Грешки
Грешки - правоговорни, правописни или пунктуационни - са всички случаи на нарушаване на утвърдените норми на книжовния език. Най-често срещаните в устната или в писмената реч грешки са свързани със следното:
1. Изговор на гласна /а/ вм. /ъ/ в следните случаи:
1.1. Груба и досадна правоговорна грешка е изговорът на гласна /а/ вм. /ъ/ в някои глаголни окончания. Окончанието за 1 л. ед. ч. и за 3 л. мн. ч. в сег. вр. на глаголите от I и II спрежение (наследник на старобългарското окончание -Ж, -ЖТЪ) е съответно /ъ, 'ъ/ или /ът, 'ът/ (с твърда или мека предходна съгласна). Правописно гласният звук в тези окончания се представя с буквите а или я. Пише се чет|а, тек|а, бдя, благодар|я, бо|я се, но (трябва да) се изговаря /чет|ъ, тек|ъ, благодар|ъ, бой|ъ се/. Изговор /чет|а, тек|а, бд'|а, благодар'|а, бой|а се/ и под., резултат от влиянието на правописа, на писмената форма на думата, е неправилен и трябва да се избягва!
1.2. Грешка, подобна на горната, е изговорът на гласна /а/ вм. /ъ/ в определената (членуваната) форма на някои съществителни имена. Определителният член на съществителните имена от м. род е /ъ, ът/ (или с мекост предходната съгласна), което правописно се представя с -а, -ът и -я, -ят. Пише се град|а; сън|я, сън|ят; гер|оя, гер|оят, но трябва да се изговаря /град|ъ; сън'|ъ, сън'|ът; гер|ойъ, гер|ойът/. Промъкващото се понякога под влияние на правописа, на писмената форма на думата произношение /град|а, сън'|а, сън'|ат/ е неправилно и трябва да се избягва!
2. Изговор на ударена гласна /ъ/ вместо ударената гласна /а/ в окончанието на основната форма и в определителния член на съществителни имена от ж. род. Твърде често и от мнозина форми като гор|а, вод|а, планин|а, властт|а, радостт|а и под. се изговарят неправилно (със силна редукция на неударените гласни, опростяване на двойните съгласни и - което е в центъра на вниманието ни тук! - с ударена гласна /ъ/ на края): /гур|ъ, вуд|ъ, плънин|ъ, влъст|ъ, ръдуст|ъ/. Този изговор - с ударена гласна /ъ/ в края на думите от този вид - е плод на диалектно влияние, няма нищо общо с нормативната редукция на неударените гласни и не се допуска от правоговорните норми на книжовния език.
3. Правоговорни и правописни грешки, резултат от редуциране на гласните:
3.1. Особено внимание - от правоговорна и правописна гледна точка - трябва да се обръща на глаголите, образувани с представките о- или у-, които в резултат на редукцията се изравняват в учленително и акустично (слухово) отношение и поради това твърде често се смесват (напр. оказвам - указвам), което се проявява като груба грешка при писане. Вж. редукция.
3.2. За възможните правоговорни и правописни грешки при глаголите, образувани с представките пре- или при- (напр. при преп|исвам и прип|исвам), резултат от редукцията на неударената гласна /е/, вж. редукция [6].
4. Грешка, която не би трябвало да се среща в речта на ученици, студенти и другите образовани българи, е изговорът на твърда (вместо мека) съгласна пред окончанията за 1 л. ед. и 3 л. мн. число в сег. време при голям брой глаголи от II спрежение и някои глаголи от I спрежение, като напр. /в|одъ/ вм. в|одя, /гов|оръ/ вм. гов|оря, /гор|ъ/ вм. гор|я, /лет|ъ/ вм. лет|я, /к|апъ/ вм. к|апя и т.н. Съвсем недопустимо е този погрешен изговор да се отразява и в писмото, като се пише *вода (вм. водя), *гов|ора (вм. говоря), *гор|а (вм. горя), *лет|а (вм. летя), *к|апа (вм. капя) и т.н.
5. Голям брой типични, често срещани правоговорни и правописни грешки са свързани с определителния член, с определената (членуваната) форма на съществителните и прилагателните имена:
5.1. За неправилния изговор на определителния член -та под ударение при съществителните имена от ж. род вж. _ [2];
5.2. За неправилния изговор на определителния член -а, -ът (-я, -ят) при съществителните имена от м. род вж. _ [1.2];
5.3. За употребата (в устна и писмена реч) на пълен или кратък член, на твърд или мек вариант на определителния член при съществителните имена от м. род и при съгласуваните с тях прилагателни имена, числителни и местоимения вж. определителен член.
