Пряка реч
Пряка реч се нарича всяко възпроизвеждане на реч, изказване от името на самото лице, което го е направило. Пряката реч се въвежда, представя се от думи на говорещия или пишещия - от авторска реч. Пряката реч функционира като самостоятелно изречение, свързано с авторската реч главно интонационно и по смисъл. Пряката реч може да бъде:
а) изказване, думи на друго, различно от говорещия или пишещия лице, напр.:
- - Това е напаст божия - говореше той. (Ел. Пелин);
б) думи на говорещия, на автора, които той произнася сега или е произнесъл по-рано, напр.:
- Какво да правя - мънкам аз. - Какво да правя, като... (Чудомир)
- "Не, ти наистина не си добре - мърморя си, - макар вече да нямаш никакви причини да не си добре." (Б. Райнов);
в) неизречени, неизказани мисли (вътрешна реч) на автора (говорещия или пишещия) или на друго лице, напр.:
- "Викайте - с омраза помисли вратарят. - Викайте колкото искате. Това ще ви остане". (Д. Цончев)
- "Втасахме я" - рекох си и се прибрах в стаята. (Б. Райнов).
Забел.: За разликата между пряка реч и цитат, цитирана реч вж. там. Вж. също непряка реч.
Когато пишем, пряката реч отделяме с тирета или с кавички, при което е задължително да се съобразяваме със следното:
1. Пряката реч, когато има характер на диалог, е прието да се пише на нов ред с главна буква и да се отбелязва с тире (или се огражда в кавички), при което са възможни следните разновидности:
1.1. Когато смислово-синтактичната връзка между авторската реч и следващата я пряка реч не е изразена явно, с нарочни думи на автора, след авторската реч обикновено се пише точка, напр.:
Сега, когато рекичката пресъхна и водениците им занемяха, двамата съседи доста се угрижиха.
- Лошо стана, дядо Корчане, лошо!
- Лошо, Дъбак, лошо! (Ел. Пелин)
Забел.: В такива случаи след авторската реч може да се постави и двоеточие, което по-силно би изтъкнало смисловата |и връзка със следващата я пряка реч.
1.2. Когато авторската и пряката реч се намират в отношение на по-тясна и явно изразена смислово-синтактична връзка, възможни са следните варианти на взаимното им разположение и пунктуационно оформяне:
1.2.1. Когато авторската реч предхожда пряката и я въвежда посредством глагол (или друга дума) за съобщение като казвам, питам, река, повтарям, говоря, отговарям, съобщавам, обяснявам, заповядвам и под., в края на авторската реч се пише двоеточие, а пряката реч се отделя с тире и на нов ред или се огражда в кавички, напр.:
Пешо я изгледа мълчаливо, после навъсено избърбори:
- Не бой се, няма да те изям! (П. Вежинов)
Или:
Пешо я изгледа мълчаливо и сърдито измърмори: "Не бой се."
1.2.2. Когато авторската реч следва пряката, между двете се пише тире или (съвсем рядко) запетая. Възможни са следните разновидности:
1.2.2.1. Пряката реч започва на нов ред след тире и завършва - според характера на изречението - с въпросителна, удивителна или многоточие; когато пряката реч е съобщително изречение, точката не се пише непосредствено в неговия край, а след авторската реч. Авторската реч, отделена от пряката с тире или запетая, започва с малка буква и завършва с точка. Срв.:
- Ами тебе... биха ли те? - попита тя простичко.
- Как тъй ще ме бият! - възкликна той възмутен.
- А пък мене ме потупват понякога - каза простосърдечно Юлия.
- Тебе може... - съгласи се мрачно Пешо. (по П. Вежинов)
1.2.2.2. Пряката реч започва на нов ред и се огражда с кавички, а авторската реч след нея се отделя с тире или - по-рядко - със запетая. Пряката реч с характер на диалог се огражда в кавички значително по-рядко, главно в случаи, когато представлява отклонение от основната линия на повествуванието, когато стои извън реалното време на разказа - като спомен, плод на въображение и под. Срв. напр.:
Двете туристки млъкнаха, унесени в красотата на гледката. Когато в далечината напред се появи бърдото над махалата, едната от жените не издържа:
- Божичко, дали изобщо Феймето е жива и здрава? - каза тя.
Сякаш бе вчера първата им екскурзия тука.
"Виж, всеки момент ще завали" - беше казало едното от момичетата тогава.
"Какво мислиш да правим?" - попита другото.
