Междуметията са особен клас думи, които не назовават, а непосредствено изразяват различни чувства, емоции и волеви импулси (възклицателни и подбудителни междуметия) или представляват подражание на звукове, главно гласове на животни и птици (звукоподражателни междуметия).
В потока на речта междуметията се употребяват:
а) най-често в ролята на странични (вметнати) думи в изречението;
б) в служба на сказуемо в изречението (предикативна функция);
в) оформени като самостоятелно изречение, или
г) в позицията на съществително име (субстантивирани) - да изпълняват ролята на подлог или допълнение.
Напр.:
- (1) Еее, много искаш - обади се малкият, пълничък и къдрокос Бебо. (П. Вежинов)
- (2) А наесен, ах, наесен / ще се върнем дружно в клас. (Н. Зидаров)
- (3) Като се фрасне камионът в трамвая - бам! - и готово! (Я. Антов)
- (4) Откачи се от службата за някой и друг час и бам - у дома. (Ив. Петров)
- (5) Изкриви краката си на кравай и бух! в басейна. (Ал. Константинов)
- (6) - Аха! - каза разбиращо майка ми. - Моят син пак е препускал нанякъде. (Ст. Стратиев)
- (7) "Стоп! - кажете ми. - Почнал е залеза. Всички стихове вече да спрат!" (В. Петров)
- (8) Три седмици се мина и една сутрин, както разбивам с човката тавана на затвора, чувам едно силно: хряаас! и яйцето се разполови на две. (Й. Радичков)
- (9) Една млада, полуоблечена жена надникна отвътре, рече изненадано: ах!, засмя се и веднага затвори вратата. (К. Константинов)
- (10) И песните им слушай, няма вече ах и ох, ами все пушки и саби звънтят. (Ив. Вазов)
- (11) Това предложение се прие с гръмко ура. (Т. Г. Влайков)
- (12) Гръмко, бойко, бодро "ура" се понесе по равнината. (А. Гуляшки)
Забел.: 1. От примерите се вижда, че свързаното с междуметията пунктуационно оформяне на речта е твърде разнообразно:
1.1. Възклицателните междуметия в рамките на изречението се отделят със запетаи (вж. първи и втори пример).
1.2. Когато са по-силно обособени или са употребени в ролята на сказуемо, междуметията може да се отделят с тирета, като непосредствено след междуметието с удивителна се отбелязва емоционално-експресивният му характер (вж. трети, четвърти и пети пример).
1.3. Когато са употребени самостоятелно като изречение, след междуметията се пише краен препинателен знак удивителна и по-рядко точка - в зависимост от вложената идея за силата на изразеното чувство или волеизява, напр.:
- Нищо няма да прибираш! И това, което е на гърба ти, е мое. Марш! (Кр. Велков)
- Стига! Не ти давам да пиеш капка повече. (Ел. Пелин)
- Стига, стига - извика гневно и нетърпеливо кметът. (Ал. Константинов)
1.4. Във фразеологизирани конструкции с функция на междуметие, съдържащи съществително име в звателна форма, пред него не се пише запетая, тъй като то не е употребено и не се възприема като обръщение:
- Олеле мале, горките клисурци, какво ли ще правят. (Ив. Вазов)
- Леле божичко, какво ще ви прави майка ви! - извика леля. (Г. Белев) Нова къща и млада булка, боже опази. (П. Р. Славейков)
- - Дай боже! Дано съм жив да дочакам тоя ден! (М. Грубешлиева) В тези и подобните на тях случаи "цялото словосъчетание <...> се е превърнало в междуметие" (ГСБКЕ, т. 2, с. 471).
1.5. Когато в ролята му на сказуемо в изречението междуметието има характер на пряка реч, след въвеждащите го думи на автора се пише двоеточие (вж. примерите от Й. Радичков и К. Константинов).
1.6. Когато междуметието е употребено в позиция на съществително име, то може да бъде представено като цитат и да бъде оградено в кавички (вж. примера от А. Гуляшки; срв. обаче с предходния пример).
1.7. Във връзка с употребата на запетая при различните типове съчетания от междуметие + че (в изрази като Брей че си бил умен! и Брей, че ти си бил много умен, бе!) вж. че [2.5].
2. Във връзка с правописа на удължените гласни и съгласни в състава на междуметията вж. там.