Е е

Е е Е е - шестата буква от българската азбука, именувана 'е' (за названията на буквите и употребата им като съществителни имена от ср. род вж. буква). С буквата е в българското писмо се бележи звукът, фонемата /е/, напр. б|ебе, дет|е, пет|ел, р|еформа, чет|е. В неударена позиция звукът /е/ леко се редуцира, но изговор на гласната /е/ в неударена сричка като /и/ (напр. /дит|е, пит|ел, риф|орма/ вм. /дет|е, пет|ел, реф|орма/) е груб диалектизъм (вж. също редукция [7]). За някои правоговорни и правописни особености, свързани с непостоянната гласна /е/, вж. непостоянни гласни; вмятане; редуване; двойни (удвоени) съгласни[2].