Ю ю

Ю ю Ю ю - двайсет и деветата буква от българската азбука, именувана 'ю' (за названията на буквите и употребата им като съществителни имена от ср. род вж. буква). С буква ю в българското писмо се бележат: а) двуфонемното съчетание /йу/ в началото на думата или след гласен звук, напр.: юни /йуни/, приют /прийут/; б) гласна /у/ след мека съгласна, напр.: лют /л'ут/, тюл /т'ул/, тютюн /т'ут'ун/, дюля /д'ул'а/.