Буква

Буквата е условен писмен знак, елемент на азбуката като средство за графично представяне на звуковете на човешката реч.

Забел.: 1. За названия на буквите обикновено се използват означаваните от тях основни (азбучни) звукове:

1.1. С нейотуваните гласни /а, ъ, о, у, е, и/ се именуват съответните букви а, ъ, о, у, е, и;

1.2. С йотуваните гласни /а/ и /у/ (/йа, йу/) се именуват буквите я, ю;

1.3. Буквите, означаващи съгласни звукове, се назовават с помощта на съответния звук в съчетание с гласна /ъ/ или /е/ - /бъ, въ, гъ, дъ/ и т. н. или /бе, ве, ге, де/ и т. н. Напр.: - А нещо друго... така... номера на колата, не запомнихте ли? <...> - Ами А Въ Съ беше, "аз вече софиянец", дето им викат. (Д. Пеев) Главно вторият вариант се използва при четене, изговор на буквените съкращения, напр.: БНБ /бе-не-бе/, БДЖ /бе-де-же/, но и РБЕ /ръ-бъ-е/ - Речник на българския език; както и в изрази от типа на VII "б" /седми бе или седми бъ/ клас;

1.4. За именуване на буквите ъ, ь се използват старите названия, съответно 'ер-голям' (наред с 'ъ') и 'ер-малък';

1.5. За буквата |и се използват названията 'и с кратка', 'кратко и', 'и кратко' или /йъ/.

2. Според звуковата си стойност (значение) буквите са еднозначни (еднозвучни) и многозначни (многозвучни). Еднозначни са буквите ъ, у, о, е, и, й. Звуковите стойности (значения) на буквите се делят на основни и допълнителни (вж. там).

3. Названията на буквите (с изключение на 'ер-голям', 'ер-малък', 'и с кратка') се употребяват като съществителни имена от среден род и се членуват с член -то (свързан чрез съединителна чертица), напр.: а-то /|ато/, б-то /б|ъто/ или /б|ето/, в-то /в|ъто/ или /в|ето/ и т.н.