Цитат
Цитат се нарича приведената точна, буквална извадка от чужд (или друг свой, авторов) писмен текст или точно възпроизведени думи от чужда монологична устна реч. Цитирана чужда реч в художествената литература се нарича пряка реч (вж. там). Пряката реч е изказване, възпроизведено от името на лицето, което го е направило, докато цитатът, цитираната реч "се включва органично в авторската реч"; при цитираната реч реалното присъствие на говорещото лице се изключва. Цитатите се ограждат в кавички (или се отделят шрифтово), при което са възможни следните разновидности и особености:
1. Когато цитираната реч, цитатът се включва в речта на автора като неразделна част от нея и двете заедно образуват синтактично единство, цитатът се огражда в кавички и започва с малка или с главна буква според мястото му в синтактичната цялост и в съответствие със собствената си синтактична природа:
1.1. Когато цитатът се вмъква в изречение от авторската реч като негова част, той започва с малка буква след началните кавички, напр.:
- Бай Ганю казва на трегера едно "да си жив, благодарим" и влиза в квартирата на Иречека. (Ал. Константинов)
- Бай Ганю хвали квартирата на стопанина, загатва му доста осезателно, че "най-сетне, има място и още един странен човек даже да се прибере тука", говори му за гостоприемството на българите. (Ал. Константинов)
- Проф. Л. Андрейчин и в наше време намира за необходимо да изтъква, че "преди да говорим за правопис, трябва да имаме предвид правоговора". (Българският правоговор)
- От страх да не избързат и да се надигнат, "преди да е пламнало навсякъде", редица селища <...> останаха да изчакват събитията. (Лит. за 10. клас)
Забел.: Когато цитатът стои в началото на синтактичното единство, той се пише с главна буква:
- "Прост, но събуден старец", дядо Йоцо изразява виждането на тези именно деди и бащи. (Лит. за 10. клас)
1.2. Когато цитатът запазва характера си на самостойно изречение в състава на авторската реч, той започва с главна буква, напр.:
- Централната част на стихотворението, която започва с онова врязано в съзнанието ни "Девет годин той / скита се бездомен...", представлява пряка характеристика на Левски. (Лит. за 10. клас)
- От съзнанието за това родство се ражда гордото щастливо самочувствие на честния интелигент, чиято "девиза" е "Свобода, честност и любов". (Лит. за 10. клас)
- И все пак следва да си отговорим на въпроса "Що е език?". (Психология за 10. клас)
2. Когато цитатът е по-ясно смислово и синтактично обособен, отделен от авторската реч и се въвежда от специални думи на автора със значение за съобщение и под., в края на авторската реч преди цитата се пише двоеточие. Срв.:
- Проф. Л. Андрейчин и в наше време намира за необходимо да изтъква, че "преди да говорим за правопис, трябва да имаме предвид правоговора". И подчертава специално: "Това е научното правилно становище по този сериозен въпрос." (Българският правоговор)
Други примери:
- Но с каква безпощадна правдивост тук той акцентува: "Той биде предаден, и от един поп!" (Лит. за 10. клас)
- Не случайно на няколко пъти се издига призивът: "Назад към Възраждането!" (Здр. Петров)
Забел.: 2.1. В горните примери двоеточието изпълнява роля на краен препинателен знак по отношение на авторовата реч, а цитатът се обособява като самостоятелна синтактична единица, чийто краен препинателен знак е затворен в кавичките. След затварящите кавички точка (както е в следващия погрешно оформен пример) не трябва да се пише: Прочетете текст, създаден от ваш връстник-седмокласник на тема: "Необходимо ли е да изучаваме родния си език и защо?". Вж. също комбинирана употреба на препинателни знаци [6.4].
2.2. Когато в писмен текст след думите на автора (пишещия или говорещия) няма двоеточие, отразяващо съответната пауза в устната реч, след затварящите кавички на цитата се пише краен препинателен знак, чиято област на действие е авторската реч и цитатът като цяло, напр.:
- В каква ситуация може да се употреби изразът "Де тояга (пръчка, шамар), де!"? (Бълг. език за 7. клас)
- Прочетете откъс от ученическо съчинение на тема "Кой момент от повестта "Земляци" на Йордан Йовков ми направи най-силно впечатление?". (Бълг. език за 7. клас)
За предпочитане е обаче - за да се избегне натрупването на препинателни знаци в самия край на текста - в края на авторската реч да се пише двоеточие. Вж. също комбинтирана употреба на препинателни знаци [6.4].
3. Когато между частите на цитата - представляващ самостойно изречение или отделни самостойни изречения - се вмъкват думи на автора, те се отделят с тирета или със запетаи:
- "Хубавата тема, здравата идея, пише той през 1935 година, може да бъде окарикатурена и обезобразена с пишурковска техника." (С. Султанов)
- "Приятелството - казва Антон Павлович Чехов - е пътека, по която трябва да се върви ежедневно. Иначе тя се покрива с бурени." (Бълг. език за 7. клас)
- "Много скръб, много мъки изпитвах там по изгубеното отечество - разказва авторът в предговора към петото издание на книгата. - Умът ми, сърцето ми, душата ми постоянно летяха към него. (Лит. за 10. клас)
4. Когато се цитира част от художествено произведение и цитираният текст е ясно обособен (започва на нов ред и е шрифтово отделен), той обикновено не се огражда с кавички, напр.:
Не може да не ни направи впечатление омекотената, иносказателно-романтична окраска, която представя иначе суровия закон на боя:
И дето срещнат душманин,
с куршум да го поздравят,
а пък със сабя помилват.
(Лит. анализи)
Макар да е възможно и друго решение:
Дългът им повелява до последен дъх да се борят за свободата и за благото на своето мило отечество:
"...тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
(Преразказ...)
Забел.: Цитираният текст в някои случаи може да се оформи също и като вметнат израз и (освен с кавички) да се отдели с тирета или да се огради в скоби, както в следните примери:
- Резкият контраст - "Нека! Но ний знаем, че в нашто недавно / свети нещо ново, има нещо славно..." - бележи решителен завой в чувствата на поета. (Преразказ...)
- Впечатлението за достойнствата и нравствената сила на шипченските бойци се подсилва от контраста между душевния подем у тях и изживения смут и ужас от враговетне ("И турците тръпнат, друг път не видели / ведно да се бият живи и умрели."). (Преразказ...)
5. Когато цитатът е оформен като плакат или лозунг, той не се огражда в кавички и накрая не се пише точка:
Великото изкуство да се научи много е да се започне с малко
Джон Лок
