Скоби

Скоби (или кръгли скоби) наричаме чифтния препинателен знак (), на който се приписва по-голяма отделяща сила в сравнение със запетаята и тирето. Други варианти на скобите са: [] - прави, или квадратни, скоби; / / - наклонени скоби (вж. там); <> - ъглести скоби. (Вж. и наклонена черта.) Скобите (главно кръгли скоби) се употребяват със следните функции:

1. В скоби се заграждат обособени или вметнати думи и изрази, които могат да бъдат:

1.1. Изрази, изречения или по-големи текстови единици, които имат характер на допълнително, странично съобщение, пояснение или коментар по отношение на основния текст, включително библиографски данни, не посочени по друг начин, както и ремарките в драматични произведения, напр.: 

  • Най-ранната история на траките е забулена в тайни, тъй като писмените извори за тях (самите траки са безписмен народ) са от сравнително по-късно време. (История на България) 
  • В нашия градец (сигурно ще ми се наложи да го опиша по-нататък) няма особени забележителности. (Ив. Петров) 
  • След общите сведения за езика (в раздела "Въведение") се започва от фразата като основна комуникативна единица. (Граматика за всички) 
  • После отиде в кухнята и притихна, седна, изглежда, да си изпуши цигарата. (А малката бе казала, че не пуши.) (Ив. Петров) 
  • И в марксическата (Ив. Мешеков, Г. Цанев, Б. Ничев), и в буржоазната критика (д-р Кръстев, Ив. Шишманов, донякъде Б. Пенев, Вл. Василев) се забелязват опити за един по-комплексен поглед върху същността на бай Ганю. (Св. Игов)

Забел.: Заградените в скоби вметнати изрази или цели изречения се отличават с висока степен на самостоятелност и техните интонационно-смислови особености може да бъдат отбелязани при писане чрез удивителна, въпросителна, многоточие или точка на края, напр.: 

  • Великите поети Хораций, Овидий и Вергилий му падали на колене (и вие ли, колеги!) и го молели колкото може по-дълго да остане на земята. (Ив. Петров) 
  • Трето (много важно!), беше от непукистите като нас. (Д. Цончев) 
  • Войската на Българите (само конна!) до голяма степен съвпадала с целия въоръжен народ. (История на България) 
  • Няколко години по-късно (839-842?) българска войска се отправила на запад срещу сърбите. (История на България) 
  • Само националният пазар е в състояние да смекчи очертаващите се неразрешими (sic!) конфликти на прехода. (Из печата)

1.1.1. Когато вметнатата част има характер на съобщително изречение в състава на друго изречение, тя се загражда в скоби, но без да се оформя с главна буква в началото и не се пише точка на края, напр.: 

  • Варлаам Копринарката, който също знаеше едно-що от учение (той някога се беше готвил за дякон в Глодженския манастир), упорстваше... (Ив. Вазов) 
  • Момчето се съблече (във всяка стая остави на пода по една от дрешките си) и влезе в банята. (Д. Цончев)

1.1.2. Когато вметнатата част с характер на съобщително изречение се намира в края на друго съобщително изречение, точка се пише накрая, след втората (заграждащата) скоба, напр.: 

  • Българите използвали дори флота по Дунава и Драва и особено упорито воювали по течението на р. Тиса (според един от българските възпоменателни надписи в р. Тиса се удавил българският военачалник Онегавон или Негавон). (История на България)

1.1.3. Когато вметнатата част е оформена като самостоятелно изречение, крайният му препинателен знак се включва в заграждащите скоби, напр.: 

  • - Така ли мислите? Погледнете! (Той посочва слуховия си апарат.) Един малък недостиг, и у мене се изработва цял комплекс. (Б. Райнов) 
  • Пушкин е казал: "Един народ, който няма история, е обречен на чергарство." (Духовно чергарство!) (Н. Хайтов)
  • Г_о_л_е_м_а_н_о_в_а (влиза). Аз съм готова. Г_о_л_е_м_а_н_о_в. Да вървим. (Тръгва към вратата.) (Ст. Л. Костов)

