Вмятане (и изпадане) на гласните /ъ, е/
Вмятането (и изпадането) на гласните /ъ, е/ е следствие на фонетична закономерност, в съответствие с която в българския език не са възможни съчетания от шумова и сонорна съгласна в края на думата или групи от шумова + сонорна + шумова съгласна в средисловие:
1. Когато в думи от домашен произход вследствие на изпадането на старата краесловна ерова гласна се образуват трудно произносими групи от шумова и сонорна съгласна, тази произносителна трудност се преодолява чрез вмятане на гласна /ъ/ или /е/, които при съответната промяна на условията отново изпадат, напр.: доб|ър (от стб. добръ) - но добр|ия(т), добр|а, добр|о, добр|и; в|опъл, в|опълът, но в|опли; в|ятър, в|ятърът, но ветров|е; к|осъм - к|осми; м|исъл - м|исли; |огън, |огъня(т), но огнь|ове; п|есен - п|есни; т|есен - т|есни, и под.
Забел.: Вметната гласна /ъ/ само в основната си форма имат: а) прилагателни имена, образувани с наставките -ъл и -ър, като бегъл, кръгъл, светъл, топъл, едър, храбър, щедър и под., както и прилагателни имена и местоимения, образувани с наставка -ъв, като еднакъв, мъртъв, инакъв, напр.: светъл, но светлия(т), светла, светло, светли; еднакъв, но еднаквия(т), еднаква, еднакво, еднакви; б) миналите свършени деятелни причастия от една група глаголи от I спрежение, като влязъл, влякъл, внесъл, донесъл, пасъл, пекъл, рекъл, напр. текъл, но текла, текло, текли.
И в двата случая изпадането на гласната в другите форми (освен основната) може да бъде начин за проверка и за избягване на правописни грешки от типа на *щедар, *мъртав, *рекал (вм. щедър, мъртъв, рекъл), каквито понякога се допускат поради редукцията на неударената гласна или от престараване и по аналогия с думи като мургав, казал и под. Срв.: к|азал - к|азала, но р|екъл - р|екла. Изпадането на гласната в другите форми показва, че в основната форма тя е вметнато /ъ/, а не /а/.
2. По същия начин тази произносителна трудност се преодолява и тогава, когато съчетание от шумова и сонорна съгласна е налице в краесловието на заети чужди думи, напр. театър (от рус театр, фр. theatre), но театри; метър, но метри; бинокъл, но бинокли; идеализъм, комунизъм, социализъм (но идеал|измът) и т.н.
Отстъпление от общата закономерност е запазването на вметнатата гласна /ъ/ в членуваните форми театърът, метърът, бинокълът и пр., което обаче не важи(!) за съществителните с наставка -изъм (или -азъм): при тях членувани форми като *идеализъма, идеализъмът - със запазена вметната гласна /ъ/, е груба правоговорна и правописна грешка.
Забел.: Не споделят същите особености съществителни имена като бак|ър, кат|ър, сат|ър, чад|ър, които са заети от турски език в този си вид и на българска почва няма вмятане, нито изпадане на гласната /ъ/.
3. При присъединяването на наставка -це към съществителни имена, които имат в основата си съчетание от шумова и сонорна съгласна, в новообразуваните умалителни имена от среден род възникват групи от съгласни (шумова + сонорна + шумова, напр. масл-о + -це = *маслце), чието произношение се улеснява чрез вмъкване на гласна /ъ/ след първата шумова съгласна, напр.: масло - масълце, брашно - брашънце, влакно - влакънце, писмо - писъмце, ребро - ребърце, стъкло - стъкълце. Осъзнаването на вметнатия характер на гласната /ъ/ - чрез сравнение с други думи от словообразувателното гнездо - е начин за избягване на погрешно писане в тази позиция на а вместо ъ, напр. *масалце вм. масълце.
Забел.: 1. За вмятането и изпадането на гласните /ъ, е/ вж. също редуване; двойни (удвоени) съгласни [2];
2. За вмятането на звук /й/ вж. йотация;
3. Съществуват някои единични, но с доста честа употреба случаи на вмятане или изпадане на гласни звукове, което е в противоречие с книжовната норма и обикновено е проява на езикова неграмотност, на ниска речева култура. Такива са напр. формите *переспект|ива вм. перспект|ива, *пуберит|ет вм. пуберт|ет. Почти също толкова нежелателен е и изговорът на някои думи с немотивирано изпадане на гласни, като напр. *инциат|ива вм. инициат|ива, *оргин|ал, -ен вм. оригин|ал, -ен.
