Непостоянни гласни

Непостоянните гласни /ъ/ и /е/ са резултат на фонетична закономерност, в съответствие с която в българския език не са възможни съчетания от шумова и сонорна съгласна в края на думата или групи от шумова + сонорна + шумова съгласна в средисловие.

Вмъкването и изпадането на гласни /ъ, е/ е широко разпространено явление в българския език, напр. в думи като добър, блясък, осем, песен, расъл, влязъл, театър, литър, реализъм, ентусиазъм, брашънце, масълце и под.

За някои правоговорни и правописни особености, свързани с непостоянните гласни /ъ, е/, вж. вмятане, редуване; двойни (удвоени) съгласни[2].

Европейски контекст и финансова подкрепа

Image
Image
Image