Слято, полуслято и разделно писане

Слято, полуслято и разделно писане - това е възприетата формула за обобщено означаване на един доста сложен правоговорен и правописен проблем, който е отражение, проява на съответния езиков проблем. Отговорът на често възникващия въпрос за начина на писмено представяне на даден речев факт - като една дума или като съчетание от думи - е всъщност следствие от отговора на въпроса за неговата езикова природа: слято или полуслято се пишат речевите единици, които имат характер на единна, цялостно оформена проста или сложна дума (учител, ръководител, кандидат-учител), а разделно - съставните думи и словосъчетанията (свободни или устойчиви, идиоматични).

1. Слято писане:

От правописна гледна точка специално внимание заслужават следните по-особени случаи:

1.1.1. Съществителните имена, съдържащи съставни числителни бройни имена, се представят писмено чрез разделно оформени съчетания, напр.: хиляда и триста годишнина.

1.1.2. Когато подчинената основа в сложни съществителни имена е числително бройно, написано с цифри, тя се свързва с главната основа със съединителна чертица, срв.: тристагодишнина и 300-годишнина, хиляда и триста годишнина и 1300-годишнина.

1.1.4. Сложни думи, в които подчинената основа е название на буква (написано изцяло или представено от самата буква), се пишат със съединителна чертица, напр.: алфа-лъчи и _-лъчи, бета-лъчи и Я-лъчи, пи-мезони и ¶-мезони, и пр. Съществителни като делтаплан, делтапланерист са образувани по друг начин, втората съставка при тях е с по-ограничена самостоятелност, поради което се пишат слято.

1.1.5. Сложни съществителни имена от типа на дроб-сарма, тахан-халва, шкембе-чорба, т|аскеб|ап, тюрл|югюв|еч е прието да се пишат полуслято в случаите, когато съставните им части имат широка самостоятелна употреба и ясно значение; когато тези условия не са налице, този вид съществителни се пишат слято.

1.1.6. Полуслято е възприето да се пишат думи като спорт-тото, ски-спорт, ски-състезание, ски-шанца (и други с първа съставка ски-). Но подобните на тях тенискорт, тениссреща се пишат слято.

1.1.7. С първа съставна част лъже- се образуват нарицателни съществителни имена лъженаука, лъжепатриот, лъжесвидетел и под., които се пишат слято, но аналогичните на тях собствени имена се пишат полуслято и с две главни букви: Лъже-Ивайло.

1.1.8. Нарицателни имена, образувани от съставни собствени лични имена, обикн. имена на литературни герои, се пишат слято, напр. байганьо, донжуан, донкихот. Вж. също при главна буква [3.3].

1.2. Слято се пишат сложните прилагателни имена с неравностойно, подчинително отношение между двете основи, при което съществуват следните разновидности и особени случаи:

1.2.1. Сложни прилагателни имена, образувани с наставка от сложни съществителни имена със слято или полуслято писане, напр.: железобетон - железобетонен, машиностроител - машиностроителен, кандидат-студент - кандидатстудентски, министър-председател - министърпредседателски и под.

1.2.2. Сложни прилагателни имена, образувани от словосъчетания с подчинителна синтактична връзка между съставящите ги елементи, които могат да бъдат:

1.2.2.1. Прилагателно и съществително име (включително съставни географски названия), напр.: белокаменен ('който е от бял камък'), белослатински (от Бяла Слатина), общественополезен ('който е полезен за обществото'), краткосрочен (от кратък срок), русокос ('който има руса коса'), черноморски (от Черно море);

1.2.2.2. Числително име (бройно или редно) и съществително име, напр.: едномесечен (от един месец), първоаприлски (от първи април), тригодишен (от три години), и под.

1.2.2.3. Към тази група се отнасят също сложните прилагателни имена, в състава на които първата, подчинената част пояснява главната като наречие, напр.: бледорозов, вечнозелен, дребнолистен, душевноболен, светлосин, старобългарски, тъмносин, многозначен и пр.

Забел.: В много случаи сложните прилагателни имена от този вид съществуват наред със съответните разделно оформени подчинителни словосъчетания, напр.: Този храст е вечно зелен. _ Маслината е вечнозелено растение. * Този човек е душевно болен. _ Клиника за душевноболни. Сложните прилагателни имена от този вид имат по-силно изразен терминологичен характер в сравнение със съответните подчинителни словосъчетания. Вж. _ [1.2.4].

