Асимилация (от лат. assimilatio 'уподобяване') се нарича сближаването (уподобяването) или изравняването на един говорен звук с друг в артикулационно (учленително, изговорно) и акустично (слухово) отношение. Нормативно явление в българския книжовен език е изравняването по звучност на предходен шумов съгласен звук със следващия го шумов съгласен звук (в българския език втората от две съседни шумови съгласни определя характера - по звучност/беззвучност - и на предходната: ако втората е звучна, предходната също се изговаря като звучна, и обратно - ако втората е беззвучна, съгласната пред нея не може да бъде звучна), резултат от което е изговорът на групи от две беззвучни или две звучни шумови съгласни, напр.: обсипвам - произнася се /опсипвам/; надписвам - произнася се /натписвам/; изследвам - произнася се /исследвам/; врабец, врабче - произнася се /врабец, но врапче/; лъжец, лъжкиня - произнася се /лъжец, но лъшкиня/; смазвам, смазка - произнася се смазвам, но смаска/; сват, сватба - произнася се /сват, но свадба/; съграждам, сграда - произнася се /съграждам, но зграда/; думата отбор се изговаря /одбор/, а изток - /исток/; в отговор /т/ става /д/ под влияние на следващата звучна съгласна /г/, а в подпис /д/ става /т/ под влияние на следващата беззвучна съгласна /п/. Изключение прави звучната шумова съгласна /в/: беззвучните съгласни пред нея не се озвучават, но самата тя пред беззвучна съгласна се обеззвучава, напр.: твой /твой/ - всеки /фсеки/.
Забел.: 1. По силата на морфологичния принцип на българския правопис промененият поради асимилация, уподобяване изговор на съгласните звукове не се отразява в писмото. Пише се напр. изток, подпис, градски, сграда, свой, а не исток, потпис, гратски, зграда, сфой и под. Еднаквите, повтарящите се съставки на сродни думи се пишат по един и същи начин, въпреки че може да се изговарят различно в зависимост от конкретните фонетични условия. Това означава, че в думата град и производните от нея морфемата град- се пише винаги с д, макар че крайната съгласна се изговаря ту /д/, ту /т/, напр.: град /грат/, градски /гратски/, градче /гратче/, град|я /град'|ъ/, градеж /градеж/, градина /градина/ и пр. По един и същ начин се изписват и представките из-, раз-, с-, над-, под-, от-, независимо от реалното им звучене в различните думи. Пренебрегването на това правило води до голям брой правописни грешки - когато се пише например испит вм. изпит, расказ вм. разказ, зграда вм. сграда и под.
Само при някои думи резултатите от асимилационните процеси са се превърнали в правописна норма. Такива са напр. гозба (от стара форма гостьба), здрав (от стара форма съдравъ), цъфтя (срв. с цвят).
2. Пред сонорните съгласни /л, м, н, р/ и пред съгласна /в/ озвучаването на беззвучните съгласни не е нормативно явление, но под диалектно влияние съгласната /т/ от представка от- понякога се изговаря /д/ в думи като отлагам /одлагам/, отменям /одменям/, отново /одново/, отричам /одричам/, отвръщам /одвръщам/. Такъв изговор трябва да се избягва.
3. Не е нормативно обеззвучаването на съгласната /в/ (представка в-) в думи като влизам, влюбен, вмъквам, внимавам и под. Изговор /флизам/, /флюбен/, /фмъквам/, /фнимавам/ и т.н. представлява груба (и за съжаление твърде честа) правоговорна грешка, която трябва да се избягва.