Главни букви

Главни се наричат буквите, отличаващи се с по-голям размер (а често и по форма) от останалите - обикновени, или малки - букви в текста (в писмения ред), напр.: 

• Учителят каза на Иван: "Иване, да прочетеш романа "Под игото" от Вазов!"

Обусловеността на употребата на главни букви в текста бива три вида:

• а) синтактична - в зависимост от мястото на думата в изречението и по отношение на употребените препинателни знаци;
• б) морфологична - във връзка с разликата между съществителните нарицателни и съществителните собствени имена и графичното им разграничаване;
• в) стилистична - за израз на положително отношение (традиционно закрепено или конкретно-индивидуално мотивирано). Употребата на главна буква се подчинява на следните конкретни правила:

1. Главна буква се пише в началото на всеки текст или на всяко отделно изречение, започващо след точка или друг препинателен знак (въпросителна, удивителна, многоточие), с който се отбелязва край на предходно изречение. Напр.: 

• - Това са глупости. Не разбираш ли? Ти просто си въобразяваш... Няма за какво да ми благодариш! Аз исках да ти помогна, но... вече е късно. (по Д. Цончев)

Забел.: 1.1. Текстът след обръщението в писма, молби, заявления и под., когато е на нов ред, започва с главна буква и тогава, когато пред него има запетая, а не краен препинателен знак. Напр.:

• Мили родители,
  Получих писмото ви преди няколко дена, но не можах да ви отговоря веднага, защото...
• Уважаема госпожо Директор,
  Моля да ми бъде разрешено в продължение на един месец да не участвам в занятията по физкултура поради...

1.2. Не се пише с начална главна буква текстът след обръщение в писма и под., когато той продължава на същия ред след запетаята, напр: 

• Скъпи приятелю, не ми се сърди за това, че толкова дълго време не съм ти писал, но...

1.3. С главна буква започват оградените в скоби вметнати изрази с характер на самостоятелни изречения, не свързани синтактично с основния текст - авторови ремарки в драматически и други художествени произведения, бележки за източника на дадена информация и под. Изключение правят ремарките непосредствено след името на действащото лице в драматическо произведение. Срв.:

• В=л=а=д=и=к=о=в (скоква от мястото си). Подлец! (Откачва от стената револвера.) 
• М=а=к=е=д=о=н=с=к=и (към Христович). Благодарим! Стискай ръката сега! (Ръкува се с Христовича.) (Ив. Вазов)

1.4. Когато препинателният знак (въпросителна или удивителна) се отнася до отделна дума или израз в състава на изречението, обикн. вметната дума или израз, частта от изречението след него продължава с малка буква, напр.: 

• Веднага след тази операция бай Ганю разгърна пакета с жълтата книга, извади - какво мислите? - цяла дузина кърпи и започна да ги раздава на присъствующите. (Ал. Константинов) 
• Във въздуха се носеше неспирен, упиващ ек, като че някой викаше през всичкото време о-о-о!, а двете кани продължаваха да летят и да пищят... (Ем. Станев) 
• Сърдечен, мил и добър. Силен и решителен, и даже груб - защо не? - мъж трябваше да бъде той, а не хлапак. (Д. Цончев)

1.5. Когато многоточието отбелязва пауза вътре в изречението, частта след него не се пише с главна буква: - Тръгвам, та ако ще... не знам какво да стане! - клатеше онзи глава. (Д. Дончев)

1.6. За употребата на главни букви в текст с пряка реч и цитати вж. там.

2. С начална главна буква се пишат подзаглавията на литературни произведения и други съчинения (понякога оградени в скоби), както и кратките пояснителни текстове под заглавия или под изображения (снимка, картина, рисунка, схема и под.), с които се посочва видът и съдържанието им. Напр.:

Хъшовете - герои и мъченици

(Преразказ с елементи на разсъждение на I и II глава от повестта "Немили-недраги" на Иван Вазов)

Какво поражда тревогата на Алеко при срещата с Новия свят?

(Отговор на литературен въпрос)

ЧИЧОВЦИ

(Галерия от типове и нрави български в турско време)

Повест от Иван Вазов

Съществителни имена

Обобщение

Изречение

(Обобщителни упражнения)

3. С главна буква се пишат всички собствени имена. В много случаи в основата на правописния проблем стои тъкмо това - да се реши дали в конкретния случай дадена дума или словосъчетание са употребени като собствено име (и следователно се пишат с главна буква), или като нарицателно (и се пишат с малка буква). Сполучлив пример за разграничаване на двете намираме в "До Чикаго и назад", където авторът в началото пише за "нюйоркския централен парк" (без главна буква, както при всяко описателно название), но малко по-нататък същото съчетание е употребено като собствено име - "да се качим на трамвая и да идем в Централния парк".