1.2.2.4. Към същата група сложни прилагателни имена със слято писане принадлежат и такива, при които редът на съставните им части не съответства на реда на елементите в сложното название, от което са образувани, като напр. културномасов (от масова култура), научнопопулярен (от популярна наука) и пр.

1.2.2.5. От простите и сложните по състав числителни имена (напр. три, тринайсет) се образуват сложни прилагателни имена, напр. тригодишен, тринайсетгодишен, които се пишат слято; от съставни по строеж числителни имена, напр. трийсет и пет, се образуват съчетания с функция на прилагателно име, определяни и като сложни прилагателни имена, които се пишат разделно: трийсет и пет годишен (но 35-годишен, вж. _ 1.2.2.6).

1.2.2.6. Когато числителното име в състава на сложното прилагателно или в състава на съответното разделно оформено съчетание е написано с цифри, връзката между него и главната основа (съответно последната част на словосъчетанието) се отбелязва със съединителна чертица, напр. 3-годишен, 13-годишен, 35-годишен.

1.2.2.7. От някои прилагателни имена от този тип се образуват графични съкращения, които се оформят с дефис, напр. сел.-стоп. (от селскостопански), лит.-худ. (от литературнохудожествен). Вж. и съкращения [1.2.4].

1.2.3. Слято се пишат сложните качествени прилагателни имена, образувани с наставка –ски от двусъставни собствени имена или от съчетание на приложение и собствено лично име, напр. байганьовски (от бай Ганьо); отецпаисиевски (от Отец Паисий); елинпелиновски (от Елин Пелин) и под. От съчетанието Кирил и Методий - със съчинителна синтактична връзка между двете имена - се образува прилагателното кирило-методиевски, което се пише полуслято. Трябва да се прави разлика между прилагателните за индивидуална принадлежност, напр. Иван-Вазов (роман) и съответните качествени прилагателни, напр. иванвазовски (стил); между Хаджидимитров (собствено фамилно име), Хаджи-Димитров ('който е на Хаджи Димитър', напр. Хаджи-Димитровата чета) и хаджидимитровски 'присъщ на Хаджи димитър, като у Хаджи Димитър'.

1.2.4. Слято се пишат сложни прилагателни имена с главна основа причастие, образувани от изходни глаголни съчетания, напр.: дървообработващ 'който обработва дърво', бавноразвиващ се 'който се развива бавно', дългосвирещ 'който свири дълго', и под.

Забел.: В някои случаи редом със сложните прилагателни имена се употребяват и съответните разделно оформени словосъчетания - с тънка, но съществена смислова разлика между едните и другите, напр.: Училище за бавноразвиващи се деца _ Това е един изключително бавно развиващ се процес. Сложните прилагателни имена от този вид имат по-силно изразен терминологичен характер в сравнение със съответните словосъчетания. Вж. _ [1.2.2.3].

1.3.Слято се пишатсложните наречия. Така формулирано, правилото предполага наличието на готов отговор на един труден и все още не решен еднозначно въпрос - въпросът за съотношението между цялостно оформените наречия, образувани от предлог и просто наречие или от предлог и съществително име, от една страна, и съответните разделно оформени изходни съчетания, от друга. Цялостно оформени думи със слято писане са:

1.3.1. Наречията, образувани от предлог и просто наречие (или местоимение), като: вдясно, вляво, догоре, досега, завинаги, затова, извън, набързо, навсякъде, надясно, накъде, наляво, наопаки, отгоре, отдолу, отново, оттатък, понякога.

Забел.: 1.3.1.1. Наличието в езика на цялостно оформено наречие от този вид (напр. отгоре, отдолу, нависоко) не отменя обаче възможността да се употребява в речта и съответното съчетание от предлог и просто наречие (от горе, от долу, на високо). Срв.:

Слизай от горе. Идвам от долу. Борът вирее на високо.
Сложих тетрадката отгоре. Учебникът е отдолу. Борът расте нависоко.

1.3.1.2. Прието е да се смятат за разделно оформени и да се пишат така изразите от типа на от горе до долу, от тогава до сега, от къде на къде (главно в техните конкретни значения за пространство или за време), при които вътрешното смислово противопоставяне прави значението на цялото по-ясно мотивирано като сбор от значенията на отделните компоненти. Обаче формирането в езиковото съзнание на повече или по-малко единно и идиоматично, немотивирано като сбор от значенията на отделните компоненти значение на даден израз, води до промяна и в представата за неговата формална структура. Поради това вече все по-често се пише откъде-накъде, когато значението е равно на 'защо, как така, с какво право': Откъде-накъде той ще ми държи сметка.

