Транслитерация

Транслитерация (от лат. trans 'през, чрез' + litera 'буква') се нарича предаването на думи и изрази от един език с графичните средства на друг език чрез заместване на буквите от изходния език с установените техни съответствия - с оглед на основните им звукови значения - в азбуката на другия, приемащия език (срв. с транскрипция). Разликата между резултатите от прилагането на транслитерацията и транскрипцията може да бъде наблюдавана например във формите Вашингтон и Уошингтън, с които се предава на български собственото име Washington. Първата, наследена от миналото, е резултат на транслитерация, а втората - по-близка до реалното звучене на името в изходния език, е подчинена на принципите на траскрипцията.

Български собствени имена или друг текст се транслитерират с латиница в телеграфо-пощенски съобщения, в документи, справочници, географски карти и др., за което е възприета следната система от българско-латински буквено-звукови съответствия:

а - a ж - ?z (zh) м - m т - t ш - ?s (sh)

б - b з - z н - n у - u щ - ?st (ht)

в - v и - i о - o ф - f ъ - ?a

г - g й - j п - p х - h ь - j

д - d к - k р - r ц - c ю - ju

е - e л - l с - s ч - ?c (ch) я - ja

Забел.: 1. Посочените в скоби варианти за предаване на буквите ж, ч, ш, щ се допускат главно в телеграфо-пощенски съобщения;

2. Буквата ъ в името България и производните от него се предава по традиция с u: Bulgaria, Bulgartabak;

3. Всяка от частите на съставни български географски имена, когато се предават с латиница, се пише с главна буква, независимо дали съответната част сама по себе си е съществително собствено, или съществително нарицателно име, напр.: Novi Isk?ar, Stara Planina, Novo Selo.