Й й

Й й Й й - десетата буква от българската азбука, именувана 'и с кратка', 'и кратко', 'кратко и' или /йъ/ (за названията на буквите и употребата им като съществителни имена от ср. род вж. буква). Означава звука /й/ в позиция след гласна и пред гласен звук /о/ (в началото на думата или след гласна), напр. бой, вой, вейка, дий, май, буйствам, йод, койот.

Забел.: 1. Подлежи на уточняване правилото, че пред гласна /о/ се пише й само в началото на думата и след друга гласна, напр. Йонко, Бойо, а не се допуска писане на йо след съгласна, напр. Боньо, а не *Бонйо. Допустимо е обаче да се пише йо след съгласна на морфемната граница, главно в сложни думи като Попйорданов, метилйодид;

2. Като правило никоя форма за мн. число при съществителните имена и местоименията не завършва на й, но поради редукция неударената гласна /и/ (във функцията |и на окончание за мн. число) преминава в /й/, което е в основата на една доста честа (и груба в контекста на стилистично неутрална писмена реч) правописна грешка в случаи като: Геройте са уморени. Това са мойте учебници. Вж. също при редукция [7.1].

Европейски контекст и финансова подкрепа

Image
Image
Image