1.3.1.3. Специално внимание заслужава съотношението между наречието за причина затова и разделно оформеното съчетание от предлог за и местоимение това. Наречието затова в служба на обстоятелствено пояснение в изречението сочи причината за дадено действие, а съчетанието чрез предлога отнася действието на глагола към обекта, посочен от местоимение (или от конкретно съществително име). При определени условия наречието затова изпълнява функция на сложен съюз за въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за последица и заключение.

Съотношението и различията между тези две единици може да се проследят в следните примери:

(1) Осъдиха го за това, че е откраднал. Обичат го за това, че е добър;
(2) Осъдиха го затова, че (защото) е откраднал. Обичат го затова, че (защото) е добър;
(3) Откраднал е, затова го осъдиха. Добър човек е той, затова всички го обичат.
През нощта валя, затова сега въздухът е така чист.
Животът е тежък и затова хората станаха толкова лоши.
Познавам го добре, затова не искам да си имам работа с него.
Той е много срамежлив, затова през цялото време мълчи.

В изреченията от първата група показателното местоимение това с предлог за изпълнява служба на непряко допълнение, за което се пита с въпрос "за какво", чиято безспорно разделна оформеност може да служи като допълнителен белег за разделното писане за това. Подчиненото изречение е определително и пояснява показателното местоимение.

Изреченията от втората група се различават от предходните по това, че при тях поводът, основанието са представени като причина или цел с помощта на наречие затова и въпросът тук вече е "защо", а подчиненото изречение е подчинено обстоятелствено. Характерът на въпроса ни подсеща за слято писане и на наречието.

В изреченията от третата група наречието за причина затова изпълнява същевременно и съюзна функция, въвеждайки подчинено обстоятелствено изречение за последица или заключение. Изреченията от втората и третата група са взаимно обратими (Осъдиха го затова, че (защото) е откраднал _ Откраднал е, затова го осъдиха) и въпросът за слятото писане затова при тях се решава по един и същ начин.

Други примери:

Гладен съм и затова искам да ям.
Другите се разсърдиха, затова той си отиде.
Мъчно ми е затова, защото никой не ме обича. (Но и: Мъчно ми е за това, че (дето) никой не ме обича.)
Дошъл съм за това, което виждаш на масата.
Ще говоря за това, което зная.
Глупав е, а за това лек няма.
Скараха му се за това, че е казал истината.
Скараха му се затова, защото е казал истината.

Невнимателната и неточна оценка на особеностите на речевия факт, който е обект на графично, писмено отразяване, води до грешки от следния вид (примерите са от всекидневния печат):

Не бих се наел да правя прогноза затова [вм. за това] какво би могло да се случи.
Изолацията му не е премахната. Затова [вм. за това] свидетелства неотдавна публикуваното писмо.
Известността на баща ми ми пречи за това [вм. затова], че той вече се е доказал като професионалист.
Той не може да ви приеме не за това [вм. затова], че не ви познава, а защото нищо не може да направи за вас.
Няма глобено предприятие затова [вм. за това], че "води" някого на работа.
Не го ли стори обаче, не бих се наел да правя прогноза затова [вм. за това] какво би могло да се случи.

Има и спорни случаи, когато е възможно по различен начин да се интерпретира както съдържателната, така и формалната страна на израза, та понякога може да се възприемат за реално употребени и правописно правилни както предложното съчетание за това, така и наречието затова. Напр.:

...Слушаш, слушаш и се забравяш... И току виж, че чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш. Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова... да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек. (Ел. Пелин)

Ако по отношение на правилността на първите две употреби на наречието-съюз затова не може да има съмнение, то в третия случай като че ли с по-голямо основание може да се мисли, че реално употребено е съчетанието за това (защото по-логичен е въпросът "За какво са песните?").

Забел.: 1.3.2.1. Наличието в езика на цялостно оформено наречие от този вид (напр. нак|уп, начас|а, нач|ело) не отменя автоматично възможността да се употребява в речта и съответното съчетание от предлог и съществително име с повече или по-малко различно значение, напр.:

Събираха вестниците за цяла седмица и ми ги носеха всичките накуп.
Съберете дървата на куп.
Хазайката го изхвърлила начаса.
Лекарството се взема на всеки час, точно на часа.

1.3.2.2. Изразите от време на време, от край до край е прието да се пишат разделно. В последно време обаче все по-силно се проявява тенденцията към слято писане, напр.: Спеше спокойно, само отвреме-навреме проскимтяваше. (в. Стършел) Във връзка с основанията за това вж. _ [1.3.1.2].