Сега жените вече не бързаха. Вървяха полека и дълго мълчаха.
- Каква екскурзия! - каза най сетне едната.
- Коя? - тихо попита другата. - Онази или сегашната?
(по Д. Цончев)
Или: "Дали като види коня, няма да се подсети той по каква работа го търсиме?" - попита бай Дачо.
"Не вярвам!" - отвърна Иван Мравов.
"Ще видим" - поклати глава бай Дачо.
(по Й. Радичков)
"Лошото е, че мръква, а ние не знаем къде сме", бе казало другото момиче. (по Д. Цончев)
1.2.3. Когато думите на автора се вмъкват между частите на пряката реч, те се отделят от двете страни с тирета, при което са възможни следните разновидности:
1.2.3.1. Ако авторската реч разкъсва пряката реч, която представлява просто или сложно изречение, думите на автора започват с малка буква и се отделят от двете страни с тирета, напр.:
- В нашата стая - каза единият - няма достатъчно столове.
Забел.: Когато думите на автора се вмъкват в състава на пряката реч на място, където поначало би трябвало да има запетая, тя (запетаята) се поставя след авторската реч, преди второто тире:
- Работата е там - обади се другият, - че в нашата стая никога нищо не е било както трябва.
Срв. също:
"Лошото е, че мръква, а ние не знаем къде сме" - бе казало другото момиче. (Д. Цончев)
"Лошото е, че мръква - бе казало другото момиче, - а ние не знаем къде сме."
"Лошото е - бе казало другото момиче, - че мръква, а ние не знаем къде сме."
1.2.3.2. Ако авторската реч се вмъква в състава на пряката реч на границата между самостоятелни изречения, тя се отделя от двете страни с тирета, започва с малка буква и завършва с точка. Изречението преди авторската реч може да завършва с въпросителна, удивителна или многоточие, напр.:
- Да се махнеш! - викаше тя. - Да не си ми стъпил в къщата! (Й. Йовков)
- Кой знае! - усъмни се Коста. - Може да е нещо съвсем глупаво! (П. Вежинов)
- Знаете ли какво? - предложи Коста. - Вие вървете да обядвате, пък аз ще пазя! (П. Вежинов)
- Хм... - произнасям затруднено. - Едно време събирах марки... (Б. Райнов)
Забел.: а) Когато предхождащото авторската реч изречение е съобщително, точката се пише след авторската реч (вж. също _ 1.2.2.1):
- Прилепът не е лошо животно - каза той. - Той носи щастие. (Й. Йовков)
б) Когато авторската реч въвежда следващата част от пряката реч чрез глагол или друга дума за съобщение, в края на авторската реч се пише двоеточие:
- Не може! - намръщи се Пешо и добави сухо: - Веднага гледаш да използуваш! (П. Вежинов)
в) Когато пряката реч предава разговор, но няма характер на строен диалог, отделните реплики може да не бъдат поставени всяка на нов ред, напр.:
- Хайде всеки от нас да разкаже нещо за бай Ганя. - Хайде - извикаха всички. - Аз ще разкажа. - Чакайте, аз зная повече... - Не, аз, ти нищо не знаеш. (Ал. Константинов)
1.2.3.3. В художествената литература - при диалог - авторската реч с характер на вметната дума или израз се вмъква между частите на пряката реч и се огражда със запетаи:
- А бе, човек, казвам, за какво ти е притрябвала тази черупка, тая развалина, не виждаш ли, казвам, че за нищо не става?
- Като не става, дума, на тебе за какво ти е тогава? (Чудомир)
2. Пряка реч, която не е част от диалог, а има характер на отделни, единични реплики, се огражда в кавички (включващи препинателния знак на края), при което са възможни следните варианти:
2.1. Пряката реч, оградена в кавички, започва с главна буква и на същия ред след авторската реч, която завършва с двоеточие:
Още с влизането си в класната стая учителят каза: "Днес няма да изпитвам."
Още с влизането си в класната стая учителят попита: "Кой днес желае да бъде изпитан?"
Още с влизането си в класната стая учителят нареди: "Извадете тетрадките и пишете!"
