Я я

Я я Я я - последната (трийсета) буква в българската азбука, именувана 'я' (за названията на буквите и употребата им като съществителни имена от ср. род вж. буква). С буква я в българското писмо се бележат: а) двуфонемните съчетания /йа/ или /йъ/ в началото на думата или след гласен звук, напр.: ято /йато/, Мая /майа/, бия /бийъ/, сто|я /стой|ъ/; б) гласните /а/ или /ъ/ след мека съгласна, напр.: дял /д'ал/, доб|авям /добав'ам/, благодар|я /благодар'|ъ/, ден|ят /ден'ът/ и под.

Забел.: С буква я се означава двуфонемното съчетание /йъ/ или фонемата /ъ/ след мека съгласна в окончанията за 1 л. ед. ч. и 3 л. мн. ч. в сег. вр. на глаголите от I и II спрежение, напр.: бдя, бдят /бд'ъ, бд'ът/; б|ия, б|ият /бий|ъ, бий|ът/; дел|я, дел|ят /дел'|ъ, дел'|ът/, и в определената, членуваната форма на съществителните (или съгласуваните с тях прилагателни) имена от м. род в ед. число, чиято основна форма завършва на /й/ или на исторически мека съгласна, напр. 

• гер|ой - гер|оя, гер|оят /геройъ, геройът/; 
• уч|ител - уч|ителя, уч|ителят /учител'ъ, учител'ът/;
• ден - ден|я, ден|ят /ден'|ъ, ден'|ът/.

Изговор /йа, 'а/ вместо /йъ, 'ъ/ в думи като сто|я, благодар|я, ден|я, ден|ят е често срещана, но твърде нежелана и досадна правоговорна грешка.