Сложни съюзи

Сложните (или съставни) съюзи представляват съчетания от два или три прости съюза, от предлози и съюзи, наречия и съюзи, частици и съюзи, от предлог, съществително име или местоимение и прост съюз, напр.: а пък, но пък, ако и да, без да, за да, въпреки че, само че, така че, само и само да, тъй като, дори и да, в случай че, при положение че, при условие че, поради това че, нищо че, при все че и др. Запетая се пише само пред целия сложен съюз, а не и между отделните му съставки, напр.: 

• Той все още работеше на полето, въпреки че беше стар и болен.
• Учениците се успокоиха, тъй като задачите им се сториха лесни.

Забел.: 1. Не се подчиняват винаги и при всички условия на това правило съчетанията от предлог, съществително име и съюз. Те се употребяват като сложен съюз, но съществителното име може да бъде и част от главното изречение, която се пояснява от подчинено определително, въведено от съюз че. Срв.: Ще дойда, при условие че ме поканят официално. _ Аз заявих, че ще дойда само при условие, че ме поканят официално.

Други примери: 

• - В случай че не се видим утре заран, приятен път. (Б. Райнов) 
• - Режимът с нищо няма да ви притеснява освен в случай, че ви хрумне да го нарушите. (Б. Райнов)

2. Елементите, образуващи някои от посочените сложни съюзи (напр. само че, така че), могат да бъдат употребени и като самостоятелни думи - в съседство, но в състава на различни изречения, и тогава между тях се пише запетая. Срв.: 

• Разбра ли? - Разбрах, само че това не е вярно. * - Какво каза? - Казах само, че това не е вярно. 

Т. е. от множеството, редицата думи разбрах само че това не е вярно може да се образуват две различни изречения - с различен смисъл, с различна интонационна характеристика и с различно пунктуационно оформяне.