Чужди собствени имена

Чужди собствени имена (лични и фамилни, на географски обекти или на улици, площади, театри и под., на спортни организации, дружества и отбори, названия (фабрични марки) на автомобили и различни промишлени стоки и изделия, имена на вестници и други периодични издания, названия на фирми и т. н.) се възприемат от езика източник и се предават на български в тяхната звукова форма. Звуковият състав на чуждите собствени имена се представя в българския език в съгласие с принципите на практическата транскрипция (вж. там), при което тези имена задължително се отразяват - със средствата на графичната система на българския език - възможно най-точно, с възможно най-малки отклонения от оригиналния им гласеж. Речевата практика обаче, особено в миналото, е наложила в езика (при заемане на думите по книжен път или чрез посредничеството главно на руски език) и редица чужди имена (и други думи) с форми, които - получени по пътя на транслитерацията (вж. там) - отразяват по-скоро писмената (графичната) форма, отколкото реалното звучене на думите в изходния език. Съобразяването с основните положения на транскрипцията (със съответните неизбежни компромиси и с отстъпки в посока към транслитерацията) означава да се познават и да се спазват голям брой конкретни правила, от които тук ще изложим по-важните с оглед на спецификата и задачите на този речник:

1. Руската гласна /ы/ (и подобните на нея в други славянски езици) се изговаря в собствени лични, географски и други имена при възприемането им в българския език като /и/ и се предава с буква и, напр. Биков (от рус. Быков), Мишкин (от Мышкин), Крим (от Крым) и др.

2. Руското _ се предава с ьо, напр.: Фьодор (от рус. Ф_дор), Ерьомин (от Ер_мин);

3. Предните лабиализирани гласни от типа на немските _, u или френските eu, u - близки по звучене до българските /йо, йу/ или /'о, 'у/ - се предават на български с йо, ьо или ю, напр.: Гьоте, Бьол (от нем. Goethe, B_ll), Кьолн (от нем. Koln); Мюнхен (от нем. Munchen); Бюфон (от фр. Buffon), Пастьор (от фр. Pasteur), Юманите, Йожен (от фр. L'Humanite, Eugene).

4. Носови гласни в чужди имена от езици като френски и полски се предават на български чрез комбинация от съответната българска гласна + /н/ (или /м/ - в случаите, когато следва реално изговаряна съгласна /б/ или /п/), напр.: Венс|ан (от Vincent), Конт (от Comte), Ремб|о (от Rimbaud), Шатобриан (от Chateaubriand), Голомб (от Go?lab), Колонтай (от Kollataj).

5. Няма единство при предаване на звук /w/, който може да се определи като билабиална (двуустнена) съгласна /в/ или като консонантно /у/:

5.1. В имена от английски произход билабиалната (двуустнена) съгласна /w/, която на български по-рано се е предавала (в съответствие с принципите на транслитерацията, а и под руско влияние) със съгласна /в/, днес се пише и изговаря като /у/, поради което, например, някогашната форма на собственото име Георг Вашингтон (от George Washington) сега е заменена с Джордж Уошингтън (но се запазва старата форма на името на града - Вашингтон). Срв. също: Суифт и по-стара форма Свифт (от Swift); Уудроу Уилсън (от Woodrow Wilson), но Холивуд (от Hollywood);

5.2. Френският дифтонг oi /wa/, съдържащ същия билабиален съгласен звук /в/, е прието да се предава - под влияние на писмото, на графиката, т. е. с елементи на транслитерация - чрез комбинацията от гласни /оа/, напр.: Боало (от Boileau), Лавоазие (от Lavoisier), Франсоа (от Francois);

5.3. Приблизително същият звук в украински и беларуски имена се предава на български с /в/, напр. Шевченко (от укр. Шевченко, изговаряно приблизително /шеуч|енко/), Бровка (от беларуски Бровка, изговаряно /бр|оука/).

6. Дългите гласни в чужди имена (от езици като например чешки) не се отразяват при транскрипцията им в български, напр. Маха (от Maha, в чешки произнасяно с дълга гласна /а/ в първата сричка), Фолксваген (от Volkswagen, с дълго /а/ в немски), Винер, Фридрих (от нем. Wiener, Friedrich, изговаряни с дълга гласна /и/) и т.н.

