Двойни (удвоени) съгласни

Двойни (удвоени) съгласни в състава на думите възникват главно при образуването на нови думи или форми - когато две еднакви съгласни от различни морфеми (представка и корен, корен и наставка или два корена) се окажат в непосредствено съседство на морфемната граница. Двойните съгласни имат задължително единно, но удължено по време учленение. Неспазването на правилото за удължен изговор на двойните (удвоените) съгласни е правоговорна грешка, чието отразяване в графичната форма на думите е абсолютно недопустимо. Правоговорни и правописни грешки, свързани с неспазване на правилото за двойните съгласни, са възможни главно в следните случаи:

1. При членуване на съществит_елните имена от ж. род, чиято основна форма завършва на /т/, както и при някои числителни имена, напр.: власт - властта, вест - вестта, пещ - пещта, пет - петте и под. Произношение /власт|а/ е неправилно, а да се пише *власта (с едно т) е още по-груба грешка.

2. Поради изпадане на суфиксното /е/ при прилагателни имена, образувани с наставка -ен (стб. -ьнъ) и завършващи на -нен в основната си форма, се получава двойно н във формите за ж. и ср. род и за мн. число, в съответното наречие и в някои производни съществителни имена, напр.: временен - временна, временно, временни; единен - единна; есенен - есенна; йонен - йонна; каменен - каменна; коренен - коренно; ценен - ценно, ценност. Вж. също редуване [2].

Забел.: 2.1. В много случаи изпадане на суфиксното /е/ не се осъществява:

  • а) поради причини от фонетичен характер, напр. при болезнен - болезнена, жизнен - жизнена, неприязнен - неприязнена, устнен - устнена, където форми като *болезнна, *жизнна, *неприязнна, *устнна и под. биха били произносително невъзможни, и
  • б) по семантични причини - при относителните прилагателни имена за веществен произход, напр. бирен - бирена, винен - винена, глинен - глинена, копринен - копринена, ленен - ленена, шоколаден - шоколадена. Причината от семантичен характер обаче допуска и някои изключения, като напр.: бетонен - бетонена, но и бетонна.

2.2. Честа правоговорна и правописна грешка е неоправданото удвояване на съгласна /н/ в останалите форми на прилагателното фин, чиято основна форма не съдържа предпоставки за това. Погрешно се изговаря и пише *финна, *финно, *финни (вм. фина, фино, фини), от където грешката се връща назад към основната форма (неопределената форма за м. р.), която нерядко, но напълно погрешно се представя и като *финен.

2.3. Отделен проблем поставят прилагателното |именен (от стб. именьнъ) и неговият скъсен вариант |имен (в съчетанието имен ден). Единствено логично е да се приеме, че наложилият се в езика скъсен вариант се освобождава от влиянието на своя произход и сега се изменя в съответствие с общите закономерности, та образува формата си за мн. число без удвояване на съгласната н. Срв.: именни списъци (от именен списък), но имени дни (от имен ден). Старата форма именьнъ може да има отношение към допустимостта, правото на съществуване на прилагателно |имен, но не може да оказва влияние върху неговото изменение, да определя характера на неговите форми. Срв. също без|имен, без|имени и без|именен, без|именни. В официалните справочници обаче се узаконява правилността на формите |имен, |именния(т), |именни, с което сме длъжни да се съобразяваме.

3. Двойни съгласни възникват на границата между представката и корена в производни думи, при които крайната съгласна от представката (от–, зад–, под–, над–, без–, из–, раз–) съвпада с началната съгласна на корена, напр.: беззаконие, беззвучен, изземвам, раззеленявам се, поддържам, поддавам, наддавам, наддумвам, оттам, оттенък, оттичам, оттеглям и под. Важността на правилния изговор и на точното писмено представяне на този вид думи се осъзнава добре при съпоставянето им с други, различаващи се от тях само по наличието на единична (а не двойна) съгласна, напр. надавам и наддавам, подавам и поддавам, надумвам и наддумвам, отичам и оттичам.

4. Двойни съгласни в произносителен, правоизговорен план възникват и при свързване на представките над–, под–, зад– или без–, из–, раз– с основа, започваща съответно с /т/ или /с/, напр. надтичвам /наттичвам/, подтиквам /поттиквам/, безсилен /бессилен/, безстрашен /бесстрашен/, изсмивам се /иссмивам се/, разсеян /рассеян/ и под. Възможната и често срещана правописна грешка при тези фонетични условия е резултат от нарушаване на основния (морфологичен) принцип на българския правопис, според който представките не променят графичната си форма, независимо от произношението им в конкретната дума. Напр. в надминавам /надминавам/ и надтичвам /наттичвам/, в бездомен /бездомен/ и безсилен /бессилен/ представките над– и без– трябва да се пишат все по този начин (съответно с д и з на края) и тогава, когато се произнасят с беззвучна крайна съгласна, съответно /т/ или /с/. Вж. също асимилацияуподобяване на съгласните.

5. С двойни съгласни се изговарят и пишат също ограничен брой рядко употребявани думи от чужд произход, като алл|ах, гюлл|е (но и гюл|е!), д|анни, даскалл|ък, м|анна, ос|анна и др., при които удвояването на съгласните няма обяснение от гледна точка на българския език и тяхната форма просто трябва да се запомни, а при колебание да се прави справка с речника. За писането на двойни съгласни при представяне на чужди собствени имена вж. там [7].

Европейски контекст и финансова подкрепа

Image
Image
Image