Удвояването на предлозите в и с е не само правописен, но и -преди това! - правоговорен въпрос. Тези предлози имат варианти в езика, които се употребяват в устната и в писмената реч при определени условия: изговаря се и се пише във, със пред думи, които започват съответно с /в, ф/ или /с, з/, или когато логическото ударение пада върху предлога, напр.:
- Живея във Варна.
- Работя във фабрика.
- Говорих със сина си.
- Говорят със злоба.
- Книгата е във, а не под чантата.
- Много е важно дали нещо се върши със или без желание.
- * Със или без корона да е лъвът в българския герб, беше дилемата. (Из печата)
Забел.: 1. Втората част от това правило обикновено се забравя или се пренебрегва, или изобщо не се забелязва, поради което тези два предлога твърде често в писмена реч се представят без удвояване и тогава, когато върху тях пада логическото ударение и при изговор съвсем естествено и неизбежно се удвояват. Пише се напр. така, както изобщо не би могло да се произнесе: Броилката трябва да бъде <...> и текст, съдържащ знаците на друг свят, с или без логическа връзка между тях. (Из печата) Конфликти в половия живот в и извън брака. (Заглавие на книга) Неоправдана и неправилна е утвърдилата се в практиката употреба на единичната, неудвоена форма в (вместо във) при библиографско описание (за посочване на изданието, в което дадено съчинение е отпечатано), напр.: Пашов, П. За употребата на някои местоименни форми. - В: Проблеми на българската книжовна реч, С., 1974, с. 103-117.
2. В поетически текстове удвояване на предлога се допуска по метрически съображения дори и при отсъствие на горните условия, напр.: Сърцето ми изпълнено е цяло / със тебе и със твоите мечти! (В. Петров). * Забързани, възторжени и живи, / засмени, неизмислени, красиви, ний влизаме във класната си стая... (П. Дубарова)