6.1. Като изключение от правилото дългата гласна /и/ в английски имена се предава на български (макар и не строго последователно, а според някои и неоправдано) като /ий/ и се пише ий, напр.: Лонг Бийч (от Long Beach), Грийн (от Greene), Кийтс (от Keats), Лийдс (от Leeds), но също и Блумфилд (от Bloomfield), Гълфстрим и Гълфстрийм (от Gulf Stream), Абърдин (от Aberdeen);

6.2. Двойни букви за гласни звукове в чужди имена се предават в българския език по същия начин - като двойни - само когато реално се изговарят така в езика източник, напр.: Чаадаев (от рус. Чаадаев), Зееман (от Zeemann), Саарбрюкен (от Saarbrucken) и под.

7. Двойни букви за съгласни звукове в чужди имена се предават в български език опростено (дори когато в изходния език имат реален двоен изговор), напр. Ботичели (от Botticelli), Росини (от Rossini), Херман Хесе (от Hermann Hesse). По изключение двойните съгласни се предават и на български удвоено тогава, когато са словообразувателно мотивирани, т.е. ако се осъзнават като части от различни морфеми, напр. в хеттрик (от англ. hattrick), Зюддойче цайтунг, Йостеррайхише рундфунк гезелшафт.

8. Английският гласен звук /ае/ се идентифицира от езиковия усет на българина нееднозначно: като /а/, /е/ или /'а/. При предаването му на български език - включително в собствени имена - се забелязва твърде голямо разнообразие. Изговаря се и се пише напр. хеттрик (от hattrick), кеш (от cash), сп. "Фемили" (от англ. Family, макар че в езика си отдавна имаме дума фамилия); изговаряме и пишем Егню (от Agnew), но Андрю или Ендрю (от Andrew), Блакбърн, Блякбърн или Блекбърн (от Blackburn), Блакпул, Блякпул или Блекпул (от Blackpool), Саутхапмтън, но и Саутхямптън (от Southampton), Джексън или Джаксън (от Jackson), Мадисън или Медисън (от Madison), Рамзи или Ремзи (от Ramsay), Ч|алънджър (и Ч|алинджър), но и Ч|елинджър (от Challenger), Джек (Лондон), но Джак (Никълсън). Отстраняването на тези прояви на непоследователност може да се постигне чрез възприемане на първия от посочените варианти - за предаване на английския звук /ае/ с българската гласна /а/, правописно а (което би било в съгласие и с принципите на транслитерацията).

9. При възприемане в българския език (от чешки или от сръбски и хърватски) на имена със сричкотворни съгласни /р, л/ в българската им форма се вмъква гласен звук /ъ/, напр.: Trnava - Търнава, Trnka - Трънка. Мястото на гласната /ъ/ по отношение на съгласните /р, л/ се определя от правилото за подвижното ъ в българския език (вж. там).

10. Когато в краесловието на заети чужди имена (собствени и нарицателни) има група от шумова съгласна и сонорна съгласна /р/ или /л/, между тях - в съответствие с българските фонетични закони - се вмята гласна /ъ/, напр.: Пьотър, Ярославъл (от рус. Петр, Ярославль); Лувър, Сартър (от фр. Louvre, Sartre). Вж. също вмятане; редуване[1.2].

10.1. Съществуващата тенденция този вид имена да се предават в българския език без вмятане на гласна /ъ/ (напр. Пьотр, Сартр, Хайдн, Ярославл) има своето основание и своите защитници и е възможно да се превърне в норма, но засега само "се допуска" - с оглед на по-голяма адекватност при предаване на чуждите имена - главно в официално-делови текстове.

10.2. Когато пред крайната сонорна съгласна /р, л/ има друга сонорна съгласна - /л, м, н, р/, между двете сонорни съгласни не се вмята гласна /ъ/, напр.: Шарл, Карл, Пърл. Но: Кремъл.

11. Чуждите меки съгласни звукове се предават със съответните български букви в комбинация с я, ю, ьо, напр.: Авиньон (от фр. Avignon), Ню Йорк (от англ. New York).

11.1. Не е повече в сила доскорошната забрана за звуково и писмено предаване в чужди имена на чуждоезичните меки съгласни /ж, ч, ш/ със средствата на българския език, напр. Шьонберг (от Schenberg), Жюлиен (от фр. Julien) и под.