1.4. Слято се пишат предлозите, образувани от предлог и наречие (извън, отсам, оттатък и под.), от предлог и съществително име (вдън, вместо, наместо, според, навръх) или от два предлога (всред, докъм, допреди, досред, заради, измежду, изсред, накрай, насред, откъм, открай, покрай, помежду, поради, посред).

1.5. Слято се пишат сложните съюзни думи догдето, докато, докогато, доколкото, загдето, накъдето, откак, откогато, отколкото, откъдето.

1.6. Слято се пише отрицателната частица не в следните случаи:

1.6.1. Когато с нея е образувана нова дума (съществително име, прилагателно или наречие) със свое съдържание, което не се изчерпва с отрицанието на изходната основа и е противоположно на нейното значението, напр.: неведнъж, невъзпитан, негласен, невнимателен, нездрав, немирен, неистина, ненападение, неръждаем, неспокоен, нечист, нещастие и под. Срв.: Срещали сме се не веднъж, а два пъти _ Неведнъж сме разговаряли по въпроса.

1.6.2. Когато основните части на образувани с частицата не думи (прилагателни, съществителни, глаголи и др.) не съществуват в езика като самостоятелни лексикални единици, напр.: негодувам (при липса на ^*годувам), негодяй, немотия, невежа, невръстен, недей, неизбежен, немарлив, ненавиждам, непоколебим, нехаен и под.

1.6.3. Когато тя се свързва със сегашни деятелни, минали свършени деятелни или минали страдателни причастия, които са употребени като прилагателни имена (в ролята на определения) и подобно на думите от _ [1.6.1] се отличават със свое съдържание, което не се изчерпва с отрицанието и е противоположно на значението на изходната дума, напр.: незнаещ, неможещ, необлечен, необут, неузрял, неуспял. Срв.:

Учениците не разбрали урока и не написали домашните си работи. _ Учениците, неразбрали урока и ненаписали домашните си работи, да вдигнат ръка.
Има много невярващи хора. _ Има много не вярващи на очите си хора.
Някои идват с ненаписани домашни работи.

И един показателен пример, в който разделното писане е свързано с факта, че логическото ударение пада върху частицата не, функционираща отделно от причастието:

В мига на най-тежки времена за националната съдба [Ив. Вазов] извика: "Не ще загине!" Не обладан от някаква мистична вяра или безпочвени политически надежди, не люлян от сладки утопии и миражни блянове, а изпълнен с рационалистична вяра в енергията на своя народ. (Св. Игов)

Забел.: 1.6.3.1. Отрицателната частица не се пише разделно, отделно от миналото св. деятелно причастие, когато то е употребено с функция на сказуемо в изречението (вж. първия от горните примери). Вж. също _ [3.1].

1.6.3.2. Отрицателната частица не никога не се пише слято с деепричастията и миналите несвършени деятелни причастия, тъй като те не се употребяват в ролята на определения. Вж. _ [3.1].

1.6.4. В състава на представката недо–, с която се образуват глаголи като недовиждам, недочувам, недоспивам си, недояждам си.

1.6.5. Препоръчва се да се пишат слято, а не със съединителна чертица буквите, означаващи удължен гласен или съгласен звук в междуметия и звукоподражателни думи, като напр. бааа, беее, меее, мууу, шшш, шшт, яааа и под. Вж. също междуметие [2].

2. Полуслято писане. Полуслято (т. е. със съединителна чертица, малко тире) се пишат:

2.1. Сложни думи (съществителни имена, прилагателни имена и наречия) с равноправно смислово отношение между съставящите ги основи, образувани от словосъчетания със съчинителна синтактична връзка, каквито са:

2.1.1. Сложните съществителни имена от типа на пренос-превоз (образувано от съчетание пренос и превоз), покупко-продажба (от покупка и продажба), старт-финал (за място, което е старт и финал едновременно), товаро-разтоварач (който е товарач и разтоварач едновременно), и под.

Забел.: За правописа на думи от типа на авто-мотоклуб вж. при изпускане на втора основа.

2.1.2. Сложни съществителни собствени имена (лични, фамилни и географски), образувани чрез свързване на двойки прости имена, напр.: Ана-Мария, Константин-Кирил, Томова-Синтова, Теодоров-Балан, Австро-Унгария.

Забел.: Понякога извънезикови фактори може да определят характера на името и неговия правопис. Напр., когато Чехия и Словакия образуваха една държава, тя се казваше Чехословакия; после за кратко време, при федеративното устройство на страната, името |и стана Чехо-Словакия (със съответна разлика и в произношението).