С главна буква се пишат:

3.1. Имена на лица (лични имена, презимена, фамилни имена, прозвища и псевдоними), както и имената на богове и на герои от митологията, напр.: Андрей, Борис, Владимир, Андрей Борисов Владимиров, Вазов, Боримечката, Македонски, Рачко Пръдлето, Петко Мравката, Иванчо Йотата, Елин Пелин, Ран Босилек, Хитър Петър, Димитър Общи, Плиний Стари; Артемида, Бакхус, Богородица, Исус Христос, Буда, Аллах, Мохамед, Зевс, Перун, Тангра.

3.2. Имена на животни: Белчо, Сивушка, Шаро.

3.3. Нарицателни съществителни имена, употребявани като приложения към собствено име, се пишат с главна буква тогава, когато цялото - истинското собствено име заедно с приложението към него - се употребява и се възприема като собствено име, напр.: Баба Тонка, Бачо Киро, Дядо Иван (Русия), Чичо Стоян (авторски псевдоним), Хаджи Димитър, Отец Паисий, Патриарх Евтимий, Пипин Къси, Майка Тереза.

В контекста на темата за детската приказка характер на собствено име е придобило и се пише с начална главна буква съчетанието Братя Грим: Приказките на Братя Грим не ни потискат. (Здр. Петров) (За разлика напр. от братя Миладинови, братя Данчови и др., макар че и в този случай при определени условия употребата на главна буква не е изключена.) Когато приложението запазва характера си нанарицателно съществително име, то се пише с малка буква: баба Илийца, дядо Либен, кака Сийка, чичо Денчо, патриарх Максим.

Забел.: 3.3.1. В "Немили-недраги" Вазов пише баба Тонка с малка буква - в контекста на повестта нарицателното съществително име баба е обикновено приложение към собственото име. Едва по-късно цялото съчетание започва да се възприема като единно собствено име, което може да се пише с начална главна буква, напр.: 

• Макар и епизодично, в повествованието са включени Левски, Баба Тонка, Ботев.

По подобен начин съчетанието от същинското собствено име Ганьо и неизменно свързаното с него приложение бай - бай Ганьо - се превръща в собствено име (или прозвище) Бай Ганьо - вече име не на конкретното лице, на Алековия герой, а на обобщен образ на българина или на "прост, недодялан, хитър и недоверчив човек". Например: 

• Представях си демокрацията другояче. <...> Но един богат Бай Ганьо от нов тип ни управлява днес. (Д. Дамянов)

Сравнително по-лесно от езиковото съзнание се възприемат като собствени лични имена чуждите съчетания от приложение и лично име от типа на дон Кихот и дон Жуан. Употребени като собствено име на дадения герой извън контекста на литературната творба, откъснато от конкретната историческа обстановка или в качеството им на прозвище, за означаване на лице, притежаващо качествата, свойствата на известен от историята, митологията или литературата носител на това име, те се пишат с главна буква и в речниците се отбелязва, че Дон Кихот е изобщо "човек, който се отличава с качества, присъщи на дон Кихот, героя от романа на Сервантес", а Дон Жуан е всеки "мъж, който се стреми към любовни приключения". Вж. и _ 3.3.2.

3.3.2. Следващата стъпка в семантичното развитие на този вид собствени имена е преминаването им в нарицателни, които по правилата на българския правопис се пишат с малка буква, напр. юда, донжуан, донкихот, дулцинея, колумбовци, херкулесовци, шерлокхолмсовци и под., напр.: 

• Тия свенливи провинциални донжуани не смееха да открият своята самоличност. (Д. Димов) 
• Ние бяхме много разгневени на злите великани <...> за това, че омагьосват нашите дулцинеи и ни ги отнемат... (Ст. Стратиев) 
• Броните ни блестяха на слънцето, росинантите ни цвилеха и летяха по прашните пътища. (Ст. Стратиев) 
• Времената на шерлокхолмсовците отдавна са минали. (Д. Пеев) 
• Само из средата на такъв един народ може да излязат апостоли на непротивене на злото - п|о Христосовци от самия Христос, - които байганьовците на мисълта наричат донкихотовци. (П. П. Славейков) 
• Все още има потенциални пилати! (Ч. Айтматов, превод)

