Ш ш

Ш ш Ш ш - двайсет и петата буква от българската азбука, именувана 'шъ' (за названията на буквите и употребата им като съществителни имена от ср. род вж. буква). В буквени съкращения и под. се чете /ше/, напр. ШЗО /ше-зе-о/ - Школа за запасни офицери. С буква ш в българското писмо се бележи беззвучният съгласен звук /ш/ и съответният мек беззвучен съгласен звук /ш'/ (само в чужди думи, главно собствени имена), напр. шарен, шофьор, Шьонберг, Шютерле. Чете се (изговаря се) и като съответната звучна съгласна /ж/ - в позиция пред звучна съгласна освен /в/ (вж. уподобяване).