Правопис

Правопис наричаме системата от правила за писмено отбелязване на думите и на техните части - представки, корени, наставки и окончания, за употребата на малки и главни букви, за графичното представяне на сложните думи, за пренасянето на части от думите на нов ред и за съкращаване на думите. Към правописа обикновено (но не съвсем основателно!) се отнасят и правилата за употреба на препинателните знаци (вж. пунктуация).

Установеното в графиката най-общо съотношение между букви и звукове (фонеми) се уточнява чрез правилата на правописа, които определят начините за писмено представяне на думите.

Правописът е обусловен - в много висока степен! - от правоговора, а начинът на писане на думите и формите, от своя страна, в много случаи показва как е правилно те да се изговарят. За основните принципи на българския правопис вж. правописни принципи.