Ж ж

Ж ж Ж ж - седмата буква от българската азбука, именувана 'жъ' или 'же' (за названията на буквите и употребата им като съществителни имена от ср. род вж. буква). В буквени съкращения и под. се чете /же/ (и по-рядко /жъ/), напр.: БДЖ /бе-де-же/, ЖСК /же-се-ка/. С буква ж в българското писмо се бележи звучният съгласен звук /ж/ и (само в чужди думи, главно собствени имена) съответният мек съгласен звук /ж'/, напр. жаба, желязо, бижу, Жюлиен (среща се напр. и разговорно-просторечният изговор с мека съгласна /ж/ ухажьор). Изговаря се и като беззвучен съгласен звук /ш/ - в края на думите и пред беззвучна съгласна, напр. гараж /гараш/, дръжка /дръшка/ (вж. асимилация и обеззвучаване).