6. Категорично отхвърляно от едни или с много уговорки приемано от други е окончанието -ме във формите за 1 л. мн. ч. в сег. време на глаголите от I и II спрежение (гов|ориме, м|ислиме, п|ишеме, чет|еме), при които съответните книжовнонормативни форми се образуват с окончание -м: гов|орим, м|ислим, п|ишем, чет|ем). По-подробно вж. при -ме.
7. Голям брой и твърде сериозни правописни грешки (от типа на *потписвам вм. подписвам, *расказвам вм. разказвам, *зграда вм. сграда, *нарот вм. народ, *талантлиф вм. талантлив) произтичат от недопустимото писмено (графично) отразяване на асимилацията (уподобяването) и обеззвучаването на шумовите съгласни (вж. там).
8. За възможните, често срещащи се и силно нежелани акцентни грешки при изговора на определени думи или на отделни техни форми - от типа на *б|юро вм. бюр|о, *стр|уктура вм. структ|ура, *училищ|а вм. уч|илища, *напис|ах вм. нап|исах, *разказ|ах вм. разк|азах, *разглед|ах вм. разгл|едах и др. - вж. ударение.
9. Във връзка с двойните съгласни и често срещащите се правоговорни и главно правописни грешки при употребата на думи като странно, законност, радостта, беззвучен, раззеленявам се, наддавам и под. вж. двойни съгласни.
10. За правилната употреба на предлозите в и с и техните удвоени варианти във и със вж. удвояване [на предлозите]. Вж. също: в или във.
11. За смисловото, произносително и правописно разграничаване на наречието (и съюза) затова от съчетанието за това вж. слято писане [1.3.1.3].
12. Една твърде често срещана правоговорна грешка се свързва с преместването на ударението върху последната сричка във формата за мин. св. време на глаголите. По подобие на допустимите (но не препоръчвани!) акцентни дублети от рода на каз|ах, пис|ах, говор|их, дав|ах (наред с основните форми к|азах, п|исах, гов|орих, д|авах) в речта на немалко хора се срещат и форми като *разказ|ах, *напис|ах, *заговор|их и пр., които са напълно погрешни и абсолютно недопустими. По-подробно вж. при ударение [2.1].
13. За неправилния изговор на повелителните глаголни форми на -|и, -|ете - с отмятане на ударението върху началната сричка (напр. *р|азпни го вм. разпн|и го), вж. ударение [2.2].
14. Една от най-честите пунктуационни грешки е изпускането, "забравянето" на втората, затварящата запетая при обособени части и подчинени изречения, каквато беше допусната в следните примери:
- Боян, големият син на Васила, се дигна от софрата да му отвори. (К. Петканов)
- Напролет, щом снеговете се стопили, той започнал да го търси. (Н. Хайтов)
15. Пренебрегването на правилото, че никоя форма за мн. число при съществителните имена и местоименията нормално не завършва на й, води до правоговорни и правописни грешки от рода на гер|ой, гер|ойте вм. гер|ои, гер|оите; твой, твойте вм. твои, твоите и под. в такива употреби като: *Геройте са уморени. *Това са мойте учебници. *Чий са тези тетрадки? Вж. също при редукция [7.1].
16. Като грешка се оценява честото пренебрегване на старите падежни форми (определяни още като пряко- или косвенообектни) при въпросителните и производните от тях неопределителни, отрицателни, обобщителни и относителни местоимения - когато се казва напр. Няма на кой да се оплаче човек вм. Няма на кого да се оплаче човек или (по-архаичното или книжно) Няма кому да се оплаче човек. Вж. по-подробно при падеж и при местоименията в третата част.
17. Във връзка с твърде често срещаната правоговорно-правописна грешка, която се състои в неправилна употреба на формата за ед. вместо мн. число на миналото св. деятелно причастие в рамките на учтивата форма за мн. число (напр. Вие не сте ме разбрал вм. Вие не сте ме разбрали), вж. съгласуване.
18. При глаголи като влек|а, пек|а, рек|а, тък|а и под., макар и не особено често, се среща погрешен - подчертано диалектен и просторечен - изговор на съгласна /ч/ вм. /к/ във формите за 1 л. ед. ч. и за 3 л. мн. ч. в сег. време: влеча и влечат, печа и печат, реча и речат, тъча и тъчат (по аналогия с останалите форми на същите глаголи). По подобен начин и в същата степен погрешно понякога (но много по-рядко) се изговаря *м|ожа и *м|ожат вм. м|ога, м|огат.
19. Твърде често напоследък се среща в устна и писмена реч едно неоправдано удвояване на глаголния елемент в състава на неопределителните местоимения и местоименни наречия от типа на който и да е (който и да било), какъвто и да е (какъвто и да било). Употребяват се несъстоятелни и напълно погрешни форми като *който и да е било, *какъвто и да е било. Вж. и при местоимения в частта Словоизменение (стр.....).
