Щ щ Щ щ - двайсет и шестата буква от българската азбука, именувана 'щъ' (за названията на буквите и употребата им като съществителни имена от ср. род вж. буква). Означава двуфонемното съчетание /шт, шт'/, напр.: к|ъща /к|ъшта/, нощ /ношт/, пещт|а /пештт|а/, врещ|я /врешт'|ъ/.