2.1.3. Сложни прилагателни имена от типа на английско-български и българско-английски 'който е английски и български (български и английски), който се отнася до България и Англия'; българско-руски и руско-български; стоково-паричен от 'стоков и паричен'; учебно-производствен от 'учебен и производствен', сърдечно-съдов 'който се отнася до сърцето и кровоносните съдове', търговско-промишлен 'търговски и промишлен'. Те са образувани от съчетания със съчинителна синтактична връзка, при които двете части на основата са самостойни и независими една от друга. Полуслято се пишат и сложните прилагателни имена със съкратен вариант на първата основа, напр.: българо-английски, англо-български, българо-руски.

Забел.: 2.1.3.1. Известни правописни трудности създават прилагателните и_мена от типа на жълто-зелен, синьо-зелен и под., от една страна, и жълтозелен, синьозелен и под., от друга. Правописното разграничаване между едните и другите не отразява някакви техни формални или произносителни особености. Полуслятото писане (както при черно-бял, бяло-зелено-червен) отразява равноправното смислово отношение между свързаните в едно изходни прилагателни имена (напр. в съчетанието жълто-зелено знаме 'което представлява комбинация от жълт и зелен цвят'), а слятото писане отразява подчинително отношение между компонентите (както при светложълт, тъмночервен и т. н. (напр. в съчетание жълтозелен цвят 'който е зелен с жълт оттенък').

2.1.3.2. Полуслято се пишат и такива устойчиви съчетания от смислово (а понякога и формално) тясно свързани, но без единно словоизменение прилагателни имена като бял-червен, важен-важен, жълт-зелен, гол-голеничък, един-единствен, немил-недраг, пиян-залян и пр. При образуване на формите за род и число се изменя и първата им част: бяла-червена, важни-важни, голи-голенички, немили-недраги, една-единствена.

2.1.4. Сложни прилагателни имена за означаване на индивидуална принадлежност, образувани върху основата на съчетание от лично и фамилно име или от две еднородни собствени имена, напр.: Иван-Вазов (роман), Кирило-Методиев (език), Рило-Родопски (масив), Кирил-Христов (лирически талант), Пенчо-Славейков (индивидуализъм). Вж. също _ [1.2.3].

Забел.: За разделното писане на подобни съчетания от лично и фамилно име или от звание, титла и фамилно име, употребени като имена на селища, вж. _ [3.5].

2.1.5. Конструкции за означаване на приблизителен брой (количество), образувани от две последователно употребени прости или сложни числителни имена или от съществително име и числителното два, две, напр.: един-два, два-три, пет-шест, десет-единайсет, десетина-петнайсет, стотина-двеста, петстотин-шестстотин или пет-шестстотин; лев-два, час-два, ден-два, година-две. Също и в състава на сложни прилагателни имена от рода на пет-шестгодишен, десетина-петнайсетгодишни.

Забел.: При съчетанията от този вид, когато са означени с цифри или имат и буквено изписани съставки, цифрите се свързват с тире (без шпации от двете страни), а съответните думи - с дефис (малко тире). Срв.: 5–6 години, 5–6-годишен, пет-шестгодишен.

2.1.6. Сложни наречия, образувани чрез свързване на две прости - повторени или в отношение на противопоставяне или съпоставяне помежду им, - за означаване на приблизителност, неопределеност или интензивност, при повече или по-малко оформена цялостност на значението, напр.: бавно-бавно, бързо-бързо, важно-важно, едва-едва, горе-долу, криво-ляво, нагоре-надолу, надве-натри, напред-назад, насам-натам, отгоре-отгоре, отгоре-додолу, тук-там и под. Към тази група се отнасят и някои аналогични на горните местоименно-субстантивни или глаголни конструкции, като едно-друго, това-онова, иди-дойди, кажи-речи, току-виж, току-речи, току-така, употребявани като допълнения, обстоятелствени пояснения или вметнато.

Забел.: 2.1.6.1. Не може да се разглежда като сложна дума с полуслято писане изразът ч|упи - к|упи, който има друга интонационна схема и при който се запазва смисълът и основната граматична характеристика на подразбиращия се изходен израз "който е счупил нещо, той ще го купи, ще го възстанови".

2.1.6.2. Някои от наречните изрази - в зависимост от степента на мотивираност/немотивираност на значението на цялото като сбор от значенията на съставящите го компоненти - могат да имат и разделно оформени съответствия, напр. отгоре-додолу и от горе до долу (вж. също _ слято писане [1.3]).

