравено, както много други. (Ст. Ц. Даскалов)
Вж. също запетая [1.3].
2.2.1. В по-редки случаи обособените части, въведени със съюз или, се ограждат в скоби:
- Непрякото (или косвеното) допълнение също като прякото означава предмет, който обаче е засегнат само непряко (или косвено). (по П. Пашов)