ь

ь ь - двайсет и осмата буква от българската азбука, именувана 'ер-малък' (за названията на буквите вж. буква). Няма собствена звукова стойност, означава мекост на съгласен звук пред гласна /о/, напр.: Ганьо, гьол, монтьор, синьо, шофьор. Не се употребява в началото на думите и затова няма вариант на главна буква. За отношението на този знак към сричкоразделянето и пренасянето на думите вж. пренасяне [3].