Ударение
Ударение се нарича отделянето, открояването на една от сричките в състава на думата в сравнение с останалите чрез различни фонетични средства (сила, интензивност и продължителност на гласа или височина на тона). Това ударение се нарича словно. От правоговорна гледна точка е задължително да се знае и да се спазва в речевата практика следното:
1. Българското словно ударение е свободно - то не е принципно ограничено по място, не е свързано по правило с определена по ред сричка в думата (първа, втора, последна и т. н.), а може да пада върху която и да е от тях, напр.: вод|а, б|аба, з|аговор, пр|еговорен, прегов|орих, учен|ик, уч|ител, |ученост, ученостт|а, уч|ителствам и уч|ителствувам и т. н. Във всеки отделен случай обаче (във всяка конкретна дума или словоформа) мястото на ударението е строго определено и произволното му преместване представлява нарушение на нормата и е правоговорна грешка. Изключение правят акцентните дублети като м|асло и масл|о, м|олив и мол|ив, раб|отя и р|аботя, х|одих и ход|их, и под. Свободният характер на българското ударение е в основата на някои правоговорни грешки, които може да бъдат обобщени по следния начин:
1.1. С погрешно преместване на ударението се изговарят някои думи от чужд произход (главно нарицателни съществителни имена и собствени лични и фамилни имена), в които по правило мястото на ударението се запазва върху ударената сричка в езика източник:
1.1.1. Най-ярък и досаден пример от този вид е съществителното бюр|о (заемка от френски език), чието произношение с ударение върху първата сричка е белег за езикова немара и ниска речева култура. Подобен характер има също изговорът код|екс вм. к|одекс, п|алто вм. палт|о, |адрес вм. адр|ес, |албум вм. алб|ум, В|иктор |Юго вм. Викт|ор Юг|о, Шанд|ор Петь|офи вм. Ш|андор П|етьофи и други.
1.1.2. Досадна грешка - проява на речева немара и белег за слаба езикова грамотност, е и широко разпространеният изговор на съществителното структ|ура и на производното прилагателно структ|урен с ударение върху кореновата сричка - *стр|уктура, *стр|уктурен. Любопитна подробност е обстоятелството, че с това си произношение те съществуват в средата на голям брой думи от същия вид, като апарат|ура, диктат|ура, квадрат|ура, култ|ура, режис|ура и т.н., при които дори няма условия за подобен погрешен изговор. Същото преместване на ударението и редукция на неударената гласна /у/ са в основата на смешната и малко тъжна грешка в следния пример (от вестник, който излиза с претенцията да бъде помощник на учениците от 5. до 8. клас в подготовката им по български език): Това са малки неповторими скулптори, сътворени от... вулканична лава. Трябвало е да се напише скулптури - форма за мн. число от скулпт|ура, но поради това, че формите за мн. ч. от ск|улптор и от ск|улптура (неправилния изговорен вариант на скулпт|ура) се изравняват по звучене, се създават условия и за тяхното писмено объркване.
1.1.3. Сравнително често обаче българската речева практика налага като правоговорна норма някои отклонения от мястото на ударението в езика източник. Така например правилната по произход акцентна форма л|атекс (от лат. latex 'сок') едва ли вече ще може да се пребори с широко разпространилото се и утвърдено произношение лат|екс; препоръчваното доскоро в речниците произношение к|атарзис 'душевно пречистване' вече отстъпва място на изговор кат|арзис (вж. РБЕ, т. 7); думи като менз|ура, цез|ура и ценз|ура (аналогични на структ|ура и скулпт|ура!) доста отдавна са се утвърдили с "отклонената" си акцентна форма м|ензура, ц|езура, ц|ензура.
1.2. С неправилно ударение - въпреки безбройните напомняния и обяснения! - се произнасят и някои домашни думи или заемки от руски език, като напр. *н|аука и *н|аучен вм. на|ука и на|учен, *училищ|а вм. уч|илища, *д|оклад вм. докл|ад.
Забел.: За някои особености, свързани с мястото на ударението при прилагателните имена, образувани с наставки -ив/-чив, вж. там.