3.3.3. Не съществува правило, което да урежда избора между метафорична употреба на този вид собствени имена и съответните нарицателни съществителни. Срв. напр.: 

• "Херувимчета!" А после Нерони и Ксантипи. (Г. П. Стаматов)
• Тия хора предпочитаха да водят безличен светски живот, безразлични и немощни към съдбата на тая страна, която ти искаш да спасиш от разните кондаревци и сировци. (Ем. Станев)

3.4. Нарицателните съществителни имена за означаване на професии, длъжности, звания и титли (академик, директор, доктор, инженер, председател, професор и др.) се пишат с главна буква тогава, когато са употребени като приложения към собствени лични и фамилни имена извън свързан текст или самостоятелно (без собственото име) като обръщения в молби, заявления, изложения, доклади и под. Вж. приложения №№....

3.5. С главна буква се пишат нарицателни съществителни имена (и местоимения), употребени като собствени имена на обобщени образи, лица или олицетворени понятия и предмети в художествени произведения, като Бащата, Синът, Майката; Младият, Старият, Студентът; Волът, Конят, Кучето; Доброто, Живота, Злото, Неволята, Смъртта и под. Например: 

• И наистина Колоездачът и Чиновничката се появяват нейде встрани от екрана,... Старият и Младият изчезват в тъмнината. (В. Петров) 
• Откъм северната страна се показало такова едно нещо, което накарало Нищото да се запре още веднъж, а лебеницата да замълчи и да се приготви да слуша чуждите заповеди така също, както Нищото слуша неговите. (Л. Каравелов) 
• Сред гъмжилото на палубата бяха Той и Тя, красиви, загорели от слънцето и, естествено, влюбени. (Д. Кирков) 
• Стаява се бавно Денят / и гъсто и силно ухае на Лято. / Раздвижва щурец отмалялата Вечер, / а тя залюлява полята. (Д. Добрева)

(Последният пример дава известно основание да отбележим, че не бива и да се прекалява с този вид употреба на главните букви, което може да доведе до обезценяването им като похват!)

3.6. Псевдоними, прозвища и названия с форма на словосъчетания, в които втората част не е и не се схваща като собствено име сама по себе си, се пишат с главна буква само в началото, напр.: Поразяващата ръка, Зоркото око, Смелият бик, Самотен листец. При някои псевдоними и двете съставки поначало се създават или по-късно започват да се възприемат като собствени имена - лично и фамилно име - и се пишат всяко поотделно с главна буква, срв. напр.: Самотен листец, но Сирак Скитник.

3.7. Прозвища като горните могат да се съчетават с истински собствени имена (Пипи Дългото чорапче, Ричард Лъвското сърце). 3.8. Имена на герои от приказките и от художествената литература или на исторически личности, в които и двете части са загубили смисъла си на нарицателни имена, се пишат с две главни букви, напр.: Баба Марта, Баба Меца, Кумчо Вълчо, Зайо Байо.

3.9. Собствени лични и фамилни имена в мн. число се пишат с главна буква (освен в случаи като описания _ в [3.3.3]), напр.: Какво знаем за братя Миладинови? В класа има двама Димитровци и две Марии. Отивам у Еленини. Бях на гости у Петрови.

3.10. Числителните редни имена, когато са част от името на владетел, висше духовно лице и др., се пишат с главна буква, напр.: Иван Асен Втори, Петър Първи, цар Борис Трети, папа Йоан Павел Втори.

3.11. Нарицателните съществителни имена княз, хан, цар и под., употребени като приложения, се пишат с главна буква тогава, когато приложението е елемент, част от съставно название, което като цяло се използва в качеството на собствено име, напр.: ул. "Княз Борис I", ул. "Екзарх Йосиф", читалище "Братя Миладинови" и пр.

3.12. С начална главна буква се пишат имената на празници като Бъдни вечер, Великден, Заговезни, Ден на детето, Нова година, Света Троица, Свети Дух, Трети март.

