Правописни принципи
Правописните принципи, върху основата на които се определят конкретните норми на българската правописна система, са:
1. Морфологичен (или морфематичен) - основен принцип на българския правопис, който се състои в това, че общите за всички сродни думи морфеми (корен, представка, наставка и пр.) запазват единна форма на писмено представяне независимо от разликите в произношението. Тоест отделните части на дадена дума се пишат по един и същи начин във всичките |и форми и във всички сродни думи, въпреки че може да се изговарят различно.
Напр. морфемата град- във всички случаи се представя по еднакъв начин, без да се отразява редуването на звучната съгласна /д/ с беззвучна съгласна /т/: град /грат/, градове /градове/, градски /гратски/, градина /градина/, градче /гратче/ и под.; представките из-, без-, под- също винаги се пишат по един и същи начин, макар че в думи като изкуство, изпит, безкраен, безстрашен, подскачам, подчертавам и под. крайните им (на представките) съгласни се обеззвучават; в първите срички на думите рък|а и крак|а, например, се пише съответно ъ и а независимо от почти еднаквото произношение на неударените гласни, тъй като от характера им в силна позиция (т.е. под ударение) в сродни думи като напр. р|ъчен, р|ъчка и крак, кр|ачен личи, че тези фонеми са съответно /ъ/ и /а/.
2. Фонетичен (или фонематичен, фонологичен) принцип - по силата на който писането отразява установения книжовен изговор. Този принцип е противоположен на морфологичния (морфематичния), тъй като дава възможност в отделни случаи някои думи да се пишат така, както се произнасят и чуват, без съобразяване с морфологичната им структура, напр.: цъфтя вм. *цъвтя (срв. с цвят), гозба вм. *гостба (от стб. гостьба, срв. с гост), расна, порасна (вж. раста), сърце вм. *сърдце (вж. сърдечен), нишка (но разнищвам), мозък (в стб. мозгъ, рус. мозг), здрав (стб. съдравъ) и пр.
3. Традиционен (или етимологичен) принцип, чието действие е твърде ограничено в днешния български правопис. Според този принцип писането се определя не от морфологичния строеж на думите или от реалното им произношение, а от традиционната им форма. Резултат от действието на традиционния правописен принцип е запазването на буквите щ, ю, я, които по силата на фонетичния принцип би могло да бъдат заместени с комбинации от букви, съответно шт, йу, йа (или йъ).
