Г г

Г г Г г - четвъртата буква от българската азбука, именувана 'гъ' или 'ге' (за названията на буквите и употребата им като съществителни имена от ср. род вж. буква). В буквени съкращения и под. се чете /ге/ (по-рядко /гъ/), напр.: БГА /бе-ге-а/, ЕГН /е-ге-не/, блок 10, вх. Г /вход гъ/. С буква г в българското писмо се бележи звучният съгласен звук /г/ и съответният мек съгласен звук /г'/, напр.: гол /гол/ и гьол /г'ол/; г|уру /гуру/ и Г|юро /г'уро/. Изговаря се и като беззвучен съгласен звук /к/ - в края на думите и пред беззвучна съгласна, напр.: сняг /сн'ак/, флагче /флакче/ (вж. асимилация и обеззвучаване).