Забел.: Прилагателното свет|и се пише с главна буква тогава, когато е част от имена на празници, църкви, манастири и др. (напр.: Свети Дух, Свето Богоявление (Йордановден), манастир "Свети Димитър", храм "Света Петка Българска", остров Света Елена) и с малка буква - когато се употребява като епитет на светците, на църквата и на църковните служби (свети Димитър, света Елена, света литургия и др.). Срв.: 

• Православната църква възпява света Богородица като пазителка на православното семейство. 
• Църквата "Света Богородица" във Варна е изградена през 1602 година.
• Йоан постъпил за монах в манастира "Свети Димитър".
• Иконографските изображения на свети Димитър и свети Георги са близки.

3.13. Имена на селища, местности, планини, реки, държави, континенти и под., както и имената на небесни тела от Слънчевата система и други обекти от Вселената се пишат с начална главна буква: България, Република България, Витоша, Европа, София, Искър, Дунав, Стубел, Леденика, Магурата; Вселена, Земя, Луна, Слънце, Галактика, Венера, Млечен път и под. Думите земя, луна, слънце, космос, вселена, галактика се употребяват и като нарицателни имена и тогава се пишат с малка буква. Срв.: Хората обработват земята с машини. На обяд слънцето грее силно. _ Планетата Земя прави една обиколка около Слънцето за около 365 денонощия.

3.14. Втората част в двусъставни географски имена, която сама по себе си е собствено име, се пише с главна буква и в рамките на цялото, напр.: Бели Искър, Велико Търново, Стара Загора, Горни Лозен.

3.15. Втората част в съставни географски имена и имена на местности, която сама по себе си е нарицателно име, се пише с малка буква и в рамките на цялото име, напр.: Стара планина, Ново село, Горна баня, Горски извор, Балкански полуостров, Черно море, Велики океан.

Забел.: Втори и трети съставни части на чужди собствени географски и др. имена (когато не се превеждат) се пишат с главна буква, както са в чуждия език, независимо от значението им, напр.: Буенос Айрес (от Buenos Aires), Лонг Айлънд (Long Island), Рио Гранде (от Rio Grande), Солт Лейк Сити (Salt Lake City), Царское Сел|о и под. Срв. обаче: Скалистите планини (преводно, побългарено название на Rocky Mountains), Йостеррайхише рундфунк гезелшафт (описателно название, при което характерът му на собствено име и в чуждия език се маркира само от началната главна буква). Вж. също чужди собствени имена [18.5].

3.16. Съществителните имена изток, запад, север, юг се пишат с малка буква, когато са нарицателни - с общо значение за посока или място (Черно море е на изток от България. Витоша е на юг от София. Отправихме се на запад), и с главна буква - когато са употребени като собствени имена за означаване на части от света, на страни и народи, напр.: 

• В Американската история се говори за война между Севера и Юга. 
• Между Запада и Изтока съществуват сериозни различия и противоречия.

Забел.: 3.16.1. При съчетанията Близък изток, Далечен изток и под. с главна буква се пише първата съставна част.

3.16.2. Нарицателните имена изток, запад, север, юг, град и др., употребени като приложения, уточняващи съставки в географски названия, се пишат с малка буква и се свързват с основното име чрез дефис, напр.: София-север, София-град, София-окръг, Марица-изток, Варна-запад и под.

3.17. Прилагателните имена източен, западен, северен, южен и под. се употребяват както в състава на словосъчетания с главна част нарицателно име, където се пишат с малка буква (източно изложение, западна посока, северен вятър, южните склонове на Стара планина, северозападната част на Франция), така и в съставни собствени географски имена, които означават точно определени - природно, политически или културно обособени - географски области и се пишат с главна буква, напр.: Северна и Южна България, Северна Корея, Южна Африка, Северна и Южна Америка, Източна Германия.

Забел.: Официалната препоръка (ПР'95, с. 37), според която прилагателните източен, западен, северен и южен, когато "влизат в състава на определено географско название", трябва да се пишат с главна буква, се тълкува твърде разширено и в правописната практика се прилага недостатъчно точно - като безизключително задължение тези прилагателни имена (включително североизточен и югозападен) да се пишат с главна буква във всички случаи, когато поясняват собствено географско име. Една по-строга формулировка на правилото би трябвало да уточни, че тези прилагателни имена се пишат с главна буква тогава (и само тогава!), когато влизат в състава на сложни названия, имащи като цяло характер на собствени имена - утвърдени названия на географски, политически, културно или исторически обособени области. Не е оправдано съчетанията с посочените прилагателни имена да се пишат с начална главна буква във всички случаи, включително при названия от типа на употребените в следните примери: 

• Древните римляни превърнали северозападна Африка в чудно цъфтяща област.
• Цяла северна Африка била завоювана от арабите.
• Русия е предимно земеделска страна; областта на чернозема (в южна Русия) бе една от житниците на Европа. 
• Примирието предвижда изтегляне на руските войски от южна Чечения.
• В югоизточна Аляска има много консервни фабрики. 