2.1.6.3. Наред със съществуващите сложни наречия от типа на бавно-бавно, бързо-бързо, важно-важно, едва-едва или конструкции от типа един-два, два-три, ден-два и под., образуват се и съчетания, конструкции от повторени прости наречия или числителни и съществителни имена: бавно, бавно; бързо, бързо; важно, важно; един, два; ден, два и под. Първите (сложните наречия) означават приблизителност, неопределеност или интензивност, докато вторите (които са особен вид повторени части на изречението) изразяват и известно степенуване, градация. Срв.:

Той вървеше бавно-бавно и пушеше замислен. (Д. Калфов)
Приказваше бързо-бързо, ядеше си наполовина думите, но аз му разбирах. (Й. Йовков)
Колоната бавно, бавно се изкачваше по стръмния склон.
От тази гледна точка може да се съпоставят изреченията:
По два-три пъти в годината взема безплатен отпуск и отива някъде да твори.
По два, три пъти в годината взема безплатен отпуск и отива някъде да твори. (Ив. Петров)

В такива случаи само с оглед на замисъла на говорещия (пишещия), на вложеното от него съдържание може да се определи правилността (адекватността) или неправилността на правописното оформяне на съответния израз.

2.1.7. Полуслято се пишат сложните междуметия, образувани чрез свързване в акцентна цялост на две или повече прости, еднакви или формално-смислово съпоставими междуметия: бау-бау, бим-бам-бум, гу-гу, дрън-дрън, ква-ква, тик-так, шушу-мушу, и-ха-ха, ха-ха-ха и под. Във връзка с препоръката за слято писане на междуметия и звукоподражателни думи от типа на бааа, беее, меее, мууу, шшш, шшт, яааа и под. вж._ [1.6.5]. Вж. също междуметие [2].

Забел.: 2.1.7.1. Полуслято се пишат и думите дум-дум 'вид куршуми', пинг-понг 'тенис на маса', които са подобни по форма, по звуков състав на междуметията, но нямат междуметен произход, а са заемки (съответно от хинди и от английски) и се пишат както в езика източник.

2.1.7.2. Глаголи като гугукам, тиктакам, хихикам се пишат слято, макар че в морфологичната им структура личат следите на произхода им от сложни междуметия с полуслято писане.

2.1.8. Полуслято се пишат сложни съществителни и прилагателни имена, в които като подчинена основа е употребен буквен знак или неговото название, напр. V-образен, П-образен (пе-образен), ес-образен, _-лъчи и алфа-лъчи, гама-лъчи, пи-мезони и под. Вж. _ [1.1.4]. Тук очевидно може да бъде разгледан и проблемът за оформянето (полуслято или разделно) на конструкции от типа на употребените в следното изречение: Тв новинарки започват битка за мястото на бившата БСП-репортерка. (Из печата) Пише се (понякога в едно и също издание, в един и същи материал, както е в този пример) ту разделно (и.д. шефът на телевизията, МВР шефът, действията на ДПС лидера, СДС пропагандата), ту полуслято (ОДС-пропагандата, среща с БСП-лидера, МВР-шеф улич|ен в корупция, ДПС-активът в Разград). Тази непоследователност може да бъде отстранена върху основата на признанието, че първите части в тези конструкции се употребяват по-скоро в качеството на неизменяеми прилагателни имена (и се пишат разделно), отколкото като съставна част на сложни думи, които се пишат полуслято.

2.2. Полуслято се пишат някои сложни думи с неравноправно смислово отношение между съставящите ги основи:

2.2.1. Полуслято се пишат сложни съществителни имена, образувани от две свързани без съединителна гласна основи на прости съществителни имена, едната от които - в качеството на приложение - е смислово подчинена на другата и я пояснява или конкретизира. Във формално отношение първата част не е самостоятелна, губи способността си за морфологична изменяемост, което обуславя полуслятото, а не разделно писане, напр.: дерби-мач, заместник-министър, заместник-шеф, кандидат-студент, кандидат-президент, помощник-директор, министър-председател, асистент-режисьор, генерал-майор, вагон-ресторант, храм-паметник, съдия-изпълнител.

