Транскрипция

Транскрипция (от лат. transcriptio 'преписване') се нарича представянето на звуковия състав, гласежа на чуждите думи в даден език (главно собствени имена, географски названия и др.) със средствата на графичната система на приемащия език (срв. с транслитерация).

Основен принцип и изискване на транскрипцията е гласежът, звуковият състав на чуждите думи, главно собствени имена, да се предава възможно най-точно със средствата на българската азбука и в съответствие със звуковите закономерности на българския език. Не винаги обаче е възможно със средствата на приемащия език да бъдат предадени всички отсенки в оригиналния гласеж на чуждите имена. Съвсем нормално и неизбежно е несвойствените на нашия език чужди звукове да се пригаждат към особеностите на неговата фонетична система и да се предават с буквите за най-близките до тях български звукове. По-подробно за начините на предаване на чуждите имена в българския език вж. чужди собствени имена.