Защото би трябвало да може да се прави разлика, например, между Източна Германия (бившата ГДР) и източна Германия (източната част на днешна Германия).

3.18. С главна буква се пишат официалните описателни, сложни названия (собствени имена) на единични обекти:

3.18.1. Имена на институции, предприятия и учреждения, на институти, учебни заведения, географски области и др., напр.: Народно събрание, Велико народно събрание, Президиум на Народното събрание, Българска академия на науките, Институт за български език, Софийски университет "Св. Климент Охридски", Радио София, Съюз на българските писатели, Дворец на културата, Театър 199, Българска народна банка, Пловдивска област и под.

Забел.: 3.18.1.1. Когато конструкциите, съчетанията от този вид са употребени не като индивидуално название (собствено име) на единичен обект, а като описателно название на множество еднородни обекти, с характер на нарицателно съществително име, те се пишат с начална малка буква. Срв.: 

• Беше създаден съюз на българските писатели. _ Той е член на Съюза на българските писатели.
• Някои бяха вложили парите си в Първа частна банка _ Това беше първата частна банка в България;

3.18.1.2. В подобни сложни названия началното съществително име (или съчетание от прилагателно и съществително) може да не се схваща като (част от) собствено име и следователно не се пише с главна буква, напр.: храм-паметник "Александър Невски", читалище "Пробуда", язовир "Батак", физкултурно дружество "Славия". Срв. също: Театър 199 (цялото се употребява като собствено име) и театър "Сълза и смях" (където съществителното театър не е част от собственото име);

3.18.1.3. Субстантивираната форма за среден род на прилагателните имена на -ски, когато е употребена като географско название, има характер на собствено име и се пише с главна буква, напр.: Българско, Влашко, Трънско, Пловдивско и под.

3.18.1.4. С начална главна буква се пишат груповите лексикални съкращения, които се употребяват като индивидуални названия (собствени имена), напр.: Булгарплод, Главпроект, Софстрой.

3.18.2. Заглавия (имена, названия) на книги, списания, вестници, произведения на изкуството, закони, документи и под., напр.: вестник "Независимост", романът "Под игото", разказът "По жицата", Библията, Кодекс на труда, Закон за защита на детето. И в този случай едно и също съчетание от думи може да бъде употребено и като общо название, и като индивидуализиращо собствено име. Срв.: 

• Това е залегнало в Закона за защита на детето.
• В някои страни все още няма закон за защита на детето.

3.18.3. Нарицателни съществителни имена или именни съчетания (обикн. членувани), се пишат с главна буква, когато са употребени като собствени имена на индивидуални, точно определени, конкретни събития или дати, исторически епохи и под., напр.: Средновековието, Възраждането, Априлското въстание, Освобождението, Трети март (или: 3 март), Двайсет и четвърти май (или: 24 май), Съединението, Великата френска революция, Първата световна война. Срв.: 

• Пръв идеолог на Възраждането е Паисий Хилендарски _ Това е периодът на възраждането на българската държава. 
• Този ден - трети март 1878 година - ни спомня винаги един връх. <...> И едно <...> знаме - Самарското)! <...>
• Няма българин, който да не знае, че се пише с главна буква. (сп. Везни)

3.19. Широко известни и често употребявани названия на сортове растения и породи животни, марки и фирмени названия на автомобили, машини, напитки, материали и др. (напр. автомобили "Волга", "Москвич" и "Лада", пиво "Загорка", вино "Гъмза", цигари "Арда") могат да се употребяват и самостоятелно като нарицателни имена и да се пишат с малка буква, напр.: 

• Пътувахме с волгата. Поръчаха си по една гъмза. 
•  - <...> Ако не те кефят беемветата, готов съм и мерцедес да ти купя!... (М. Вешим)

3.20. Притежателните прилагателни имена на –ов, –ев, –ин, образувани от собствени лични и фамилни имена или от две собствени имена (лични или лично и фамилно), се пишат - в зависимост от характера си - по два различни начина:

3.20.1. С главна буква - когато означават лична принадлежност или съчетанието има характер на собствено име, название на точно определен единичен обект, напр. Ботеви стихове, Иван-Вазови произведения, Крумови закони, Айфелова кула, Дарвиново учение, Радини вълнения, Мариините родители, Кирило-Методиево дело, Кант-Лапласова теория;

3.20.2. С малка буква - когато значението им за лична принадлежност е изместено от терминологично или преносно, качествено значение или ако цялото съчетание е придобило идиоматичен характер и допълнителен смисъл, преминавайки в категорията на нарицателните имена, напр.: авгиеви обори, адамова ябълка, базедова болест, валпургиева нощ, виенско колело, дамоклев меч, евклидова равнина, морзова азбука, пирова победа, сизифов труд.

Когато разказваме легендата за шестия Херкулесов подвиг, ще говорим за Авгиевите обори (и ще пишем и двете съчетания с начална главна буква, защото става дума конкретно за оборите на цар Авгий и за подвига на Херкулес). Но когато говорим изобщо за нещо изключително занемарено, мръсно или объркано, за чието почистване са необходими много усилия, тогава съчетанията авгиеви обори и херкулесови усилия стават нарицателни и се пишат с малка буква. Разликата между едното и другото може да се илюстрира и със следния шеговит, но и сериозен (тъй като се основава на действително наблюдавани грешки) пример: 

• Напоследък забелязвам, че някои погрешно наричат Танталовите мъки сизифов труд, а Сизифовия труд - танталови мъки.

4. За израз на уважение, на почтително отношение или като проява на учтивост с начална главна буква се пишат:

4.1. В официална кореспонденция, молби, заявления и под. - учтивата форма за мн. число на личните и притежателните местоимения - Вие, Вас, Ви, Ваш. Вж. и Приложения № 2 и №3.

4.2. В официални документи и други текстове - титлите на държавни ръководители (Президентът, Кралят), както и други административни, научни и пр. титли, употребени без личното собствено име или в съчетание с притежателните местоимения за 2. и 3. л. ед и мн. число, напр.: Г-н Председател (Председателю), Уважаеми г-н Директор, Уважаема г-жо Председател, Г-н Професор, Ваше Величество, Негово Високопреосвещенство. Напр.: 

• Кой е виновен за църковния разкол, Ваше Високопреосвещенство? (Из печата) 
• Пристигна Негово Величество Симеон Втори. (Из печата)

Вж. също Приложение № 3.

4.3. С главна буква може да се пишат нарицателни съществителни имена като човек, живот, баща, майка, братство, свобода, родина, отечество и др., както и заместващите ги лични и притежателни местоимения, за да се изрази висока степен на положително емоционално-оценъчно отношение, изключително висока степен на уважение, преклонение, любов към означаваните понятия и обекти: 

• За него - Живота - направил бих всичко. (Н. Вапцаров). 
• Аз пак те обичам, Родино на Гоце и Даме, защото израснах, защото закрепнах във Теб. (Н. Вапцаров)

Забел.: 4.3.1. Нарицателното съществително бог, съответните синонимни названия и заместващите ги местоимения се пишат с главна буква, когато с тях от името на говорещия или пишещия се изразява определено отношение. Напр.: 

• Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове. <...> И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина. (Из Символа на вярата)
• Благодарим Ти Христе Боже наш, че ни насити с Твоите земни блага. (Из Молитвата след ядене) 
• Наспорил беше Бог земята с тежък плод и хората работеха. (Й. Йовков)

Разбира се различен е подходът към този вид употреби на главните букви в специализирани религиозни текстове и в светските съчинения.

4.3.2. Употребата на главна буква при съществителното бог извън тези (и подобни на тях) условия е проява на излишно и неоправдано престараване, резултат от което са грешки от следния вид: Имам сили, вярвам си и, дай Боже, да го направя. (Из интервю в печата) Тук са допуснати следните грешки: а) във фразеологичното съчетание (идиоматичния израз) дай боже със значение 'дано, нека' употребата на главна буква е напълно необоснована, тъй като в случая няма обръщение към бога, и б) съчетанието дай боже тук няма вметнат характер, не е отделено с паузи и ограждането му със запетаи не отразява реалното му произношение в състава на цялото. Излишна е употребата на главна буква и в следния пример: Слава Богу, хората вече разбраха това. (Из интервю в печата) Вж. също запетая [3.7].