1.2. Вметнати (или обособени) приложения или определения, които поясняват или представляват ново, синонимно (дублиращо, пояснително) или алтернативно име на вече назован по друг начин или означен с местоимение предмет или признак, напр.: 

  • Залогът е изразеното от глаголната форма (проста или сложна) отношение на глаголното лице към глаголното действие. (П. Пашов) 
  • В първо отделение (първи клас) вече четях романи. (П. Вежинов) 
  • За редника Дончо Стефанов Цончев (моя милост) почти пълното съвпадение на имената с ротния командир никак не е неприятно. (Д. Цончев) 
  • Освен за човешки езици се говори и за езици на животните (птици, пчели, мравки и др.). (Граматика за всички) 
  • Двудялбата (дихотомията) език - реч е приета от повечето съвременни езиковеди. (Граматика за всички) 
  • Слушателите (читателите) ще разберат езиковото съобщение, ако знаят какво назовават използваните от автора на текста думи и изрази. (Бълг. език за 5. клас)

1.3. Допълнителни пояснения, сведения, данни за място или за време на възникване, съществуване или осъществяване на нещо, за действащо лице, за автор или за произведение, за вид, подвид или част от нещо, и др. Особено често такива сведения в скоби се срещат при цитиране в научни съчинения, в енциклопедии и други справочници. Напр.: 

  • ГЕОРГИЕВ, Михалаки (М. Г. Лозанов) (11. VIII. 1854, Видин - 14. II, 1916, София) - белетрист, обществен деец и публицист, редовен член на БКД (днес БАН, 1884). (Енциклопедия България) 
  • Дълбока следа в развитието на науката оставя атомистичното учение на древногръцките философи Демокрит и Левкип (V в. пр. н. е.). (Псих. за 10. клас) 
  • Говорихме също, че за човека думите са специфична за него "втора сигнална система" (И.П. Павлов). (Псих. за 10. клас) 
  • "Къртицата на историята" (по определението на Хегел) започва да подкопава феодалното общество, наложено от турските бейове и спахии. (Здр. Петров)

Забел.: С известна неустановеност и непоследователност, а и с елемент на условност се отличават начините на пунктуационно (и шрифтово) оформяне при посочване в скоби след цитиран текст на източника - името на автора (и заглавие на произведението). Когато крайният препинателен знак на цитирания текст е въпросителна, удивителна или многоточие, сведенията в скоби се разполагат след този знак и след затварящата скоба обикновено не се пише точка; когато крайният препинателен знак на цитирания текст е точка, в практиката се срещат две решения: сведенията в скоби се разполагат преди или след точката. Понякога различните варианти се срещат в едно и също съчинение. Срв. следните примери (приведени тук без редактиране): 

  • Но да умреш, когато / се отърсва / земята от / отровната си / плесен, / когато милионите възкръсват, / това е песен... (Н. Вапцаров). 
  • - Слушайте и гледайте! - рекъл Даскала, като спрял коня си и замрял. - Наслушайте се, нагледайте се! (Г. Стоев). 
  • Тя не е усетила кога съм се завърнал (Ив. Вазов). Той искаше злосторникът да получи законно възмездие. (Т. Влайков)

Има основания като образец за установяване на единство (използван и в тази уводна част) да се възприеме начинът на пунктуационно оформяне в последния пример.

