Определителен член

Определителният член е морфологичен показател на значението за индивидуална, количествена или обобщена определеност, за известност, познатост на обекта.

1. В българския език определителният член е задпоставена съставна част на думата със следните форми:

1.1. -а, -ът (-я, -ят) - правописни форми на определителния член (за правоговорните и правописните му особености вж. по-нататък) при съществителните имена от м. род, завършващи на съгласна, както и при съгласуващите се с тях прилагателни и числителни имена, причастия и местоимения, напр.: 

• град - града, градът;
• ден - деня, денят;
• герой - герой, героят;
• големия(т) град;
• първия(т) урок;
• моя(т) другар;

1.2. -та - определителен член при съществителните имена от ж. род в ед. число, при съгласуваните с тях прилагателни и числителни имена, причастия и местоимения, при някои съществителни имена от м. род, както и при съществителните имена в мн. число, чиято форма завършва на -а (-я), и при някои бройни числителни имена, напр. 

• майка - майката;
• добра - добрата;
• втора - втората;
• победила - победилата;
• твоя - твоята;
• баща - бащата;
• деца - децата,
• хора - хората;
• дв|еста - дв|естата,
• тр|иста - тр|истата;

1.3. -то - определителен член при съществителните имена от ср. род в ед. число, при съгласуваните с тях прилагателни и числителни имена, причастия и местоимения, както и при някои съществителни от м. род, напр.: 

• дете - детето,
• село - селото,
• жури - журито;
• добро - доброто;
• второ - второто;
• победило - победилото;
• твое - твоето;
• дядо - дядото;

1.4. -те - определителен член при съществителните имена в мн. число, чиято неопределена форма завършва на -е или на -и, при съгласуваните с тях прилагателни и числителни имена, причастия и местоимения, както и при някои бройни числителни имена, напр.: 

• синове - синовете,
• майки - майките,
• бащи - бащите;
• добрите (синове),
• първите (дъщери),
• грижовните (майки),
• нашите (бащи);
• петт|е, десетт|е, стот|е, петстотинт|е.

2. С употребата на определителния член са свързани следните правоговорни и правописни особености:

2.1. Определителният член на имената от м. род е /-ъ/ (кратка форма) и /-ът/ (пълна форма), които според съвременния правопис се представят графически с -а, -ът (твърд вариант) или -я, -ят (мек вариант - след мека съгласна или след гласна). Правилното произношение е съответно /ъ, ът, 'ъ, 'ът/, напр. във формите град|а, град|ът, ден|я, ден|ят, б|оя, б|оят, които се изговарят /град|ъ, град|ът, ден'|ъ, ден'|ът, б|ойъ, б|ойът/.

2.1.1. Пълната форма на определителния член се употребява - в съответствие с действащото правило! - в случаите, когато членуваната дума (съществително име от мъжки род или прилагателно име във форма за м. род) е подлог в изречението (или съгласувано определение към подлога) или е употребена като част от съставно именно сказуемо или като сказуемно определение на подлога. Кратката форма се употребява във всички останали случаи. Напр.: 

• Ученикът пита учителя.
• Учителят изпитва ученика.
• Ученикът чете урока.
• Урокът се чете от ученика.
• Новият учебник е хубав.
• Това е учебникът ми по български език.
• Това е новият ми учебник. 

Хубав пример за синтактичната обусловеност на пълния и краткия определителен член при имената представят следните две строфи от Н. Лилиев:

Правописните грешки, свързани с употребата на пълен и кратък определителен член, произтичат главно от непознаване на граматиката и неспособност за бързо разпознаване на подлога (и сказуемното определение към подлога) в изречението, особено в случаите, когато сказуемото е изразено със страдателна форма на глагола, напр.: 

• Царят извънредно много държеше неговия авторитет да бъде уважаван. (Малкият принц) 
• Патриотично ли е да се отрича македонския език? (Из печата) 
• Прекият отговор трябва да бъде гръбнака на доказателствената част. (Из печата)

И в трите примера подчертаните думи неправилно са оформени с кратък определителен член.

Практическо средство за откриване на подлога или сказуемното определение на подлога в изречението (с оглед на правилното им членуване - с пълен член) може да бъде възможността за заместването им от именителна форма на личните местоимения, докато имената, които не са подлог или сказуемно определение към подлога в изречението (и съответно определената им форма се образува с кратък член), могат да бъдат заместени от винителна (обектна) форма на лично местоимение, напр.: 

• Ученикът преписва урока. _ Той го преписва.
• Младежът е хубав. _ Той е хубав. 
• Ученикът е доволен от учителя. _ Той е доволен от него.
• Това е учителят ни по български език. _ Това е той. 
• Оплаках се на учителя. _ Оплаках се на него.

Полезни с оглед на правилното образуване на определената (членуваната) форма на съществителните имена от м. род могат да бъдат и следните практически съвети:

а) когато пред същ. име от м. род или пред съгласуваното с него определение (прилагателно име, числително или местоимение) има предлог, то не може да бъде подлог в изречението и следователно може да се членува само с кратък член, напр. 

• Крадецът е влязъл през прозореца;

б) когато членуваното същ. име (или именно съчетание) от м. род се свързва със спомагателния глагол съм/бъда (преди или след него), то се пише с пълен член, тъй като в тази позиция може да бъде само подлог или част от съставно именно сказуемо, напр. 