11.2. Въз основа на обстоятелството, че в българския език пред предните гласни /е, и/ всички съгласни са леко смекчени и в домашни думи не съществува противопоставяне между меки и твърди съгласни в тази позиция, в сила е правоговорно и правописно правило, според което в такива случаи не се отбелязва мекостта на съгласните и при предаването на чужди имена в българския език. Определят се като нормативни формите Вин|и (от фр. Vigny), Севин|е (от фр. S|evign|e), Меч|ислав, Илич (от рус. Ильич), а не Виньи, Мйечислав, Севинье, Ильич (както се изговарят тези имена в изходния език и както понякога са се писали у нас по-рано) - вж. също _ [12.3]. Това правило обаче се подчинява на същата логика, върху която се основава отменената наскоро забрана да се отбелязва мекостта на съгласните /ж, ч, ш/ в имена от чужд произход (вж. _ [11.1].

11.3. В имена от чужд произход не се отбелязва (със знак ь) мекостта на крайните съгласни и на съгласни в средата на думата пред друга съгласна. Изговаря се и се пише напр. Гогол (а не Гоголь), Колцов (а не Кольцов).

12. Йотуваните гласни /а, у, о, ъ/ в чужди имена се предават съответно с я, ю, йо, йъ, напр.: Якобсен (от Jacobsen), Юнг (от нем. Jung) или Йънг (от англ. Young), Гийом (от фр. Guillaume), но Ва|ян (а не Вай|ан, от фр. Vaillant), Маями Бийч (а не Майами Бийч, от англ. Miami Beach). По силата на правилото за отразяване на редукцията (вж. и _ [13]) в неударена позиция трябва да се пише напр. Бр|аян, а не Бр|айън (от англ. Brian), Р|аян, а не Р|айън (от англ. Ryan). Не се допуска писмено представяне на съответните думи със съчетания йа, йу (пише се напр. Омар Хаям, а не Хайам или Хайям; Гоя, а не Гойя; Вюяр, а не Вюйар, макар че някои от тези форми са плод на стремежа към максимално точно предаване на чуждото звучене със средствата на българското писмо). Плод на стремежа към максимално точно предаване на звуковия състав е писането напр. на Йълд|ъз (а не Ялд|ъз), Грейъм (а не Греям, от англ. Graham), Лайънс, а не Лаянс (от англ. Lyons).

12.1. Йотувано /е/ в началото на думата или след гласна в чужди имена се изговаря и на български с /йе/ и се пише йе тогава, когато йотацията е отбелязана със специален знак в чуждата графична форма на името, напр.: Йедличка (от чеш. Jedlicka), Йейтс (англ. Yeats), Йенсен (Jensen), Байер (Bayer), Йелоустоун (Yellowstone). Срв. също: Нойе дойче цайтунг (Neue deutsche Zeitung).

Забел.: Не се предава на български език йотуваната гласна /е/ в руски имена: изговаря се и се пише Достоевски, Евгений Евтушенко (от Достоевский, Евгений Евтушенко, изговаряни съответно /достойевский, йевгений, йевтушенка/).

12.2. Не се предава йотацията пред гласна /и/, напр. чешкото име Jira?sek се пише и се изговаря Ирасек (а не Йирасек).

12.3. Несвойственото на българския език съчетание от съгласна + йотувана гласна се представя - при предаване на чужди собствени имена на български - или чрез съчетание от съгласна + и + гласна, или със съгласна + я, ю, или - пред гласна /и/ - не се отбелязва изобщо, напр.: Moli?er, изговаряно във френски език /молйер/, в български се предава като Молиер; руското Ульянов, изговаряно /ульйанов/, се предава в български като Улянов; Ильич, изговаряно в руски език като /ильй|ич/, в български се предава с Ил|ич. Последното може да се разглежда и като неотразяване на мекостта на предходна съгласна (вж. _ [10.1]).

13. Редукцията на гласните в имена от чужд произход, когато е еднотипна с редукцията на съответните гласни в българския език (каквото е сближаването на /а/ с /ъ/ или на /о/ с /у/), не се отразява при писменото представяне на тези имена. Напр. имена като Dorian, Jonathan, Brian, които в английски език се изговарят /д|ориън, дж|онътън, бр|айън/, на български се пишат Дориан, Джонатан, Бр|аян и по законите на българския език се произнасят приблизително както в английски. Същото в известен смисъл важи за френските имена, при които дифтонг /wa/ се предава на български език с /оа/ (вж. _ [5.2]).