Забел.: 2.2.1.1. Когато и двете съществителни имена в подобни съчетания запазват морфологичната си изменяемост, цялото се схваща не като сложно съществително име, а като устойчиво съчетание, чиито съставки се пишат разделно: жена летец - жената летец, жените летци; къща музей - къщата музей, къщите музеи. Официално утвърденото разделно писане на съчетанията от този вид твърде често се измества от полуслято писане, което се обуславя от идеята за смислово единство на цялото, напр.:

Във връзка с възможността действието да се свързва с лице-вършител, глаголите се делят на лични и безлични. (Граматика за всички)
Твърде важно е да се усвоява съчетаемостта на глагола-сказуемо с думите, които изпълняват службата на допълнение. (Бълг. език за 7. клас)
В резултат от работата на голяма комисия от езиковеди и писатели <...> бе приготвена наредба-закон за българския правопис. (Помагало...)
Национален или социален образ-тип е бай Ганю - по този въпрос критиката спори отдавна. (Св. Игов)

Вж. също _ [3.2].

2.2.1.2. Когато при писане сложните съществителни имена от този вид се съкращават, съединителната чертица запазва мястото си: заместник-директор и зам.-дир. или зам.-директор, член-кореспондент и чл.-кор. и под. Вж. също съкращения [1.2.3.1].

2.2.1.3. Няма достатъчно яснота за същността и за начина на графично представяне на един вид образувания, в състава на които влизат съществителните имена заместник, помощник. Препоръчва се например да се пишат полуслято (със съединителна чертица), когато са в състава на сложни съществителни имена от типа на заместник-началник, помощник-директор, и разделно - когато в състава на сложно название поясняват друго полуслято оформено сложно съществително име, напр. заместник началник-управление, но не се изяснява характерът на образуванията и няма препоръка за графичното им представяне, когато въпросните съществителни имена в качеството си на подчинена основа се свързват пряко с главна част прилагателно име (което от своя страна е подчинено на поясняваното съществително име): заместник главен редактор или заместник-главен редактор. Обстоятелството, че при изразяване на значенията за род, число и определеност съществителното заместник (помощник) проявява пълна формална несамостоятелност и не се изменя, е в подкрепа на полуслятото писане: заместник-главен (заместник-главният, заместник-главната, заместник-главните) и съкратено зам.-главен. Срв.: заместник-генерален секретар, но заместник министър-председател.

2.2.2. Полуслято се пишат устойчиви съчетания от две съществителни имена с подчинително смислово отношение между съставките, в основата на които лежи съкратено сравнение, напр.: гайтан-вежди, очи-череши, самур-калпак.

2.3. Полуслято се пишат частиците за образуване на сравнителна и превъзходна степен на прилагателните имена и наречията, напр.: по-добър, най-добър, по-добре, най-добре.

Забел.: При съществителни имена, глаголи и предложни изрази двете частици се пишат разделно (и с означено ударение при частицата по): п|о обичам, най харесвам, най ми харесва, п|о майстор (от другите), най мръсник (от всички), п|о към стената, най на открито. Напр.:

От месец насам и нощем, когато спеше за п|о на хладно на двора, <...>, той кроеше планове за бъдещия си живот. (Ем. Станев)
А, не може по-късничко и п|о на тъмничко!... (В. Петров)
- Думай каквото искаш, господине, ама госпожите п|о си ги бива... (Ел. Пелин)

2.4. Полуслято се пишат неопределителните местоимения и местоименни наречия, образувани с частиците еди-, -годе (напр. еди-кой, еди-какъв, еди-къде, еди-що; що-годе, колко-годе и пр.), и наречията едва-що, току-що, образувани с частица -що. Разделно се пишат идиоматичните съчетания с разговорен характер кое как със значение 'по някакъв начин, някак, как да е' и кое що със значение 'едно-друго, това-онова, не много неща', напр.: Най-после, кое как, свършихме работата. * Набутаха му кое що в торбичката и го изпратиха.

2.5. Полуслято (с дефис) се пишат съкращенията от типа на чл.-кор., зам.-дир. или зам.-директор, лит.-худ., сел.-стоп. и др. Вж. също _ [1.2.2.7; 2.2.1.2].

2.6. Освен слятото или разделно писане на частицата не (вж. съответно _ [1.6]) и _ [3.1]), съществуват условия, при които е възможно или задължително и полуслятото |и свързване с думата, с която образува морфологична цялост. Срв. напр.:

Това е не истина, а откровена лъжа.
Ние това няма да го кажем, защото ще бъде една неистина. (Ал. Константинов)
Подреждайки едно до друго само парчета от истината, те създадоха картина на не-истина. (Из печата)

В центъра на вниманието ни тук е съпоставката между втория и третия пример, в които слятото и полуслятото писане (неистина _ не-истина) представят две различни речеви единици: неистина е възпроизводима в речта езикова единица (дума) със свое лексикално съдържание, близка по значение до лъж|а 'съзнателно изопачаване на истината', докато не-истина е "свободно съчетание", създадена/създавана за случая (ad hoc) конструкция, чието значение се изчерпва с отрицанието на изходното понятие истина: не-истина е 'всяко положение, твърдение, което не е истина'.