1.4. В скоби, макар и рядко, се заграждат изрази, които се намират в присъединителна синтактична връзка с друга част на изречението, напр.: 

  • Имаха дрехи за там и пълна възможност (и едно малко тайно желание) да отидат и да седнат - достолепни - в коя да е ложа на залата. (Д. Цончев)

1.5. В прави (квадратни) скоби се ограждат думи и изрази, с които се допълва или уточнява, пояснява в някакво отношение цитираният текст или негова част, напр.: 

  • В Белград тримата [Климент, Наум и Ангеларий] били приети радушно от местния български управител и изпратени в Плиска, "защото [той] знаел, че България жадува за такива мъже". (История на България)

1.6. В скоби се ограждат допълнителни, "факултативни" елементи, които в някакво отношение допълват, уточняват основната част на съобщението, напр.: 

  • Възвратните глаголи, посочени тук, са за самоизява, тъй като означават прояви, произтичащи без (осъзната) връзка с външен причинител. (К. Цанков) 
  • Въпросът за пригодността/непригодността на (част от) хората, участващи в процедурата, е морален. (Из пресата)

Понякога скритата зад този начин на оформяне на текста идея може да бъде значително по-сложна: 

  • Ботев изявява <...> най-мощно волята (на) България да бъде свободна и независима държава. (сп. Летописи)

Обикновено в езиковедски съчинения и справочници с кръгли или с ъглести скоби се ограждат факултативни или вариативни елементи на отделни думи или на фразеологични единици, напр.: 

  • Простите форми за условно наклонение се образуват от глаголи от несвършен вид с помощта на наставките -ява(м), -я(м), -ва(м)Виждам се <като> в небрано лозе; Докъде<то> ти око види; Като куче<то> и котка<та>бой - боя(т), край - края(т), лентяй - лентяя(т), сценарий - сценария(т), стар - стария(т), добър - добрия(т), истински - истинския(т), втори - втория(т), мой - моя(т), негов - неговия(т).

2. Със скоби (вж. също комбинирана употреба на препинателни знаци) се заграждат други препинателни знаци:

2.1. Въпросителна, удивителна (или комбинация от двата знака) се заграждат в скоби, когато те са употребени с идеографска функция и с характер на вметнат израз, означаващ отношението на автора към съдържанието на текста, след който са поставени, напр.: 

  • Не съм подозирал, че сред човешкия род може да има изроди като този човек, който отговарял(?!) по въпросите на младежта и за безопасността. 
  • Една част от българите се установява в Северен Кавказ, друга - в Северното Черноморие (?), трета следва хуните чак до Централна и Западна Европа. (История на България)

2.2. В скоби (кръгли, квадратни или ъглести) се загражда многоточието, когато с него се означава, че е пропусната част (думи, изречение или по-голяма част) от цитиран чужд текст, напр.: 

  • "В един разговор с Шатов епилептикът Кирилов описва своето състояние по време на припадък по следния начин: "Идват секунди - по пет или шест, не повече, - когато внезапно усещаш, че си постигнал вечната хармония. Неземно усещане. (...) В земния си облик човек не може да го понесе. (Из статия за Ф. М. Достоевски и романа му "Бесове")
  • *Когато говори за павилиона на електричеството в Чикагското изложение, Алеко не може да скрие удивлението си от блясъка и великолепието му: "Тука и говедо да пуснеш, ще пощръклее от възхищение. (...) Ето сега седя с перото в ръка, напрягам си паметта и искам да отделя поне пет предмета от хилядите неща, които пълнят това здание - и не мога." (Лит. анализи)

Вж. също многоточие [Забел.]; комбинирана употреба на препинателни знаци [3]. За липсата на последователност и предложение за ново решение вж. пропуснат текст.

3. С графична и идеографска функция се използва дясна скоба при оформяне на рубрики (вж. там) и номериране - след арабски цифри (където е равнозначна на точка и означава, че числителното е редно, а не бройно) или след букви (обикновено малки), напр.:

От праславянски са наследени и множество думи от другите лексико-граматически класове като:

а) наречия: там, вън, сега, вътре, вчера, къде и т. н.;

б) числителни: едно, две, пет, осем, десет, сто и т. н.;

в) местоимения: аз, ти, вие, мой, кой, наш, ваш и т. н.;

г) предлози: без, в, до, за, зад, от и др.;

д) съюзи: а, и и др. (В. Вътов)

Европейски контекст и финансова подкрепа

Image
Image
Image