13.1. Чуждоезиковата редукция на гласни звукове (напр. преминаването на /е/ в /ъ/ или на /и/ в /ъ/), която няма достатъчно близко съответствие в българския език, се отразява и изговорно, и писмено при предаването на съответните имена, напр.: Абърдин (от Aberdeen), Роджърс (от Rojers), Ковънтри (от Coventry, в миналото предавано и като Ковентри), Бърнард (от Bernard, наред с по-старото Бернард), Р|ъдърфърд (от Rutherford, предавано по-рано и като Рутерфорд), Ч|алънджър или Ч|алинджър (от англ. Challenger). Вж. също: "Ню Сайънтист" (от англ. New Scientist). Но: Бирмингам (от англ. Birmingham, изговаряно приблизително като Бърмингам или Бърмингхам).

14. Известно отстъпление от принципите на транскрипцията (в посока към транслитерация) е правилото за предаване на буквите за звучни или за беззвучни съгласни непроменени, макар че по силата и на българските фонетични закони те могат в определени позиции да се обеззвучават (или озвучават), напр.: немското име Weigand и на български се пише с крайно /д/ - Вайганд, макар да се произнася /вайгант/; английските Charles, Bloomsbury и на български се пишат със с - Чарлс, Блумсбъри, макар че в езика източник се произнасят със звучна съгласна /з/, съответно /чарлз, бл|уумзбъри/.

15. Краесловното съчетание dt в немски имена като Brandt, Wundt, Quandt, Humboldt, Schmidt се опростява и на български се предава само с т: Брант, Вунт, Квант, Хумболт, Шмит (но Шмид от Schmid). Това правило е сравнително ново и все още се прилага не достатъчно последователно, може би под влияние на традицията, където преобладават формите Брандт, Вундт, Хумболдт, Шмидт (напоследък и Квандт), подчинени на принципите на транслитерацията.

16. Букви в състава на чуждото име, които не се произнасят в езика източник, не се включват и в българската устна и писмена форма на името, напр.: Бернар (от фр. Bernard), Митеран (от фр. Mitterand), Монпели|е (от Montpellier), Ф|окнър (от англ. Faulkner или Falkner).

16.1. Това правило не засяга звука /r/ и буквата r, които в българската форма на имената - главно английски и немски - се запазват, независимо дали в езика източник този звук в името се произнася или не, напр.: Дарби (или Дерби) от англ. Derby, Джордж (от George), Пърл (от Pearl), Хановер (от нем. Hanover).

16.2. Съобразяването с писмената форма на името в езика източник дава предимство на по-малко редуцираната изговорна форма при предаването му на български, напр. Б|арбара, а не Б|арбра (от англ. Barbara).

17. Зъбните проходни съгласни в имена от гръцки и английски език (като ?Атина, Тезей, Медея, Smith, Sutherland, Rutherford, Galsworthy и под.) се предават с най-близките до тях български съгласни звукове /т/ или /д/: Атина, Тезей, Медея, Смит, Съдърланд, Ръдърфърд (писано и изговаряно по-рано и като Рутерфорд), Голсуърти.

18. При възприемането на чужди сложни и съставни собствени имена в българския език и представянето им със средствата на българското писмо се спазват следните правила и се проявяват следните особености:

18.1. Чуждите имена се пишат слято или разделно според формата им в съответния чужд език, напр.: Монте Карло (от Monte Carlo), но Монтевидео (от Montevideo); Ню Йорк (от New York), но Нюкасъл (от Newcastle), Ла Коруня (от исп. La Coru?a).

18.2. Отклоняват се от горното правило главно някои френски имена със съставка ла, които на български по традиция се пишат слято, напр. Ламанш (от фр. La Manche), Лафонтен (от La Fontaine), Ларошфуко (от La Rochefoucauld), Елдорадо (от исп. El Dorado).

18.3. Частите на съставни чужди имена не се свързват с дефис, независимо от формата им в езика източник, напр. Сен Тропе (а не Сен-Тропе, от фр. Saint-Tropez), Порт о Пренс (от Port-au-Prince), Ле Бо де Прованс (от Les Beux-de-Provence), Г|онгора и Арг|оте (от Gongora y Argote), Орт|ега и Гас|ет.

