Ч ч

Ч ч Ч ч - двайсет и четвъртата буква от българската азбука, именувана 'чъ' или 'че' (за названията на буквите и употребата им като съществителни имена от ср. род вж. буква). В буквени съкращения и под. се чете /че/ (и по-рядко /чъ/), напр.: БЧК /бе-че-ка/ - Български червен кръст; ИЧС /и-че-се/ - Институт за чуждестранни студенти. С буква ч в българското писмо се бележи беззвучният съгласен звук /ч/ и съответният мек беззвучен съгласен звук /ч'/ (само в чужди думи, главно собствени имена), напр.: чар, черен, вечер, чист, чудо. Чете се (изговаря се) и като съответната звучна съгласна /дж/ - в позиция пред звучна съгласна освен /в/ (вж. уподобяване).

Европейски контекст и финансова подкрепа

Image
Image
Image