Двоеточие се нарича препинателният знак (:), който се употребява в следните случаи:
1. След обобщаваща дума или израз - за да се означи, че следва изброяване, изреждане във формата на еднородни части на изречението или на цели изречения, напр.:
- Определете лексикалното и граматичното значение на думите: радост, микроскоп, играя, вятър, котка.
- По състав и по граматическа структура изреченията биват два вида: прости и сложни.
- Съществителното име в нашия език има следните граматически категории: род (мъжки, женски и среден), число (единствено и множествено) и определеност (нечленувана и членувана форма). (П. Пашов)
- На света има три вида щастие: първо - щастието на свинята: да яде и да тлъстее; второ - щастието на змията: да лъсти и да хапе; трето - щастието на птицата: да обича небето и да люби. (Ел. Пелин)
- Във купето има трима: баба, старец и младеж. (Н. Вапцаров)
- Аз искам да те помня все така: бездомна, безнадеждна и унила. (Д. Дебелянов)
Забел.: 1.1. В ролята на обобщаваща дума при изброяване се използва и предлогът като, когато с изброяването изречението завършва, напр.: Плавателни са реки като: Дунав, Волга, Рейн, Сена и др.;
1.2. Употребата на двоеточие (или тире) след обобщаващата дума при изброяване е задължителна, но отсъствието на обобщаваща дума не прави употребата на двоеточие пред следващо изброяване недопустима, напр.: Установено е да се пише: повърхност, мъртва, гръмоотвод, кръвожаден, кръвообращение, а не със съответното премятане на ъ по правилото. (ПР'95) Не е препоръчително обаче използването на двоеточие след изрази, които не съдържат достатъчно ясно изразена идея за следващо изброяване, както е в следния пример:
- Препишете по един пример: за правописна грешка; за пунктуационна грешка. (Из учебник по бълг. език);
1.3. Аналогична е ролята и на тирето, когато с него се означава пауза, с която еднородни части на изречението се отделят от предходна обобщаваща еднородна част, напр.:
- Тази популярна граматика е предназначена за много широк кръг от читатели - ученици и родители, работници и селяни, търговци и чиновници. (Граматика за всички)
Вж. също еднородни части [4].
2. Преди дума, словосъчетание или изречение, които в някакво отношение уточняват, изясняват, конкретизират съдържанието на предходната част или посочват основанието, причината за това, което се говори в нея. В някои от случаите двоеточието стои на мястото на изпусната съюзна връзка. Напр.:
- Ето една интересна тема за обсъждане: "Какъв приятел искам да имам?"
- Спокойно гледам в бъдещето ази: там мойте песни все ще се четат. (Ив. Вазов)
- Дядо Моско ходи, връща се, но едно беше ясно: нямаше пари. (Й. Йовков)
- Това е напълно в стила му: да прояви доверие, за да спечели доверие. (Б. Райнов)
- И в студа, в тишината / аз се спрях изумен: значи, могат нещата / да се случват без мен! (В. Петров)
- Ако някога ми се поиска да се забавлявам с някой шут, аз не го търся много: смея се на себе си. (Сенека)
Забел.: Вместо двоеточие в тези (или подобни на тях) случаи може да се употреби и тире:
- Тогава ти се възлага важна задача - да разбереш от баща ти какъв човек е Тороманов. (П. Вежинов)
- То се вижда, не ще мога да дочакам Големанова - имам работа в редакцията. (Ст. Л. Костов)
3. След думи на автора, въвеждащи пряка реч или цитат, при което в повечето случаи двоеточието се комбинира с тире или с кавички, напр.:
- Странджата дойде в умиление и като вдигна чашата си с разтреперана ръка, каза развълнувано: - Благодаря ви, братя мили, за честта. (Ив. Вазов)
- Сюлейман безумний сочи върха пак и вика: "Търчете! Тамо са раите!" (Ив. Вазов)
Вж. също при пряка реч.
4. Между цифри, с които се означава: а) резултат от състезание като съотношение между числово изразените показатели за постиженията на участниците, напр.: Мачът завърши при резултат 2:1 за домакините; Гостите спечелиха с 1:0; б) съотношение между величини, напр. размери на геометрични фигури, мащаб и др.: Кутията е с размери 10:20:30 см. Топографската карта е обикновено с мащаб от 1:25_000 до 1:200_000. В устната реч и при четене двоеточието в тези случаи се замества с предлозите на или към.
5. Като знак за графично оформяне - след думата, която въвежда подписа или името на автора в края на официално писмо, заявление, молба, разписка и под. Вж. Приложение № 2, Приложение №3, Приложение № 4.