18.4. Сама съгласна (обикн. съкратена форма на предлог), която е съставна част от името, се отделя с апостроф (вж. там) от основната му част, започваща с гласна, напр. Жана д'Арк (от Jeanne d'Arc). С апостроф се отделя също началната гласна о (със значение 'потомък на') в състава на някои ирландски имена, напр.: О'Конър, О'Кейси.

18.5. Втори и трети съставни части на чужди собствени имена се пишат с главна буква (както в изходния език) независимо от значението им, напр.: Буенос Айрес (от Buenos Aires), Лонг Айлънд (Long Island), Рио Гранде (от Rio Grande), Солт Лейк Сити (Salt Lake City) и под.

18.5.1. Когато съставни географски имена от този вид имат в състава си нарицателни съществителни имена и ако собствените имена като цяло не се транскрибират, а се побългаряват или се превеждат на български език, нарицателните имена в тях се пишат с малка буква, напр.: Скалистите планини (превод на Rocky Mountains), Панамски канал (побългарено от Panama Channal). Когато обаче руското географско название Царское Сел|о се предава на български, то всъщност се транскрибира и главната буква във втората му част се запазва: Царское Сел|о. Само с начална главна буква се отбелязва характера им на собствени имена при описателни названия от типа на Вестдойче алгемайне цайтунг, Йостеррайхише рундфунк гезелшафт и пр., макар че те само се транскрибират и по никакъв друг начин не се побългаряват.

18.5.2. Служебните думи - предлози, съюзи, частици и др., когато не са в началото на името, се пишат с малка буква, напр.: Лудвиг ван Бетховен, Ги дьо Мопасан, Вернер фон Браун, Леонардо да Винчи, Едмондо де Амичис, Луис Родригес де Ередиа и Санта Крус, Лаго ди Комо. Но: Известно е, че Де Амичис е италиански писател от 19 век.

19. Не са обект на осъвременяване - с оглед на по-адекватното им представяне в българския език и в съответствие с основните принципи на транскрипцията - редица имена на големи градове, реки, държави и др., чиято отдавна утвърдена в езика форма е получена главно по пътя на транслитерацията (вж. там), като напр. В|ашингтон, Ганг, Д|елхи, Л|ондон, Не|апол, Пар|иж, Р|им (вместо по-точните от гледна точка на произношението им в езика източник У|ошингтън, Ганг|а, Д|ели, Л|андън или Л|ъндън, Н|аполи, Пар|и, Р|ома).

20. Неударената руска гласна о се предава на български главно по принципа на транслитерацията. Руските собствени, географски и др. имена, в които неударената руска гласна о се произнася като /а/ или /ъ/, на български се изговарят и се пишат винаги с /о/, напр.: Москва, Толстой, Гогол (вм. Масква, Талстой, Гогаль).

21. В зависимост от наличието или липсата на близки, подобни на тях български форми, руските имена, завършващи на -(ск)ий (-ый) или на -ой, -(ск)ая, -ое, се предават в българския език или а) побългарени, с отпадане на крайното -й, -я, -е, напр. Бедни (от Бедный), Смоктуновски (от Смоктуновский), Грушницки (от Грушницкий), или б) се транскрибират, напр. Полевой (от Полевой), Трубецкой (от Трубецкой), Трубецкая (от Трубецкая).

21.1. Няма последователност в практиката при представяне в българския език на руски имена като Вревская, Крупская, Шушенское, които се предават ту по първия начин (Вревска, Крупска, Ш|ушенско), то по втория (Вревская, Крупская, Ш|ушенское). Официалното правило препоръчва имената от този вид да бъдат транскрибирани, а не побългарявани.

21.2. Завършекът -ий в руски собствени лични имена се предава на български без съкращаване, напр. Анатолий, Генадий, Георгий, Инокентий.

22. Мястото на ударението в чужди собствени имена не се променя при предаването им на български, напр.: Викт|ор Юг|о (с ударение върху последната сричка, както е във френски език), |Адам Мицк|евич (с ударение върху предпоследната сричка, както е в полски език), Л|айош К|ошут (с ударение върху първата сричка, както е в унгарски език), Влад|имир Ил|ич Л|енин (както се произнася в руски език). В редки случаи се допуска съществуването на две правилни акцентни форми на едно име - както напр. Пик|асо или Пикас|о (поради обстоятелството, че е френски художник от испански произход).