Продавачът извади изпод масата някаква книга и му каза: "Запазил съм я специално за вас!" (П. Вежинов)
2.2. Пряката реч, оградена в кавички и с начална главна буква, предхожда авторската реч, която се отделя от пряката с тире или със запетая и завършва с точка. В края на пряката реч, оградена в кавички, точка не се пише, но другите препинателни знаци се запазват. Напр.:
"Не бива, дума съм дал" - казваше си Стефан, като си спомняше пак за Дойна. (Й. Йовков)
"Трябва да бъдеш кавалер!" - спомни си той внезапно думите на баща си. (П. Вежинов)
"Много взех на заем от семейството си, честна дума!", за първи път избухна емоционално железният финансист. (Из печата);
2.3. Пряката реч се вмъква в състава на авторската реч, при което първата част на авторската реч завършва с двоеточие, пряката реч се огражда в кавички и започва с главна буква, а след затварящите кавички се пише запетая:
Нахрани се бай Ганю, <...>, измъмра под носа си: "Ех, да има сега някой да ме почерпи едно винце", седна насреща ми, засмя се добродушно и след като ме гледа умилно цяла минута, рече:... (Ал. Константинов)
2.4. Авторската реч се вмъква между частите на пряката реч (оградена от двете страни с кавички); в рамките на пряката реч авторската реч се отделя с тирета или (по-рядко) със запетаи, при което са възможни следните варианти:
2.4.1. Когато авторската реч се вмъква в състава на просто изречение от пряката реч на място, където няма запетая, от двете страни тя (авторската реч) се огражда само с тирета:
"Важното е - говореше Иван Мравов, разпрягайки коня - да не му дадеме възможност да прибегне до пистолета." (Й. Радичков)
2.4.2. Когато авторската реч се вмъква в състава на просто изречение от пряката реч на място, където поначало би имало запетая, тя (запетаята) се пише непосредствено след авторската реч, преди второто тире:
"Госпожице - едва-едва продумва той, - вземете. Бяла хризантема. Прощаване. Няма вече нова любов!" (Й. Йовков)
"Аз крив ли съм - говори почти с плач в гласа си Димитър, - аз крив ли съм! Божеството ме е създало такъв!" (Й. Йовков)
2.4.3. Когато авторската реч се вмъква между две изречения от пряката реч, кавичките не се затварят след първото изречение, след което (в зависимост от характера му) се пише въпросителна, удивителна или многоточие, след авторската реч се пише точка, а следващото изречение започва с главна буква:
"Нима е решил да ме измъчва със загатвания? - питаше се той. - Тоя глупак! На какво отгоре?" (Г. Караславов)
"Не бойте се бе, хора! - викаха. - Няма нищо. Не са кърджалии, авджии са!" (Й. Йовков)
"Бедният! - помисли той. - В последната си минута той като че се е мъчил да откъсне това цвете!" (Й. Йовков)
Забел.: 2.4.3.1. Когато предхождащото авторската реч изречение от пряката реч е съобщително, точката се пише не непосредствено след него, а след думите от авторската реч:
"Като че всички се наговорили да отиват все при оня дъртак - помисли си той. - Знаел бил да кове хубаво камъка и ситно брашно правел." (Й. Йовков)
2.4.3.2. Когато предхождащото авторската реч изречение е цитат, кавичките след него се затварят:
Беше много строг, но никога не ги биеше. "Шибай човека по ума, а не по гърба" - казваше той. - И добичето разбира от дума, та детето ли..." (Г. Караславов)
2.5. В отделни случаи (вж. също _ 1.2.2.2) с кавички се огражда и пряката реч, която има характер на диалог, разговор, но не е достатъчно строго обособена като такъв в рамките на авторската реч, напр.:
На тръгване фелдфебелът отделяше болните от здравите. Вечно ядосан, готов да види навсякъде преструвка и лъжа, той неволно трепна, когато видя болезнения и жалък вид на Люцкана. "Здрав ли си?" - попита го той. "Тъй вярно, господин фелдфебел!" - отговори Люцкан, и то само затова, защото тая фраза дойде на устата му. (Й. Йовков)
Иван Русев все обикаляше около него, часове зяпаше как Йосиф работи и току ще рече: "Бай Йосифе, без тебе тая работа не може да стане така, както става." "Коя бе, Иване?" "Ами фреското. Цялата моя работа." "Абе мазилка като мазилка" - казваше Йосиф. (Д. Цончев)
2.6. Широко разпространен в публицистичния стил е един начин на писмено представяне на пряката реч, при който тя не се оформя явно като такава - не се отделя на нов ред и с тире, не се огражда в кавички, - но не се и представя, както непряката реч, като подчинено допълн. изречение в сложното съставно. Напр.:
Дълбоко в мазето под къщата вече се налива бетонът, твърдят запознати.
Ако продължи в същия стил, той може да стане прекалено скандален образ, преценяват специалистите.
