Апостроф

Апостроф (горна запетая) се нарича писменият знак ('), който изпълнява следните функции:

1. С апостроф се отбелязва изпускането на една или повече букви или цифри от дума или число, напр.: к'во (за означаване на съкратено произношение на местоимението какво); Президентски избори'96 (които се провеждат през 1996 год.).

Други примери: Варлаам помисли малко, па пошушна: - Знайш ли к'во? - Знам. К'во? (Ив. Вазов) - Ама той, царят, не е най-главният, бат'Кайо. <...> - Бат'ти Кайо от цар по-долу не играе! (Д. Дамянов) Ха разбери го хубаво, как'Райне, че да ми се не чудиш, когато му се карам. (Чудомир) Във проза не мож'ги описа. (В. Петров)

2. Апостроф се употребява в състава на някои чужди думи, главно собствени имена, напр.: шарж|е д'аф|ер, Жана д'Арк, Д'Анунцио, Бернардо О'Хигинс, Кот д'Ивоар.

3. С апостроф се отбелязва мекостта на предходната съгласна при фонематична транскрипция на думите: напр. със запис /д'ул'а/ се предава фонемният състав на думата д|юля, което означава, че тя се състои от меки съгласни /д'/ и /л'/, след които се произнасят съответно гласните /у/ и /а/ (вж. също при Ю ю, Я я).