2. Освен че е свободно, българското ударение може да бъде или подвижно, или неподвижно, което означава, че при образуването на различните форми на една и съща дума то може (в едни случаи) да запазва мястото си върху същата сричка или (в други случаи) да се мести върху друга сричка, напр.: м|айка, м|айката, м|айки, м|айките, но с|ин, син|а, син|ът, синов|е, синов|ете. Тази особеност на ударението има отношение към следните правоговорни проблеми:
2.1. На първо място като правоговорен проблем е възможността при някои от глаголите да съществуват акцентни дублетни форми за мин. св. време. Съвременната книжовноезикова правоговорна норма допуска (с определени уговорки и ограничения) изговор п|исах и пис|ах, гов|орих и говор|их, гл|едах и глед|ах, |имах и им|ах, н|ямах и нем|ах. Обща тенденция е ударението в тези случаи да не се мести, поради което формите с крайно ударение като правило не се препоръчват, особено като се има предвид, че при определени условия подобно преместване на ударението представлява нарушение на правоговорната норма:
2.1.1. Груба правоговорна грешка, ярко просторечен изговор (главно под диалектно влияние) е преместването на ударението към края във формите за мин. св. време на глаголи от свършен вид, образувани с представка, която добавя сричка, като напр. *проговор|их вм. прогов|орих, *разглед|ах вм. разгл|едах, *напис|ах вм. нап|исах, и под.
Забел.: 1. Това правило не действа с пълна сила по отношение на глаголите, образувани с представките в- или с- (които не добавят сричка към основния глагол), напр.: вп|иша - вп|исах и впис|ах; ср|итам - ср|итах и срит|ах, но и при тях вторите форми не се препоръчват.
2. Теоретически допустимо е (но не е препоръчително!) крайното ударение във формите за мин. св. време при вторичните несвършени глаголи (глаголи от несв. вид, образувани с наставки от представъчни глаголи от св. вид), напр.: разгл|еждах и разглежд|ах (от глагол разгл|еждам, вторичен несвършен от разгл|едам), преп|исвах и преписв|ах (от глагол преп|исвам, вторичен несвършен от преп|иша).
2.1.2. Напълно недопустим е изговорът с крайно ударение на формите за мин. св. време от двувидовите глаголи от чужд произход, образувани с наставка –(из)ирам, както и от глаголите, завършващи на -асам, -ясам, -исам, -осам, -дисам, като напр.: *бомбардир|ах (вм. бомбард|ирах), *деградир|ах (вм. деград|ирах), *мобилизир|ах (вм. мобилиз|ирах), *нервир|ах (вм. нерв|ирах), *слънчас|ах (вм. слънч|асах), *ръждяс|ах (вм. ръжд|ясах), *здравис|ах (вм. здрав|исах), и под. Това забранително правило не важи със същата сила по отношение на съответните вторични несвършени глаголи, като напр. ръжд|ясвах (и ръждясв|ах), здрав|исвах (и здрависв|ах) и под., при които формите с ударение върху последната сричка са допустими, но категорично не се препоръчват.
2.2. Недопустимо е да се отмята ударението върху първата сричка при повелителните глаголни форми на -|и, -|ете, с което се нарушава правилото, че те се изговарят с крайно ударение. Груба правоговорна грешка е произношението *|иди, *д|ойди, *к|ажи, *р|ечи, *с|едни, *к|упи, *д|онеси, *н|апиши, *з|арежи и под. (вм. ид|и, дойд|и, напиш|и и т. н.).
2.3. Грешка е да се премества ударението върху наставката при глаголи като д|ействувам, ком|андувам и под. Повече във връзка с наставка -увам вж. там.
3. Някои думи (и форми) в българския език имат две ударения едновременно, които могат да притежават следните характеристики:
3.1. Двете ударения в някои думи и форми са равностойни по интензивност - напр. в сложни думи от типа на кандид|ат-студ|ент, мин|истър-председ|ател, пр|енос-пр|евоз, г|оре-д|олу, както и във формите за сравнителна и превъзходна степен на прилагателните и наречията (п|о-|умен, н|ай-|умен, п|о-добре, н|ай-добре). Тези думи и форми се пишат полуслято.
3.2. В други случаи двете ударения в думата са неравностойни по интензивност, при което второстепенното ударение може да бъде два вида:
3.2.1. Второстепенно ударение с колеблива интензивност, което при определени условия може да се усилва до степен на главно, напр. в съществителните имена, образувани с представка пра- (пр|ад|ядо), в прилагателните имена с представка въз- (в|ъзб|ял), както и в сложни думи като б|утникол|иба, стърч|иоп|ашка, разв|ейпр|ах; аг|итп|ункт, ф|изкулт|ура; пол|уграм|отен и под.;
3.2.2. Устойчиво второстепенно ударение, като напр. в |автог|ара, бл|едос|ин, т|ъмнос|ив, |осемст|отин, д|есетпроц|ентов, самол|етонос|ач, и под.
Забел.!!: В този речник разликата между главно и второстепенно ударение не е отбелязана.
