Подвижно ъ се нарича гласната /ъ/, която променя мястото си спрямо съгласните /р, л/ в зависимост от фонетичните условия. В съвременния български език съществува закономерност за премятане (метатеза) на гласния звук в групите -ър-/-ръ-, -ъл-/-лъ-, за промяна на мястото му по отношение на плавните съгласни с оглед избягването на трудно произносими групи от съгласни. От тази основна закономерност произтичат редица конкретни правила с не малък брой изключения:
1. В многосричните думи мястото на гласната /ъ/ спрямо плавните съгласни (когато групата не е в крайна сричка) се определя от броя на съгласните след съчетанието: изговаря се и се пише -ръ-/-лъ- пред група от две или повече съгласни и -ър-/-ъл- в останалите случаи, срв. напр.
- върба - Връбница;
- вържа - връзка;
- върхове - връхен (вж. _ Забел. [3.2.1]), връшник;
- гълтам - глътка;
- гълча - глъчка;
- гърбав - гръбнак;
- дългове - длъжник;
- дърво - дръвник;
- кървав - кръвник;
- пълня - плънка.
2. В едносрични думи или в крайната сричка на други думи, завършващи на съгласна, гласната в групите -ър-/-ръ-, -ъл-/-лъ- стои след съгласната, за да не се струпват две съгласни на края: блъф, връв, връх, глъч, гръб, гръд, грък, гръм, дръж, жлъч, кръг, млък, плът, плъх, пръв, прът, пръч, скръб, стрък, трън, тръс, хрът, островръх, двугръб, надлъж.
2.1. Изключение от това правило са думите вълк, върл, гърч, дълг, дърт, жълт, кълн, кърт, смърт, смърч, стълб, сърп, твърд, търг, хълм, четвърт, щърб, щърк;
2.2. Само в една дума мястото на гласната /ъ/ спрямо съгласната /р/ не е строго определено и може да се изговаря и пише както бърз, така и бръз (но само бърз влак; също бърза, бързо, бързина, бързият и пр.);
2.3. От доскоро определяните като дублети кърт и крът, щърк и щрък вече се признават за правилни само първите форми.
3. При образуването на други граматични форми или на нови думи от думите, съдържащи групи -ър-/-ръ-, -ъл-/-лъ-, мястото на гласната зависи от фонетичните условия, които се определят от формата на окончанията и на определителния член (при словоизменението) и на наставките (при словообразуването):
3.1. Редуване /ръ/ _ /ър/ при образуването на нови граматични форми се осъществява в следните случаи:
3.1.1. При образуване на определената, членуваната форма за ед. ч. и на формата за мн. ч. на съществителните: връх - върхът, върхове; гръб - гърбът, гърбове; грък - гъркът, гърци; гръм - гърмът, гърмове (но и гръмове).
Забел.: Повечето от този вид едносрични съществителни имена от мъжки род (блъф, глъч, кръг, плъх, прът, пръч, стрък, трън, тръс, хрът) се изменят без премятане на гласната /ъ/, по следния образец: кръг - кръгът, кръгове; също и земетръс - земетръсът, земетръси.
3.1.2. Във формите за мн. ч. в|ърви, гърд|и, к|ърви, ск|ърби (от едносричните съществителни имена връв, гръд, кръв, скръб).
3.1.3. В определената, членувана форма за м. род ед. ч. и във формите за ж. и ср. род и за мн. ч. на прилагателните бръз, пръв, островръх, двугръб и под., съответно: бързия(т), бърза, бързо, бързи; първия(т), първа, първи; островърхия(т), островърха; двугърбия(т), двугърба и пр.
3.2. При словообразуването (образуване на нови думи) премятане на гласната /ъ/ - в съответствие с основната закономерност - се осъществява в две посоки: а) в посока /ър/ _ /ръ/, /ъл/ _ /лъ/ (пред наставка, която започва със съгласна) или б) в посока /ръ/ _ /ър/, /лъ/ _ /ъл/ (пред наставка, която започва с гласна), напр.:
- връв - в|ървя - нав|ървя - връвч|ица;
- вр|ъх - върх|овен - вр|ъшник;
- върб|а - върб|ица - Вр|ъбница;
- върт|я- въртел|ежка - вр|ътвам, вр|ътна;
- гръб - г|ърбав - г|ърбица - гръбн|ак;
- глъч - гълч|а - гълч|ава - гл|ъчка;
- гръм - гърм|еж - гърм|я - гр|ъмвам (но гръмот|евица, гръмоотв|од);
- г|ълтам - гл|ътвам - гл|ътка;
- дърв|о - д|ървен - дръвн|ик;
- дълб|ок - дълб|ая - вдл|ъбнат;
- дълг - длъжн|ик;
- д|ълъг - дълготр|аен - дължин|а - дл|ъжък, дл|ъжка;
- жълт - жълт|ък - жл|ътвам се;
- з|ърно - з|ърнен - зр|ънце;
- кръв - к|ървав - кърв|я - кр|ъвнина;
- мр|ъсен - мърс|я - мр|ъсник (но мръсо|тия и м|ърсотия);
- об|ърна - обр|ъщам;
- п|ълня - пълн|ител - пл|ънка;
- скръб - скр|ъбен - скърб|я;
- х|ълцам - хл|ъцвам - хл|ъцна.
Забел.: От това правило има немалко отклонения, по-характерни от които са следните:
3.2.1. Не се осъществява очакваното премятане при думи, образувани с наставки, в които има непостоянни гласни /ъ, е/, напр.: от връх се образува прил. име вр|ъхен, по аналогия с връхна, връхно и пр. (вм. в|ърхен, както би трябвало да бъде според общото правило, на което се подчинява премятането, напр. при върх|ар). Срв. също:
- гръд - гърдест, но гръден, гръдна;
- дълг - дълж|а, но длъжен, длъжна;
- дълъг - дължина, но дл|ъжък, дл|ъжка (вм. д|ължък);
- кръв - кървав, но кръвен, кръвна;
3.2.2. В побългарени заемки от руски и черковнославянски език гласната /ъ/ се изговаря на мястото на чуждите гласни /е, о/ без очакваното - според установената закономерност в българския език - премятане, напр.:
- повърхност (от рус. поверхность), повърхнина, но връхен, връхна;
- усърден (рус. усердный) и усърдна.
Срв. също утвърждение, потвърждение, оскърбление (но скръбен, скръбна).
3.2.3. С последователност и сила на правило е отклонението, което обхваща несвършените глаголни форми, образувани с представка –вам от префигирани(!) глаголни основи, съдържащи групите -ър-, -ъл-. В противоречие с общото правило гласната /ъ/ обикновено не променя мястото си в несвършената глаголна форма, въпреки че наставката започва със съгласен звук, напр.:
- бъркам - забъркам - забърквам (но бъркам - бръквам);
- дърпам - раздърпам - раздърпвам (но дърпам - дръпвам);
- вържа - превържа - превързвам (но вържа - връзвам);
- сърбам - изсърбам - изсърбвам (но сърбам - сръбвам).
Сравни също формите избърсвам (от избърша) и избръсвам (от избръсна), в които различното поведение на гласната /ъ/ в групите /ър/ _ /ръ/, при еднакви фонетични условия, се дължи на различния морфологичен строеж на думите: бърша - избърша - избърсвам и бръсна - избръсна - избръсвам.