Д д

Д д Д д - петата буква от българската азбука, именувана 'дъ' или 'де' (за названията на буквите и употребата им като съществителни имена от ср. род вж. буква). В буквени съкращения и под. се чете /де/ (или по-рядко /дъ/), напр.: БДЖ /бе-де-же/; II "д" /втори де или втори дъ/ клас; блок 1, вх. Д /вход дъ или вход де/. С буква д в българското писмо се бележи звучният съгласен звук /д/ и съответният мек съгласен звук /д'/, напр. дал /дал/ и дял /д'ал/, вод|а /вода/ и в|одя /вод'ъ/, род|а /родъ/ и род|я /род'ъ/. Изговаря се и като беззвучен съгласен звук /т/ - в края на думите или пред беззвучна съгласна, напр. град /грат/, градски /гратски/, градче /гратче/ (вж. асимилация и обеззвучаване).