Нещо подобно се наблюдава при не-лице или нелице (например в контекста на граматичния въпрос за употребата на двойствено число при съществителните имена от мъжки род). Когато от обема на понятието 'съществително име' се извадят имената за лица, остават имената за животни, конкретни предмети и абстрактни понятия (в това число качества и действия, мислени като нещо отделно, самостойно), които пък образуват обема на понятието съществителни имена за нелица (или не-лица). Отъждествяването на съдържанието на понятието 'нелице' (всяко нещо, което не е лице) с чистото отрицание на понятието 'лице' прави възможно едновременното съществуване на две речеви единици: цялостно оформената дума нелице и полуслято написаната конструкция не-лице. Липсата на смислово противопоставяне между двете прави възможна конкуренцията между тях, но традицията дава предпочитание на слятото писане.

3. Разделно писане. Разделно се пишат самостоятелните думи в потока на речта. По-особени случаи:

3.1. Разделно се пише отрицателната частица не - както когато се отнася към глагола сказуемо и с нея се отрича цялото съдържание на изречението, така и когато се отнася към някоя друга негова (на изречението) част, напр.: Иван не знае добре английски език. Иван знае добре не английски, а руски език. Не Иван знае добре английски език. Иван знае английски език не добре, а отлично. Срв. обаче: Той знае нелошо два чужди езика.

Забел.: 3.1.1. Отрицателната частица не се пише разделно също при деепричастията и при миналите несв. деят. причастия (които не могат да изпълняват служба на съгласувано определение), както и при миналите св. деят. причастия, когато те изпълняват не служба на съгласувано определение, а имат сказуемна функция в изречението, напр.:

Не можейки да отговори на въпроса ми, той реши да мълчи.
Той не можел да отговори на нито един въпрос.
Той бил зает и не написал домашната си работа.
Това е една шайка самозвани и от никого не упълномощени хора.

Срв. обаче:

Всички ученици, ненаписали домашните си работи, получават двойки.

3.1.2. Когато с частицата не не се отрича съдържанието на цяло изречение или на отделна негова част, а чрез свързването |и с дадена дума се образува нова дума с противоположно значение, тогава тя е словообразувателна частица и се пише слято, срв. напр.:

Получих неголяма част от общата сума.
Получих не голяма, а малка част от общата сума.

Вж. също _ [1.6].

3.2. Разделно се пишат съчетанията от определяемо съществително име и необособено приложение, когато и двете съставки запазват морфологичната си изменяемост, напр.: дете герой, детето герой, децата герои; студент отличник, писател сатирик, къща музей, страна участничка. Вж. също _ [2.2]. Напр.:

Тук той преживява последния си <...> опит да превърне своя дом кабинет в дом гнездо на своя челяд. (Св. Игов)

Забел.: 3.2.1. Когато приложението се разшири и се превърне в обособено приложение, обособяването се означава със запетаи, с тирета или с тире и запетая. Срв.:

Всички страни участнички подписаха заключителния документ.
Всички страни - участнички в преговорите, подписаха заключителния документ.

Вж. също съкращения [1.2.4].

3.2.2. За тенденцията към нарушаване на утвърденото правило за разделно писане на съчетанията от този вид и все по-честото им представяне като сложни думи, чиито съставни части са свързани с дефис, вж. полуслято писане [Забел. 2.2.1.1].

3.3. Разделно се пишат съставните съюзи: а пък, ако и да, ако пък, без да, вместо да, въпреки че, за да, независимо че, но пък, освен ако, преди да, само да, само че, след като, така че, тъкмо да и пр.

3.4. Разделно се пишат съставните числителни имена (бройни и редни), напр.: двайсет и две, двайсет и втори, сто двайсет и едно, сто двайсет и първи, както и съчетанията с функция на прилагателни имена, образувани от тях: двайсет и две годишен, сто двайсет и пет метров.

3.5. Разделно се пишат имената на селища, представляващи съчетания от лично и фамилно име или от звание, титла и фамилно име, напр.: Йоаким Груево, Панайот Хитово, Христо Милево, Граф Игнатиево, Тодор Икономово, Цар Петрово.

Към Предговора

Слято, полуслято и разделно писане

Европейски контекст и финансова подкрепа