Ъ ъ

Ъ ъ Ъ ъ - двайсет и седмата буква от българската азбука, именувана 'ъ' или 'ер-голям' (за названията на буквите и употребата им като съществителни имена от ср. род вж. буква). Означава фонемата /ъ/.

Забел.: 1. Фонемата /ъ/ се означава също с буквите а и я (вж. там), което е важен правоговорен проблем и трябва да се има предвид при четене, напр.: пише се чет|а, но трябва да се изговаря /чет|ъ/; пише се благодар|я, но трябва да се изговаря /благодар'|ъ/.

2. Гласната /ъ/ в състава на групите /ър/_/ръ/, /ъл/_/лъ/ се нарича подвижно ъ (вж. там).

3. За някои правоговорни и правописни особености, свързани с непостоянната гласна /ъ/, вж. непостоянни гласни; вмятане; редуване.