• Ученикът е научил уроците си;
• Това е ученикът, за когото говорим;
• Урокът е лесен;
• Това е най-лесният урок;

в) когато членуваното същ. име (или именно съчетание) от м. род се свързва в изречението с възвратна или с причастнострадателна глаголна форма и няма пред себе си предлог, то е подлог и може да има само пълен член, напр.: 

• Ученикът се радваше на успеха си;
• Успехът беше постигнат от ученика с много труд.

2.1.2. Правописният вариант -я, -ят представя определителния член в позиция след исторически мека съгласна, чиято мекост пред определителния член се възстановява, както и след /й/. Този вариант на определителния член се среща в следните случаи:

2.1.2.1. При съществителните имена ден, зет, кон, крал, лакът, нокът, огън, път, сън, цар, напр. ден|я /ден'ъ/, ден|ят /ден'ът/.

2.1.2.2. При всички съществителни имена с деятелна наставка –тел и при съществителните имена за лица (или животни) с деятелна семантика и с наставка (или завършек) -ар (-яр), напр.: говорителя(т), двигателя(т), съединителя(т), учителя(т), главатаря(т), коняря(т), пивоваря(т), пилчаря(т), хусаря(т) и под. При думи от чужд или от славянски произход, чийто завършек само формално съвпада с наставките –ар или –тел, правоговорно и правописно правилна е употребата на твърд вариант на определителния член, напр.: 

• авоар - авоара, авоарът;
• буквар - буквара, букварът;
• котел - котела, котелът;
• пазар - пазара, пазарът;
• хотел - хотела, хотелът.

Забел.: Малко са случаите, по отношение на които официалните справочници проявяват известна непоследователност в препоръките си, като напр. праматарят (според ПР'95) и праматарът (според ПГР); сердарят, но кърсердарът (в ПР'95); карбонарът, но хусарят (в ПГР). Тези и други подобни на тях имена (напр. наскоро навлязлото в речта клош|ар) трябва да се подчинят на общото правило за членуване на деятелните имена за лица (и животни) с наставка -ар.

2.1.2.3. При съществителните имена, завършващи на -й, и при всички прилагателни имена или думи и форми, които се употребяват като прилагателни имена: 

• бой - боя(т),
• край - края(т),
• лентяй - лентяя(т),
• сценарий - сценария(т),
• стар - стария(т),
• добър - добрия(т),
• истински - истинския(т),
• втори - втория(т),
• мой - моя(т),
• негов - неговия(т).

2.2. Определителният член –та се прибавя направо, без промени в нея, към основната форма на съществителните имена от ж. род, при което в много случаи се получават двойни съгласни (вж. също удвояване на съгласните), напр.: кн|ига - кн|игата, дл|ан - длант|а, пр|олет - пролетт|а, мл|адост - младостт|а, св|ещ - свещт|а, х|иляда - х|илядата и под.

Забел.: Широко разпространена правоговорна грешка представлява изговорът /ъ/ на ударената гласна /а/ от членната форма -т|а при съществителните имена от ж. род, чиято основна форма завършва на съгласна. Неправилно е думи като гордостт|а, есент|а, пролетт|а, солт|а, честт|а и под. да се произнасят с крайна гласна /ъ/, напр. /гордостт|ъ, есент|ъ, пролетт|ъ, солт|ъ, честт|ъ/ вм. /гордостт|а, есент|а, пролетт|а, солт|а, честт|а/, и т.н.

2.3. В съответствие с правилото, формулираното _ в [1.2], числителните имена два, дв|еста, тр|иста и хил|яда получават определителен член -та: дв|ата, дв|естата, тр|истата, хил|ядата, макар че са твърде широко разпространени и формите ^*двестат|е, ^*тристат|е (по образеца на стот|е, четиристотинт|е и т.н.).

2.4. Една от особеностите на членуването в българския език е свързана с обстоятелството, че при определени условия с едно и също съществително име в единствено число може да бъдат означени повече от един предмет или лице, напр.: 

• На масата бяха оставени черна и синя химикалка.
• Хубавата и грозната жена излязоха заедно. 

И в двата примера съгласуваните еднородни определения по силата на собственото си значение изразяват достатъчно ясно и категорично идеята за множественост на определяния обект, поради което става излишна (но не невъзможна) употребата на съществителното име във форма за мн. число. Съотнасянето на прилагателните имена с различни обекти, макар и означени с едно и също име в ед. число, налага и тяхното автономно членуване, изразяващо определеността на всеки от обектите поотделно и независимо от другия (другите). Когато съгласуваните определения се отнасят към един и същ обект (обекти), тогава е достатъчно да се членува само едното (първото) от тях. Срв.: 

• На добрия и лошия ученик трябва да се обръща еднакво внимание.
• На добрия и прилежен ученик трябва да се помага. 

Вж. също еднородни части [1.3].

2.5. Съществува тенденция за отказ от употреба на членуваната форма при някои сложни названия (главно с характер на собствени имена), което обаче е в противоречие с духа на българския език и трябва да се избягва. Правилно е да се казва Работя в Българското национално радио, а не ...в Българско национално радио (както се среща в речта на мнозина). Не се членуват редните числителни имена в състава на такива названия, както е например в случаи като Вложих парите си в Първа частна банка (но: Участвувал е в Първата световна война). По-трудно е да се дефинира разликата и да се формулира препоръка за правилната форма от гледна точка на членуването при изрази от типа на Книгата е издадена от издателство "Наука и изкуство" и Той е студент в Софийския университет "Св. Климент Охридски".